Westworld
Създател: Джонатан Нолън и Лиса Джой
Сезони: 1
Формат: 10 епизода по 60 мин
В ролите: Антъни Хопкинс, Ед Харис, Евън Рейчъл Ууд, Танди Нютон, Джими Симпсън, Джефри Райт, Бен Барнс
Нашумялата продукция на HBO – Westworld – представлява нов поглед върху няколко футуристични, позабравени филма и сериала от 70-те. Наследникът им се появи в ефир и зае една особена ниша за забавление, предназначена за публиката, която търси остри сюжети, драматични обрати и много манипулация и съревнование на характери. Силните заявки и присъствието на сър Антъни Хопкинс, комбинирани с фантастичната тематика за бъдещето, напълно логично покачиха както интереса, така и очакването на публиката. Това даде огромно предимство на сериала, но доколко създателите Джонатан Нолън и Лиса Джой успяха да отговорят на желанията на зрителите? Желания, които до голяма степен бяха това да е не просто сериал, а събитие на малкия екран, каквото беше първият сезон на True Detective, чието място тайно се надявах да заеме, поне донякъде.
Westworld е ситуиран напред в бъдещето. Потапяме се в свят на технологии, напреднали дотолкова, че да позволят на хората създаването на андроиди, които по нищо не се отличават от тях. Поне не и на пръв поглед. За разлика от науката, човечеството никак не е мръднало напред и се крепи на същите съмнителни морални развалини, които са поддавали в душите хорски още от времето на Римската империя. Технологичното чудо и огромните ресурси за създаването на цял свят са впрегнати не за нещо велико и недостъпно за предишните поколения, а за задоволяване на най-първичното човешко желание да доминира над друго същество. Светът се е променил от годините на робството, но хората – не. Резултат от това е създаването на Westworld – развлекателен парк, където Дивият запад е претворен наново и населен с неотличими от човеците андроиди, наричани „домакини” или хостове. Едничката цел на съществуването им е да осигурят забавление на богаташи, които искат да пострелят на месо, да изнасилят или просто да вършеят наоколо, без да се тревожат за последствията.
Не можем да твърдим, че идеята е особено оригинална. Как съзнанието ни прави човеци, кога роботите, които създаваме по свой образ, стават разумни същества и къде е моралът в цялата тази работа, са идеи, разисквани от десетилетия. Предупрежденията за неизбежен бунт на машините и наказание за тъпото човечество, така склонно да затрива себе си в резултат на надменност, изглежда никога не дават резултат и отново се оказваме вперили поглед в тази тема.
Когато се захващаш с вече познати идеи, единственият шанс за успех е да ги реализираш зрелищно и оригинално. Дали сериалът успява, е спорен въпрос. Поглеждайки към героите, няколко неща излизат на преден план. Хората, около които се развива сюжетът, са малцинство и с течение на историята стават все по-малко… Ролята на Антъни Хопкинс като създателя на парка д-р Робърт Форд е толкова типична за него, че няма накъде повече. Той играе интелигентен, изискан мастърмайнд с уникален подход към парка, който е създал и управлява. Често постъпките му са диктувани от скрити мотиви, които не стават напълно ясни почти до самия край. Част от тях, разбира се, са следствие на също класическия за жанра конфликт между него и борда на директорите или иначе казано – познатия сблъсък на хора с пари и хора с идеи.
Внимание е обърнато и на колегите на Форд, особено на Бърнард (Джефри Райт). Разкъсван емоционално от болезнено минало и поставен между убежденията на стария създател на парка и корпоративното ръководство, той е особено интересен персонаж и център на едно от най-сериозните развития в сериала.
Имената на героите
…всъщност значат доста в Westworld! Вижте сами:
Долорес Абърнати (Dolores Abernathy) – Името идва от испански и означава „мъка“, „страдание“ (dolor), може да се открие и библейска връзка с Прескръбната Дева Мария (исп. La Virgen Maria de los Dolores). Долорес е хост, създаден с идеята да бъде „многострадалната девица“, която бива изнасилвана и принуждавана да наблюдава смъртта на родителите си. В рамките на сезона и своята еволюция тя пренаписва и съдбата, и характера си. Скърбенето е част от миналото, но не и истинска черта на героинята. Интересно е да се отбележи, че един от учените в оригиналния Westworld се казва Арнолд Абернати (Arnold Abernathy). Макар в римейка фамилията на Арнолд да е променена на Weber (може би преди всичко с цел да се получи анаграмата с Bernard Lowe), можем да приемем, че Долорес е кръстена така и за да се заяви още по-ясно връзката ѝ с нейния творец/баща.
