Uncanny X-men Omnibus 1-3 God loves, man kills

Когато Крис Клеърмонт започва работа по X-men през 1975-а, заглавието съвсем буквално е ударило дъното в комерсиално отношение. В началото поредицата, започнала през 1963-та, се радва на по-голям интерес, но постепенно читателите се отказват от нея и затова през 1970-а Марвел взема решението да спре да плаща на художници и автори за нови броеве и в продължение на пет години просто пуска ново издание на някоя стара история по веднъж на два месеца. Именно тогава в историята влиза Крис Клеърмонт, който помага на известния комиксов автор Лен Уайн, по това време редактор в Марвел, за написването на сценария на специалния удължен брой Giant Size X-men #1. Комиксът излиза през месец май 1975-а и става толкова популярен, че само няколко месеца по-късно Клеърмонт официално поема главната Х-men поредица и заедно с художника Дейв Кокрум създава X-men #94 – първият оригинален брой от над пет години. Изведнъж продажбите рязко се покачват и комиксът става по-успешен от всякога.  Не след дълго броевете, преди излизали веднъж на два месеца, стават месечни, към тях се добавят и специални удължени годишни броеве, както и множество допълнителни заглавия и мини-поредици. Така започва най-славната епоха за Х-мен, която превръща отбора в един от най-успешните супергеройски екипи на всички времена. А Крис Клеърмонт остава автор на поредицата в продължение на шестнайсет години.

Именно затова решихме, че първата ни статия за Х-мен в раздел „Златните броеве” ще разкаже именно за началните години на Клеърмонт. Трите омнибуса, които ще бъдат представени в настоящото ревю, съдържат броеве от 94-ти до 175-и на главната поредица, плюс тонове екстри като графичната новела X-men: God Loves, Man Kills, минипоредиците Wolverine и Magic и още много специални броеве и допълнителни приключения. Те общо взето покриват първите осем от шестнайсетте години на Клеърмонт.

Винаги е трудно да се намерят точните думи, когато се говори за толкова известна и толкова влиятелна поредица. Крис Клеърмонт не просто променя завинаги Х-мен – в много отношения той променя завинаги начина, по който се пишат супергеройски комикси. Клеърмонт влага в тези истории безпрецедентен реализъм, засяга сложни и социално значими теми и дава на героите психологическа дълбочина и многопластовост. Читателите откликват изключително добре на тези нововъведения и пазарният успех на заглавието довежда до трайни качествени изменения в жанра.

Историята в броевете Клеърмонт започва със създаването на нов отбор, така наречените All-new, all-different X-men. Сюжетът е следният: оригиналните членове на Х-мен – Циклопът, Джийн Грей, Звярът, Ангелът и Леденият човек – се оказват пленени на мистериозен остров. За да ги спаси, Професор Х събира нов отбор от мутанти, в който участват както нови персонажи като Нощната сянка, Бурята, Върколака и Колос, така и някои вече познати герои като Банши. Мисията е успешна и скоро всички Х-мени се завръщат у дома. Не след дълго обаче почти всички членове на оригиналния екип решават, че е време да продължат живота си извън Х-мен и напускат имението и учителя си Чарлз Екзевиър. Скот Съмърс, Циклопът, е единственият, който остава при Професор Х и поема отговорността да превърне новите си съотборници в истински екип. В последствие Джийн Грей също се връща, а останалите от оригиналните Х-мен съдействат при различни мисии. В края на първия омнибус се появява и жизнерадостната тинейджърка Кити Прайд, която бързо се превръща в един от най-обичаните мутанти от комиксите на Марвел.

Крис Клеърмонт подхожда към сюжета по много интелигентен начин. Неговите истории в началото се състоят от единични броеве или кратки арки от по два-три броя. В последствие арките стават по-дълги, но всеки брой продължава да бъде изключително съдържателен. Интересно е как Клеърмонт навързва всичките си истории – някои от най-ранните броеве съдържат малки кукички, които впоследствие свързват сюжета им с по-късните сюжети. Така у читателя се изгражда едно чувство за непрекъснато продължаваща история, която хем има своите логични и обособени етапи, хем няма истински край. Именно това е била една от целите на Клеърмонт – да изрази с художествени средства хода на истинския живот, в който новите истории често започват, преди старите да са приключили.

