Късметът на Логан

Късметът на Логан е специфично забавният филм, който се получава, когато един зрял, уверен режисьор има пълен творчески контрол. Содърбърг – който се беше оттеглил от режисирането след Зад свещника: Моят живот с Либераче, – продуцира Късметът на Логан през собствената си независима продуцентска компания и благодарение на известността си успява да продаде предварително правата за излъчването на филма в стрийминг платформи и самолети. Така режисьорът едновременно се завръща към корените си в независимото кино и си осигурява комфортен бюджет, с който да прави каквото си иска. А това, което иска, е комедия, в която набор от бая известни актьори изглеждат неугледно, държат се неадекватно, движат се неловко и изричат смехотворни реплики с каменни лица и равна интонация. Резултатът е възхитително забавен.

Късметът на Логан се върти около планирането и извършването на обир. Паралелите с трилогията Бандата на Оушън са неизбежни и до голяма степен търсени. Самият Содърбърг определя сюжета на тазгодишната си творба като „не-бляскав“ вариант на филмите за Дани Оушън и компания.

Мястото на действието е Западна Вирджиния. Двамата главни герои, братята Джими (Чанинг Тейтъм) и Клайд (Адам Драйвър) Логан, се трудят съответно като строителен работник и като барман. Джими, мозъкът на операцията, понякога забравя кой ден от седмицата е. Клайд е Адам Драйвър в най-сконфузната си версия. Талантът на Драйвър да изглежда и да се държи дълбоко странно вече беше оползотворен в Истинският Люин Дейвис и в Патерсън, но тук достига нови висоти. Даниел Крейг играе специалиста по експлозии на име Джо Банг и подобно на Ръсти (Брад Пит) в Бандата на Оушън често нагъва храна в кадър, но този път не става въпрос за някакви си сандвичи, а за варени яйца от вендинг машина.

Въобще, в сцените от Оушън трилогията, в които се запознаваме с различните играчи, всички те са представени като изключително компетентни, ако и имащи своите ексцентричности, професионални мошеници. В Късметът на Логан се запознаваме с двама от героите, докато те участват с голям хъс в панаирно състезание по отборно вадене без ръце на сварени свински крачета от пълни с вода пластмасови съдове. Освен споменатата небляскавост, се шири бедност и известна липса на интелектуалност. Сценарият е дебютът на Ребека Блънт, за която не се знае почти нищо и се вихрят теории, че е псевдоним на известна личност. Едно от големите ѝ постижения тук е, че пише по този начин за белите хора в американския Юг, без да звучи подигравателно.

Сред отличителните черти на филма, които надали биха били възможни, ако зад него стоеше голямо студио, е това колко нелицеприятни са героите. В ролите са всепризнато привлекателни знаменитости като Тейтъм, Крейг, Драйвър и Кейти Холмс, а тук са направени да изглеждат като попадащи в спектъра между „грозновати“ и „отблъскващи“. Нужни са не малко усилия, за да му се иска на зрителя да покрие очите си с длани, когато герой на Крейг тръгва да си съблича ризата.

Същевременно любимото ми нещо у Содърбърг е способността му да изгражда силно запомнящи се персонажи с много малко щрихи и без голямо количество текст. В Късметът на Логан, благодарение, разбира се, и на актьорския талант, ефектът е още по-засилен. Сцените, в които за първи път се появяват някои герои, моментално въвеждат спецификите на персонажа и отношенията му с Джими. Особено майсторски е изградена първата сцена между двамата братя, в която можеш веднага да привидиш установената им от много години динамика, а и да ти стане ясно що за тип ще играе Адам Драйвър. Наличието на подобни сцени, както и взаимодействието между героите, осигурява постоянно забавление, покрай което да не забележиш на момента липсата на логика на много места в сюжета. Изключение прави героят на Сет Макфарлън, който просто е преиграно неприятен по незабавен начин.

Личи си и някакъв опит за присъствие на по-голям брой жени, отколкото имаше при Оушън, където бяха средно по една на филм. Мели (Райли Киоу), сестрата на Джими и Клайд, е фризьорка със специално отношение към бързите автомобили и има доста полезна за придвижването на основния сюжет роля. Бившата жена на Джими (Кейти Холмс) обаче няма. Катрин Уотърстън се появява съвсем за кратко, но прави очарователни неща с ролята си, така че повторно да се ядосаш на Пришълецът: Завет, че не я използва по по-добър начин. Участва още една известна актриса, но не искам да развалям удоволствието да я познаете по гласа, преди да сте видели лицето ѝ – възможност, която Содърбърг предоставя с различни актьори в много от филмите си.

Другата много силна страна на филма, естествено обвързана с героите и актьорската игра, е хуморът. Всеки хумор е субективен, но този на Късметът на Логан е дори по-малко универсален от средното. Смешното тук най-често е продукт на неадекватни изражения или нелогични реплики. Извън това, в една паметна сцена просто се появява един преднамерено ужасно странен персонаж, който мълчаливо предава един сак на двама втрещени човека и никога повече не се споменава. Друга сцена е абсолютно несвързана със сюжета 5-минутна гавра с всеобщо любима фентъзи поредица. Много от смешките идват и от сравнението с еквивалентни сцени в Бандата на Оушън, например моментът, в който някой герой заявява, че му е нужна причина, за да се включи в обира, и получава съвършено различни отговори в двата филма. Уви, тези смешки вероятно са неуловими за тази част от публиката, която по необясними причини не си спомня подробности от Оушън трилогията.

Във всеки случай, ако поне малко ви допада хуморът, обвързан със сконфузни герои, изговарящи смехотворни реплики с каменни изражения а ла братята Коен или Омарът например, Късметът на Логан определено би си заслужавал гледането. А извън хумора и пленителните персонажи, понякога си е удоволствие и просто да гледаш произведението на талантлив творец, който е имал свободата да го направи, без да трябва да увеличава нечия печалба.