Мейв Милей (Maeve Millay) – според ирландска легенда Мейв е Кралицата-воин на феите (и богиня на опиянението). Връзката е очевидна – Мейв е властна и магнетична Мадам, която организира бунта на андроидите. Мейв/Медб фигурира и като кралица Маб в британските митове, а под това име я въвежда и Шекспир. Знаете, че препратките към него са крайно важни за света на Westworld, а култовата реплика „тез бурни чувства имат бурен край“ е от Ромео и Жулиета. Маб се появява и там, в монолога на Меркуцио: „Кралица Маб препуска, без да спира, / през мозъци на влюбени — и те / сънуват нежности; по колена / на царедворци — и насън те виждат / отличия; по пръсти на юристи — / и те броят в съня си хонорари“. В Westworld Мейв и останалите домакини са създадени, за да сбъдват мечтите на своите гости, независимо колко са покварени. Мейв носи фамилията на американската поетеса Една Сейнт Винсент Милей, която в свое писмо споделя една от най-известните си реплики: „Не е вярно, че животът е едно проклятие след друго; по-скоро е едно проклятие, което се повтаря непрекъснато“. Андроидите в Westworld обаче в края на първи сезон на пръв поглед успяват да развалят проклятието.
Робърт Форд (Robert Ford) – на първо място веднага се набива на очи съвпадението с името на историческата личност – стрелецът Робърт Форд, който убива известния престъпник на Дивия запад Джеси Джеймс. Предвид факта, че Робърт Форд е част от бандата на Джеймс, нямаше как да не се потърси паралел с Арнолд и Робърт и изникнаха теории, че може би Арнолд е бил убит от дългогодишния си приятел. В крайна сметка финалът на сезона ни доказа, че това е било просто прах в очите и би трябвало да се потърси и другаде смисъл зад името на героя на Хопкинс. За мен първата и най-логична асоциация е с Хенри Форд, сред чиито проекти изпъква Фордландия. През 1920 г. Хенри Форд създава истински град в американски стил насред бразилската джунгла, като място за производство на гуми. Проектът се проваля, но оставя дълбока следа във въображението на най-различни творци и заедно с фигурата на Хенри Форд е основен източник на вдъхновение за Прекрасният нов свят. Романът на Хъксли пък от своя страна е едно от произведенията, от които с пълни шепи черпи Westworld, и цялостната идея за фордизма (Форд = Бог) силно резонира с образа на Робърт Форд в сериала. Освен това Бернард вероятно също е кръстен на герой от книгата.
С различни варианти за имената и на останалите персонажи в сериала можете да се запознаете тук (особено интересни са тълкуванията на Хектор Есхатон, Феликс и Силвестър и, разбира се, Ел Ласо! – бел. Моридин).
В лагера на гостите, най-силно се откроява образът на Мъжа в черно (Ед Харис). Една от движещите сюжета фигури, толкова мрачна и обсебваща историята, че неминуемо поставя въпроси за същността и произхода си. Човек изгубил и намерил себе си, докато е разплитал сценариите в парка цели 30 години.
Убеден, че някъде там е скрито повече, той търси нещо, което да накара вкамененото му сърце да трепне или е просто човек, пречупен и променен до неузнаваемост от самия парк. Дали чувството на безнаказаност изважда най-лошото у човека или само онова, което му е заложено? Пореден въпрос, на който сериалът си поставя за цел да даде отговор.
Негов антипод се явява младият идеалист Уилям (Джими Симпсън). Още при влизането си в парка той въплъщава благородство и идеализъм, които не му позволяват да се отпусне и да безчинства, както го подканя неговият придружител Лоуган (Бен Барнс). Такива светли качества просто си плачат да бъдат смазани от реалността…
Второто, около което се гради историята, са самите домакини. С повечето от тях ни запознават още в началото. Притежаващата кукленска красота и миловидност Долорес (Евън Рейчъл Ууд), магнетичната Мадам в света на Westworld – Мейв (Танди Нютон), и самоотвержният рицар Теди (Джеймс Марсден). Подобно на всички андроиди, те са обречени да повтарят отново и отново сюжетни линии, често изпълнени с жестокост, която би подлудила всяко човешко същество. На роботите обаче можеш да изтриеш паметта и да ги върнеш обратно за следващия рунд и те нищо няма да помнят… вероятно.
Силните женски персонажи
Обърнете внимание! HBO направиха страхотен сай-фай сериал с уестърн сетинг, с огромно количество екшън и кървави сцени, същински магнит за зрителите от мъжки пол. И все пак главните лица в сюжета не са някакви тежкарски чичковци, а две сложни, многопластови и добре разгърнати женски героини – Долорес и Мейв. Да, сериалът има безброй достойнства – интересна концепция, интригуващ сюжет, качествени актьорски изпълнения, поглъщаща атмосфера и какво ли още не. Но най-големият му успех несъмнено са прекрасните женски персонажи, чрез които той спокойно може да се интерпретира и като сериал за женското пробуждане.