И ако сюжетът в броевете на Клеърмонт е много добър, то характеризацията на героите е просто изключителна. Клеърмонт придава на тези образи пълнокръвност и чувственост, изгражда ги като реални личности, а не като картонени клишета. Вижда се, че авторът предпочита да работи най-вече със създадените от самия него герои като Бурята, Върколака и Нощната сянка, но все пак влага огромни усилия и в някои от измислените по-рано персонажи като Циклопа, Професора и Джийн Грей.  Развиването на техните характери и отношения е един бавен и постепенен процес, чийто ход винаги е плавен и естествен.Нали знаете как героите от някои сериали често имат някакъв голям личностен проблем в началото на епизода, после го обсъждат и преосмислят и само след четиридесет минути вече са коренно променени, по-мъдри и по-осъзнати? Е, в броевете на Клеърмонт нещата никога не се случват така. Често героите осъзнават някой свой проблем и говорят за него, но това никога не води до мигновено решение. Напротив, необходимо е много време, за да се справят персонажите с вътрешните си демони, ако изобщо го направят. Когато Кити Прайд пристига в имението, тя мигновено се отвращава от неприятния външен вид на Нощната сянка. Кити бързо разбира, че Кърт Вагнер всъщност е добър човек и че няма причина да се страхува от него, но това първоначално вътрешно смущение от неговата различност не се отменя толкова лесно. Трябва да минат много месеци, преди тя да успее да го приеме истински на подсъзнателно ниво и да се почувства комфортно в негово присъствие.

Това всъщност е едно от най-хубавите неща в тези истории – прекрасният начин, по който героите бавно и постепенно се научават да работят един с друг, свикват един с друг и накрая се превръщат в семейство. Клеърмонт наистина успява да изгради семейна атмосфера. Художниците, с които работи писателят, споделят, че идеалният брой за него би бил такъв, в който не се случва абсолютно нищо и героите просто си стоят в имението и си говорят. Макар това никога да не се осъществява – все пак Марвел продават екшън комикси, – историите на Клеърмонт съдържат множество такива спокойни сцени, сцени на топлота и близост, които са сред най-привлекателните неща в поредицата.

Друг от големите плюсове на поредицата е страхотният, феноменален, изключително седемдесетарски дух на интернационализъм. Сегашните комикси често обичат да парадират с разнообразието на своите герои и с това колко са инклузивни и толерантни, но обикновено това се изразява само във включването на няколко различни групи американци. Uncanny X-men съдържа герои, произхождащи от различни култури – Бурята е израснала в Кайро, Египет, а произходът ѝ тръгва от Кения, Нощната сянка е от Германия, Върколакът е от Канада, Банши е от Ирландия, а Колос – от Съветския съюз. Всички тези герои дават доста различна гледна точка към американската действителност. Бурята изпитва носталгия по простора и свободата в Африка, уморява се от живота в претъпканите и замърсени американски градове. Колос също си спомня с любов за своята хубава родина, спомня си как е работил със семейството си на полето и тези спомени не са тип „о, колко тежък беше животът ми в ужасната Русия”, ами са изпълнени с топлота и носталгия. Наистина е невероятно колко са смели историите на Клеърмонт от сегашна гледна точка – във времена на бесен расизъм той създава супергероиня чернокожа жена, във времената на Студената война, той създава супергерой руснак, който е буквално човек от стомана, облечен в червено и жълто – цветовете на СССР – и който неиронично се възхищава на Ленин.

Мисля, че и днес, четиридесет години по-късно, комиксовата индустрия има нужда от толкова искрено човеколюбиви автори, които са способни да оценят героичността на хора от всякаква форма, цвят и произход.

Което ме води до най-централните плюсове на тези истории – дълбоката им социална проблематика, която ги издига много над обикновените супергеройски комикси. Клеърмонт завинаги отнема на Х-мен възможността да бъдат продавани като стандартни супергеройски приключения и безвъзвратно ги превръща в персонажи със силна социална натовареност. В неговите комикси мутантите са метафора за всяка малцинствена и потискана група в съвременната световна история. Те са евреите в Третия германски райх, те се чернокожите в САЩ през 60-те и 70-те, те са хората с нехетеросексуална ориентация в консервативно общество, смятащо ги за изроди. Най-общо казано, Х-мените са метафора за всички човешки същества, които социумът е лишил да отхвърли.

