A Door into Ocean

A Door into Ocean се оказа доста по-различен роман от това, което очаквах. Считан за един от класическите романи на 80-те години, той най-често е определян като отявлено феминистка творба. Но въпреки че основният конфликт в него е между общество, състоящо се само от жени, и подтисническа галактическа империя, управлявана от Патриарх, въпросите за отношенията между половете далеч не са основното в нея и са представени много по-комплексно, отколкото изглеждат на пръв поглед. Най-значимата тема в романа е тази за пацифизма и кога е оправдано да се използва насилие.

A Door into Ocean се развива основно на планетата Шора, с климат, близък до земния, и чиято повърхност е изцяло заета от огромен океан. Шора е колонизирана преди хилядолетия и е останала изолирана от останалата част от човечеството. В резултат на кризи и войни другите колонизирани планети са попаднали под контрола на Патриарха, който стриктно ограничава технологичното им развитие. Валедон е част от империята на Патриарха и е спътник на Шора. 40 години преди началото на действието жителите на Валедон откриват, че Шора е вече населена, и установяват търговски контакт с местните. По време на изолацията си жителите на Шора са успели да създадат общество, много различно както от останалата част от галактиката, населена с хора, така и от почти всички исторически общества на Земята. То се състои само от жени и неговите основни принципи са споделяне, равенство и ненасилие спрямо разумни същества. В това общество стандартните технологии, в които се използва нежива материя за направата на инструменти и машини, са заместени с биотехнологии и генно инженерство. Споделящите, както се наричат жителите на Шора, използват специални бактерии-симбионти, за да издържат много по-дълго под водата, и са модифицирали телата си да имат плавателни ципи на ръцете и краката.

Структурата на романа е класическа за подобен род произведения. Спинел е млад жител на Валедон, който попада на Шора, след като се среща с Мервен и Ута, две Споделящи, посетили неговата планета, за да научат повече за нея. Контрастът между двете култури е показан както от неговата гледна точка, така и от гледната точка на Мервен, и постепенното сближаване на възгледите им е един от най-интересните елементи на романа. Конфликтът между Валедон и Шора постепенно ескалира в течение на романа и пацифистките принципи на Споделящите биват подложени на много тежко изпитание. Ситуацията обаче е различна от историческите аналози поради факта, че въпреки че им лисват стандартни технологии и оръжия, Споделящите разполагат с потенциала да създадат изключително опасни вируси и бактерии. Но направата и използването на такива биологични оръжия срещу други разумни същества е абсолютно табу за тяхната система от вярвания и ценности, затова въпреки провокациите и насилието от страна на валедонците те се опитват да стриктно да спазват принципа на мирна съпротива.

Едно от най-впечатляващите неща в романа е колко умело авторката успява да преобърне първоначалните впечатления на читателя и да му покаже много по-комплексна картина от тази, каквато изглежда на пръв поглед. Типичен пример за това е споменатото вече противопоставяне между състоящото се само от жени общество на Споделящите и управляваната от галактически патриарх планета Валедон. Макар че авторката определено представя Споделящите в по-положителна светлина, тя показва недвусмислено, че причината за това не е, че жените са морално по-висши от мъжете и тя далеч не показва Валедон като класически патриархат (например една трета от армията им се състои от жени). Най-отявлено отрицателен герой в романа е Джейд, жена от Валедон, а мъжът Спинел успява да стане част от обществото на Споделящите и да приеме изцяло техните принципи и вярвания за разлика от Беренис, валедонска благородничка, намираща се в подобна на неговата ситуация. А и Патриархът на галактическата империя се оказва в крайна сметка изкуствен интелект.

Друг интересен детайл от биографията на авторката е, че е университетски преподавател по микробиология и това ѝ е позволило да създаде и опише една извънземна и океанска биосфера, която е далеч по-убедителна и оригинална от типичното за жанра. Споделящите обитават огромни живи салове, а морето е доминирано от различни видове мекотели, някои от които доста по-опасни за хората от земните си аналози.

Политическата тематика е много сериозно застъпена в A Door into Ocean. Основното в него е конфликтът между две общества с коренно различни политически и идеологически системи. По-интересната и оригинална е тази на Шора, на която е отделено и доста повече място. Обществото на Споделящите е до голяма степен базирано на квакерите. Това се отнася както за тяхното стриктно придържане на принципа за ненасилие, така и за техния метод за вземане на решения, при който винаги се търси консенсуса между всички членове на общността. Тяхната религия също е доста подобна на квакерските вярвания, но е с по-екологичен оттенък, понеже те считат за своя мисия опазването на биологичното разнообразие на планетата си. В контраст с това валедонското общество е силно йерархично и кастово. Двете общества са коренно различни и като икономика – Споделящите живеят в комуни на живи салове с много малко лични вещи и без да използват пари, а валедонското е със сравнително стандартна капиталистическа система.

Шора е един от най-успешните опити в жанра за пресъздаване на не-йерархична и базирана на комуни обществена система, както и за мен лично най-успешният опит за пресъздаване на абсолютно пацифистко общество. Пацифистките идеи на Споделящите са подложени на много сериозно изпитание в течение на романа и реакциите им спрямо този натиск са разнообразни и убедителни. Авторката, макар определено да им симпатизира, не прибягва до сюжетни трикове, за да ги направи по-привлекателни, и почти всеки успех на Споделящите идва с цената на сериозни жертви.

И двете страни в конфликта търсят отговора на въпроса „Можем ли да считаме представителите на другата страна за автентични представители на човешката раса, или те са станали нещо чуждо и различно?“ Това търсене продължава през целия роман и еволюцията на мнението на главните герои по този въпрос е една от основните идейни нишки на творбата.

Друг интригуващ аспект на романа е, че самият език на Споделящите е конструиран така, че да отговаря на техните политически идеи. В него няма разлика между подлог и допълнение и всеки глагол се отнася с еднаква степен и за двете части на речта, което прави доста от традиционните йерархични и индивидуалистични концепции невъзможни за изказване. Търсеният ефект понякога се губи на английски, но като цяло опитът е успешен и допринася за усещането за убедителност и достоверност на това общество и е още една причина за трудността на общуването между Споделящите и далеч по-традиционното валедонско общество.

Героите също са една от силните страни. Главните измежду тях са чудесно описани, но дори и тези, които се появяват за кратко, в повечето случаи са запомнящи се и имат своя индивидуалност.

След толкова хвалби настъпи моментът да се отбележат и няколко дребни критики. Една от тях за мен е липсата на обяснение защо Споделящите са само жени. Освен това се чувствам длъжен да предупредя, че на моменти сюжетът е силно депресиращ и брутален. Но като цяло определено си заслужава четенето, особено ако търсите фантастика, засягаща в дълбочина сериозни етични въпроси и политически идеи по много оригинален начин.