Островът на кучетата
Режисьор: Уес Андерсън
Сценарий: Уес Андерсън
В ролите: Брайън Кранстън, Едуард Нортън, Бил Мъри, Джеф Голдблум, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън, Кен Уатанабе и др.
До съвсем скоро Гранд хотел Будапеща беше единственият ми досег с режисьора Уес Андерсън. А предвид колко време мина от Булката труп и Кошмарът преди Коледа, представата ми за „стоп моушън анимация“ се беше свила до Кубо и пътят на самурая.
Затова не е изненадващо, че с интензивния си пролог Островът на кучетата ме хвана напълно неподготвена:
Това кратко интро ясно заявява какво можем да очакваме в следващите два часа от език, визия, стил, хумор, музика, сюжет. Разбираме кои ще са главните герои, кои злодеите. Колко силно ще е присъствието на японското. Колко внимание ще е вложено в най-дребния детайл. След тези две минути бях сигурна: такъв филм няма как да не ми хареса.
Сюжетът накратко
Островът на кучетата ни показва една антиутопична Япония от близкото бъдеще, в която най-добрият приятел на човека изглежда се е превърнал във враг номер едно, който сее опасни зарази. За да се справи с проблема, кметът на мегаполиса Мегасаки решава да заточи всички кучета на Острова на боклука. Има и несъгласни с драконовите мерки – няколко учени упорито разработват чудотворен лек, а чуждестранната ученичка Трейси оглавява движение за правата на кучетата. Междувременно 12-годишният племенник на кмета, Атари, не може да преживее загубата на любимия си Спот и тръгва на спасителна мисия към тайнствения остров.
Действието се развива частично в Мегасаки, където проследяваме кметските изяви, напредъка на лекарите и борбата на Трейси срещу Голямата Конспирация. По-голяма част от времето обаче прекарваме на Острова на боклука, в компанията на Атари и глутницата кучета, които му помагат в търсенето на Спот.
Много хвалебствия могат да се изсипят по адрес на Isle of Dogs: стоп моушън анимацията е съвършена и включва ръчната изработка на стотици малки кукли и хиляди маски за отделните герои, а центрираните симетрични кадри носят класическия Андерсънов почерк; актьорите, сред които Браян Кранстън, Скарлет Йохансон, Кен Уатанабе, Тилда Суинтън и т.н., сякаш са подбирани след кастинг в „Кой е по-по-най“ и почти без изключения се справят страхотно с озвучаването на героите. Но това, което прави филма наистина уникален, е начинът, по който са използвани език и превод.
Английски говорят само преводачката на кмета, ученичката Трейси и самите кучета (в началото дори ни е казано, че техният лай просто е дублиран на английски). Останалите герои комуникират изцяло на японски и по-голямата част от техните реплики са без превод. От целия филм се лее японска писменост – по стени, самолети, вестници, екрани – но също както при репликите, повечето надписи служат по-скоро за фон и не са преведени. Този подход може да е много забавен – например има сцена, в която учените обясняват спецификата на открития от тях лек срещу кучешките зарази. От целия дълъг и скучен монолог на японски, от който, разбира се, нито един зрител не се интересува*, единственото, което виждаме на английски, е „Измислихме лек“.
Само есенцията от казаното и написаното достига до публиката: всичко друго е оставено на въображението и способността да тълкуваш жестовете, мимиките и тона на говорещия. Хареса ми трактовката, че целта е зрителят да успее да емпатизира на кучетата – едва поставени в сходна ситуация, можем наистина да усетим какво е да се опитваш да разбереш другия, разполагайки само с ограничено познание за езика му – така, както нашите домашни любимци разбират само определени команди.
Говорителката на кучетата
Трейси е единственият англоезичен човешки персонаж във филма и има точно 297* лунички на лицето. Според някои критики Трейси е представител на класическия бял спасител, който е единственият адекватен сред морето японци и само тя разбира какво се случва в действителност. Но погледната от сюжетна гледна точка, нейната роля не е чак толкова съществена – макар да разкрива „конспирацията“, тя с лекота бива неутрализирана от кмета (в една особено актуална сцена, в която Кобаяши ѝ отказва визата и я изпраща да си ходи у дома, тъй като вече е нелегален имигрант). В крайна сметка Героят в историята си остава Атари.
По-интересният прочит е, че основната функция на Трейси действително е фактът, че тя говори английски – но не за да улесни публиката, а защото тъкмо този е езикът на кучетата. Затова не е случайно, че тя се бори за правата им и се превръща в техен представител. (Другият застъпник на кучетата, Атари, пък умее да се разбира със своя любимец Спот благодарение на специално устройство в ухото.)
Но дали заради не особено вдъхновеното изпълнение на озвучаващата актриса, Трейси за мен беше по-скоро досаден персонаж. Показателно е, че любимият ми момент с нея ме впечатли с това колко японска е обстановката и с камеото на Мари Нацуко в ролята японска бабка.
А ако зрителят е японец?
Знаеш ли японски, от личен опит ти гарантирам, че ще се разсейваш, докато се опитваш да прочетеш някой бързо сменящ се надпис или да чуеш поредното мънкане. И със сигурност не е случайно, че говорът на моменти е труден за долавяне дори от японци – просто не се предполага да бъде чут. И това е, което за мен прави използването на японския език и култура в анимацията на Уес Андерсън още по-интригуващо. От една страна, духът на страната е доловен изключително точно и в немалко моменти си казвах „да, това е толкова японско“. Макар да имаше неща, показани по странен или преекспониран начин, за мен това беше съвсем в стилистиката на филма (например сцената, в която японски майстор приготвя суши). Но в същото време, предвид целите, на които служи японският език в 犬ヶ島, той няма как да бъде гледан от японец по същия начин, както от западен зрител. Тоест анимацията хем си прави целия труд да представи напълно достоверно Япония, хем целевата аудитория е по-скоро западната.
В тази връзка, попаднах и на критика, че няма скрит хумор и послания в японския говор и надписи. Ако си японец, очакват те само объркването от опита да доловиш всичко на родния си език, без никаква добавена стойност. За тях обаче има други великденски яйца. Японците много обичат своите местни знаменитости, така че, макар и кратко, лежерното камео на известна японска рок звезда със сигурност не ги е оставило равнодушни, а аз самата примрях от кеф, когато чух гласа на Юбаба от Spirited away (Мари Нацуко). Друг пример е името на острова на кучетата, което на японски е Ину-га-шима и навява асоциации с острова на демоните Они-га-шима от приказката за Момотаро. Има и още: ако ви е интересно, хвърлете един поглед на тази статия.
Не давам максимална оценка на Островът на кучетата, между другото номиниран за оскар за анимация и за саундтрак, защото ми се стори малко разтеглен и по-дълъг от необходимото, а несекващият поток от японски често ме разсейваше. Но ако не е станало ясно дотук, горещо го препоръчвам – от техническа гледна точка анимацията отвява, а Уес Андерсън подхожда по наистина уникален начин към темата с разбирането на другия.
Оценка: 8.5/10
Killua, Мерси!
Много ценна перспектива върху езика и превода! Повечето от наблюденията ти съвсем не ги улових докато гледах.
И за мен Трейси беше дразнещ персонаж…
Би ми било интересно да прочета разсъжденията ти и за Fantastic Mr. Fox, другият стоп моушън анимационен филм на Уес Андерсън, който за мен успява да бъде по-емпатичен и дори затрогващ.