Тази статия принадлежи на обширна поредица критически материали. Връзки към останалите текстове: Част I, Част III, Част IV.

4. „Освободеният“ (Урсула Ле Гуин): Революцията като вечно и необходимо завръщане

Освободеният на Урсула Ле Гуин е широко признат за един от най-значимите романи в научната фантастика – носител на престижните награди Небюла (1974 г.), Хюго и Локус (1975 г.), обект на множество критически изследвания и христоматийният пример за научнофантастична утопия. С него Ле Гуин не просто изгражда един плътен художествен свят, в който анархистичната утопия е въобразена в изключително подробни и вдъхновяващи детайли, но и проблематизира дълбоко възможността за такава, като по този начин избягва идеологическата слепота на повечето представители на жанра. Подзаглавието на книгата, „An Ambiguous Utopia“ (една двусмислена утопия), сигнализира от самото начало това двойно движение на текста – към утопията, но и встрани от нея. (И преди сме писали за нейния силен политически заряд и комплексен подход към тематиката – бел. ред).

Планетата Анарес е заселена преди около век и половина от последователите на Одо – анархистка мислителка, чието учение, одонианството, води до масови безредици на родния ѝ свят Урас. Правителствата на Урас предлагат на одонианците безлюдния свят, на който да основат собствена система на съвместен живот, без външно вмешателство. За богатия на биологично разнообразие Урас обаче, Анарес е пуст свят, почти изцяло лишен от биосфера. Трудният за живот климат и бедността на органичен живот принуждават заселниците да изведат докрай собствената си форма на радикална солидарност. Учението на Одо предвижда доброволна работа в името на общото благо, но в среда на богат на ресурси и технологично развит свят, докато на Анарес на карта е поставено ежедневното оцеляване на обществото*. И макар да не съществуват закони или официални институции (жителите на Анарес са анархо-синдикалисти), на практика се създават предпоставки да се оформи една скрита бюрокрация, която по силата на общия етос на солидарност отнема свободата на избор от отделния човек. Никой на Анарес не бива принуждаван да прави каквото и да е, но на практика почти всички се вписват във всеобщата рамка, задавана от административната мрежа. В същото време контактът с родната Урас е минимален – двете планети обменят ограничени ресурси (на практика Анарес е колония за добив на метали на Урас) и кореспонденция (предимно от академичен характер).

Освободеният е история за физика Шевик, който упорито преследва целта си да разработи Обща теория на темпоралността, така че да обедини принципите на Последователността и Едновременността, които характеризират теоретичната физика на Урас и Анарес. По време на живота и работата си на Анарес той постепенно осъзнава закостенялостта на системата, която движи живота на анархистите; фините, едва забележими механизми, чрез които множеството потиска индивида, макар и да са маскирани като лични решения. Заедно със свои сподвижници Шевик основава нов издателски синдикат, който публикува, наред с други трудове, неговите собствени – самите те са обект на сериозни противоречия – и установява радио контакт с Урас. В крайна сметка, движен от желанието си да сваля стените между хората, Шевик се решава на немислимото – като един от най-напредничавите учени на двата свята, той отпътува за Урас, с целта да прокара мост между капиталистическото общество на страната А-Йо и Анарес.

Световете Анарес и Урас.

Кръговете и цикличните движения като цяло са от изключителна важност за този роман, в множеството им конкретни изображения. Не по-малка важност е отдадена и на образа на стената, който е противопоставен на кръга. Най-първият въведен образ е именно този:

The wall shut in not only the landing field but also the ships that came down out of space, and the men that came on the ships, and the worlds they came from, and the rest of the universe. It enclosed the universe, leaving Anarres outside, free.
Looked at from the other side, the wall enclosed Anarres: the whole planet was inside it, a great prison camp, cut off from other worlds and other men, in quarantine.* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 5)

Стените се появяват многократно след това. Децата на Анарес например учат за затворите на Урас (самата Одо е прекарала дълго време в такъв); младият Шевик и няколко негови приятели от детството дори затварят доброволец изсред тях в подземно помещение, за да разберат какво представлява това да нямаш свободата да се движиш свободно. Шевик сънува многократно за стена, която спира пътешествието му и в съня си знае, че ако не успее да я преодолее в едната посока, то не би могъл и да се завърне у дома. Стените продължават да се множат: обществените пречки пред индивидуалната свобода, академичните прегради пред разпространението на непопулярни идеи, голямата невидима стена между Анарес и Урас, или пък луксозния живот на изолация от нормалните хора, който Шевик води в реномирания университет в А-Йо, чийто гост е на Урас.