Не ме разбирайте погрешно – темите за предразсъдъците и дискриминацията винаги са били част от историите за Х-мен, но преди Клеърмонт те са доста по-периферни. Началните броеве на X-men са ориентирани около по-банални въпроси като битката между доброто и злото. Стан Лий, оригиналният автор на поредицата, посочва, че е решил мутантите просто да се раждат със сили, защото не е искал да обяснява как всеки отделен герой е ухапан от паяк или нещо такова. Оригиналният художник и съавтор Джак Кърби казва, че много му е харесала идеята за хора със суперсили и затова е искал да направи училище – смятал е, че най-важното за тези хора е да се научат да управляват силите си, така че да не вредят. Крис Клеърмонт е наистина първият, който развива темата за дискриминацията в такава сериозност и дълбочина.

Чудесен е начинът, по който тези теми са разгърнати в трите омнибуса. Идеалът на Х-мен е заявен ясно и директно – мирно съвместно съжителство между всички хора и мутанти. Не сегрегация, не подчинение, а задружно съвместно съществуване. Идеен водач на отбора е Чарлз Екзевиър – не някой, който иска награди и извинения за нарушените му права, а човек, който е съгласен да преглътне миналото в името на общото бъдеще. Той непрекъснато търси начин да се помири с враговете си, да строи мостове, а не стени, да създаде по-добро общество за своите ученици. Неговите идейни врагове са хора и мутанти, които не вярват, че обединеното и мирно съжителство са възможни. Сред хората има политици като сенатор Кели и религиозни фанатици като Уилям Страйкър, а сред мутантите има лидери на отцепнически групи, борещи се за доминация над човечеството, като Магнито и Мистик.

Всъщност Клеърмонт влага много усилия в изграждането и задълбочаването на образа на Магнито – специалният 150-и брой, попадащ във втория омнибус, разкрива, че Магнито е оцелял от Холокоста евреин, което придава допълнителна дълбочина на борбата му срещу расизма и дискриминацията. Магнито не е традиционният еднопластов злодей, а пълнокръвна личност със сложна мотивация. И въпреки това комиксът ясно показва защо идеите на Магнито и Професора са несъвместими и защо мечтата на Чарлз за мирно съвместно съществуване е много по-достойна за уважение.

В трите омнибуса влизат множество иконични истории, достигнали статуса на култ сред феновете на комикси. Тук ще намерите Dark Phoenix Saga, Days of Future Past, графичната новела X-men: God Loves, Man Kills и много, много други. Всяка от тези истории заслужава отделно ревю, обсъждащо подробно идейното ѝ богатство и философската ѝ дълбочина. Клеърмонт съчетава по изключително интелигентен начин огромните теми за смисъла на човешкия живот с ежедневните проблеми от човешкото битие и създава многопластова философска история, която е в еднакви пропорции реалистична и епична.

И, не на последно място, съм длъжен да изтъкна чудесния арт. Основаната част от картините в трите омнибуса е нарисувана от художниците Дейв Кокрум, Джон Бърн и Пол Смит. Всеки от тях има свой собствен стил, но по някакъв начин и тримата успяват много добре да илюстрират идеите на Клеърмонт. Във визуално отношение омнибусите са разкошни – оригиналните цветове са възстановени и направени още по-ярки и контрастни и придават на комикса много интензивна енергия. Аз съм от почитателите на по-стария арт и за мен лично е много успокояващо да се взирам в тези нежни линии и наситени цветове.

Моят съвет към всички почитатели на Х-мен, както и на комикси въобще, е да си доставят удоволствието да прочетат тези невероятни истории. Те са налични в множество разновидности и формати, но най-доброто издание за момента си остават тези три омнибуса. Ще напълнят сърцето ви, ще ви доставят удоволствие, ще ви накарат да се замислите. Изобщо, ще ви дадат всичко, което можете да искате от художествено произведение от най-висока класа.