Цикличните движения, които противодействат на преградите, са реализирани в още по-голямо богатство. Самата история на романа представлява един завършен цикъл – в началото му Шевик напуска Анарес, за да отиде на Урас, а в края му – се завръща на родния си свят. Сюжетната постройка също следва циклична структура – редуват се глави от настоящето с такива от миналото на Шевик, като последните две части завършват съответно преди заминаването за Урас и преди завръщането на Анарес. Анарес, която на Урас е наричана Луната, и на която Урас носи същото име. Едно от най-запомнящите се описания в книгата е на любовна сцена между Шевик и партньорката му Таквер:

The first time they both came as Shevek came into her, the second time they struggled and cried out in a rage of joy, prolonging their climax as if delaying the moment of death, the third time they were both half asleep, and circled about the center of infinite pleasure, about each other’s being, like planets circling blindly, quietly, in the flood of sunlight, about the common center of gravity, swinging, circling endlessly.* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 265)

Циклично споделяне има изобразено по изключително запомнящ се начин и между представители на различни биологически видове. На Урас, докато гостува на семейството на един от колегите си, Шевик, чийто свят е лишен от фауна (с изключение на няколко воднообитващи същества), има следното преживяване, което е толкова разтърсващо именно заради фантастичното естество на текста и много специфичната липса на такъв житейски опит у Шевик:

The otter sat up on its haunches and looked at him. Its eyes were dark, shot with gold, intelligent, curious, innocent. “Ammar,” Shevek whispered, caught by that gaze across the gulf of being—“brother.”* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 127)

Тези циклични изображения в романа винаги фокусират вниманието върху свободния, равнопоставен обмен между две същности, били те хора, общества, светове. Липсата на подобни взаимоотношения води до закърняване на свободата. Ле Гуин показва огромните проблеми, които оскъдицата на Анарес нанася върху концепцията за анархо-комунистическа утопия. Малко по малко става ясно, че макар и всички на планетата да са равни, всъщност съществуват мрежи за взимане на решения: на каква работа да бъде разпределен конкретен човек, каква комуникация да бъде изпратена към Урас, кой труд да бъде публикуван или не. Макар и по план анархистичната утопия да е предвидена като децентрализирана, в крайна сметка мнозинството съсредоточава своята скрита тиранична власт в основния град на планетата, Абиней, създавайки йерархичност в мрежата от човешки връзки, които са тъканта на анархисткото общество. Междувременно тежките условия на живот, като например продължителната суша на планетата, налагат партньори да се разделят в продължение на години. Външни и вътрешни фактори едновременно съсредоточават власт в центъра и разкъсват хоризонталните мрежови структури на споделеност. Основен външен фактор и пречка пред революционно-утопичния проект се явява ограниченият на ресурси свят, или иначе казано ограниченият достъп до фазовото пространство. Основен вътрешен фактор пък са съперничещите мрежови архитектури – някои далеч по-ефективни от гледна точка на йерархичността си, но пък източник на нови стени, в разрез с интеробективността, която характеризира хиперобекта на утопията. Кръговото движение, което отчита времеогънатостта на непрекъснатата революция, се явява способът възстановяване на изгубените качества на утопичния проект.

Ле Гуин идентифицира именно в индивида способността за революционна промяна/завръщане:

Sacrifice might be demanded of the individual, but never compromise: for though only the society could give security and stability, only the individual, the person, had the power of moral choice—the power of change, the essential function of life. The Odonian society was conceived as a permanent revolution, and revolution begins in the thinking mind.* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 274)

А тази перманентна революция е изобразена именно като едно постоянно отиване отвъд себе си и завръщане обратно:

That’s the condition we’re born on. I’m afraid of life! There are times I—I am very frightened. Any happiness seems trivial. And yet, I wonder if it isn’t all a misunderstanding—this grasping after happiness, this fear of pain… If instead of fearing it and running from it, one could… get through it, go beyond it. There is something beyond it. It’s the self that suffers, and there’s a place where the self—ceases. I don’t know how to say it. But I believe that the reality—the truth that I recognize in suffering as I don’t in comfort and happiness—that the reality of pain is not pain. If you can get through it. If you can endure it all the way.* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 53)

„To be whole is to be part; true voyage is return,”* е изписано на гроба на Одо на Урас (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 77). По същността си това представлява и Общата темпорална теория на Шевик, която обединява двете отделни парадигми:

You shall not go down twice to the same river, nor can you go home again. That he knew; indeed it was the basis of his view of the world. Yet from that acceptance of transience he evolved his vast theory, wherein what is most changeable is shown to be fullest of eternity, and your relationship to the river, and the river’s relationship to you and to itself, turns out to be at once more complex and more reassuring than a mere lack of identity. You can go home again, the General Temporal Theory asserts, so long as you understand that home is a place where you have never been.* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 48)

Революцията в Освободеният приема буквалния смисъл, заложен в името на процеса: завъртане до началната точка. Цикличните движения възстановяват разкъсана тъкан: между жителите на Анарес, между планетите и политическите движения на тях, между обитателите на Галактиката дори; между фазите във фазовото пространство. В края на романа Шевик говори с посланичката на Тера/Земята на Урас и в следната нейна реплика Шевик е припознат като агент, който се пресяга назад през времето и през светлинни години в пространството (чрез ансибъла – устройството за мигновена комуникация, направено възможно от научния пробив на физика):

„I don’t understand—I don’t understand,” she said at last. “You are like somebody from our own past, the old idealists, the visionaries of freedom; and yet I don’t understand you, as if you were trying to tell me of future things; and yet, as you say, you are here, now!…“* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 288)

Земята е претърпяла екологична катастрофа, революцията за нея е останала просто мираж от бъдещето. Действията на Шевик обаче действително представляват шанс за галактическите общества да зърнат своите собствените версии на Утопия. Завръщайки се Анарес, Шевик води със себе си гост от далечния свят Хейн, който дублира неговото движение:

“You’re sure you want to walk through this wall with me, Ketho? You know, for me, it’s easy. Whatever happens, I am coming home. But you are leaving home. “True journey is return. . . .’ ” “I hope to return,” Ketho said in his quiet voice. “In time.”* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 318)

Насочените циклични движения имат радикален и утопичен характер, тъй като винаги започват от свободната воля на индивиди, които са привлечени напред от нещо много подобно на принципа на надеждата на Блох (специфичната темпорална рамка, атракторът, който е хиперобектът). Кръговото пътешествие в сърцевината на одонианството (чийто символ е наречен Кръгът на живота) са сякаш именно онези инстанции на разтопено, огънато време, които характеризират хиперобектите. Утопия, която се пресяга назад във времето, за да разпали отново революционния пламък. Кръгът в случая възстановява интеробективната мрежа между хора, светове, нации, времеви моменти, а възстановената мрежа като че ли е необходимо условие за достъп до цялото богатство на фазовото пространство, до сгъстената възможност, без която нито една утопия не може да съществува.

… Anarres among them like a round bright rock; moving yet not moving, thrown by what hand, timelessly circling, creating time.* (Ursula Le Guin, The Dispossessed, с. 313)

Библиография*

1. Миевил, Чайна. Станция Пердидо / Чайна Миевил – София : ИнфоДАР, 2009.
2. Тенев, Дарин. Фикция и образ. Модели / Дарин Тенев – Пловдив : Жанет 45, 2012.
3. Delany, Samuel R. The American Shore: Meditations on a Tale of Science Fiction by Thomas M. Disch—“Angouleme” / Samuel R. Delany – Middletown, Connecticut : Wesleyan University Press, 2014.
4. Eagleton, Terry. Criticism and Ideology: A Study in Marxist Literary Theory / Terry Eagleton – London: NLB, 1976.
5. Ernst Bloch, The Utopian Function of Art and Literature / Ernst Bloch; Trans: Jack Zipes and Frank Mecklenburg – Cambridge, Massachusetts: MIT Press, 1988.
6. Freedman, Carl. Critical Theory and Science Fiction / Carl Freedman – Middletown, Connecticut : Wesleyan University Press, 2000.
7. Freedman, Carl. Art and Idea in the Novels of China Miéville / Carl Freedman – Canterbury : Gylphi Limited, 2015.
8. Jameson, Fredric. Archaeologies of the Future: The Desire Called Utopia and Other Science Fictions / Fredric Jameson – New York : Verso, 2005.
9. Le Guin, Ursula. The Dispossessed / Ursula Le Guin – London : Gollancz, 1999.
10. Miéville, China. The Scar / China Miéville – London : Pan Macmillan, 2002.
11. Miéville, China. Iron Council / China Miéville – London : Pan Macmillan, 2008 (електронно издание).
12. Morton, Timothy. The Ecological Thought. / Timothy Morton – Cambridge, Massachussetts : Harvard University Press, 2010.
13. Morton, Timothy. Hyperobjects: Philosophy and Ecology after the End of the World / Timothy Morton – Minneapolis, Minnesota : University of Minnesota Press, 2013.
14. Robinson, Kim Stanley. Red Mars / Kim Stanley Robinson – New York : Bantam Spectra, 1993.
15. Robinson, Kim Stanley. Green Mars / Kim Stanley Robinson – New York : Bantam Spectra, 1995.
16. Robinson, Kim Stanley. Blue Mars / Kim Stanley Robinson – New York : Bantam Spectra, 1997.
17. Suvin, Darko. Metamorphoses of Science Fiction: On the Poetics and History of a Literary Genre / Darko Suvin – Bern : Peter Lang, 2016 (new edition).