Долорес и Мейв вървят в обща посока – от безсъзнателното съществуване единствено в полза на клиентите (мъжете), към самостоятелността, приемането на собствената ценност и отвоюването на личната свобода. И все пак пътеките, по които крачат, са изключително различни. Долорес от самото начало е представена като слаба и беззащитна. Наративът ѝ е разкрит и обяснен в трети епизод на сериала – тя е създадена, за да могат гостите на парка да изпитат болното удоволствие от това да убият готиния каубой и да насилят любимата му. Сътворена е, за да бъде красиво нежно цвете, което хората откъсват и стъпкват в калта. В хода на сериала обаче тя придобива все повече самостоятелност и постепенно се научава не просто да се защитава, а и сама да взема изборите в живота си. Но все пак в съзнанието ѝ винаги присъства нечий глас – глас на стар и мъдър мъж, който ѝ дава насоки. Именно това обстоятелство пречи на Долорес да достигне истинска самостоятелност – в крайна сметка тя, подобно на другите роботи в парка, е кукла на конци. Историята ѝ претърпява рязък обрат едва когато се разкрива, че уж чуждият глас в главата на Долорес е всъщност нейното собствено аз. И докато в средата на сезона приближаването на Долорес към независимостта беше свързано с отхвърляне на старата ѝ роля, включително отхвърляне на синята рокля и заменянето ѝ с риза и панталон, то в края Долорес намира истинското си аз именно чрез обличане на старата си рокля. Защото тя не е просто девицата. Тя е и Красавицата, и Звяра. Преди финалните надписи Долорес вече се е превърнала в категоричния и решителен лидер на своите хора.
Мейв, от друга страна, върви по противоположна пътека. Докато Долорес иска да намери покой в ограниченията на затворения свят, тя желае да разчупи рамката и да излезе навън. Докато Долорес през цялото време е напътствана от нечий чужд глас, за да се превърне накрая в себе си, Мейв през цялото време действа самостоятелно и самосиндикално, за да разбере накрая, че е била чужда пионка и е изпълнявала чужди повели. Но има нещо, което дори мистериозният кукловод на Мейв не е предвидил – нейната любов към дъщеричката ѝ. Тази любов, това най-чисто чувство на свързаност с друго същество, е нещото, което откъсва Мейв от подготвения ѝ сценарий и я превръща в самостоятелна личност, взимаща сама своите решения.
Двете героини всъщност преобръщат популярната дихотомия на женските образи. В началото на сериала Долорес е девицата, а Мейв е курвата. Но Westworld епизод по епизод задълбават в тези образи и пласт след пласт разкрива тяхната дълбочина. Милото момиче със синя рокля става безскрупулният лидер на въстаналите срещу системата роботи. Силната мадам, която използва всичко и всекиго за целите си в края е любящата майка, неспособна да изостави детето си. Westworld получи номинация на Златен глобус за най-добра телевизионна драма, както и две актьорски номинации. Можете ли да познаете кои са номинираните? Ед Харис? Антъни Хопкинс? Разбира се, че не – стига с тези чичковци с уж силно присъствие. Светът не принадлежи на миналото! Номинираните са истинските звезди на сериала – Eвън Рейчъл Уд и Танди Нютън. И си заслужават ВСИЧКИ награди.
И така – поизтупали сме от праха основната идея, вкарали сме страхотни, макар и не особено оригинални образи, както при хората, така и при домакините. Остава да проследим реализацията. А тя е зашеметяваща. Всеки епизод разгръща историята бавно, без да бърза заникъде, но го прави по стилен и запомнящ се начин. Екшънът е значително намален в първите серии, което се оказва разочароващо за много хора. Но това вероятно е най-добрият начин да се постави качествено декорът на целия този свят. Минават часове екранно време, за да се представят основните действащи лица и конфликтите, движещи историята. Набляга се на музиката, която бързо влиза под кожата и още след първите епизоди приучава зрителя да се води по нея и да се подготвя за определени сцени. Пир за очите са костюмите и природните картини, дори и кабинетът на доктор Форд и зловещите коридори на корпорацията, където се срещат домакините в процес на подготовка или ремонт и техните господари. 
Теорията за двукамерния ум
Още от най-ранните си епизоди Westworld свързва търсенията на Арнолд с теорията за двукамерния ум – конструираният интелект на андроидите трябва да замени неговия глас със своя собствен в главата си, за да достигне истинско самосъзнание. Пътят към това е Лабиринтът, лутането на хостовете през безкрайни итерации на техните личностни цикли, докато „импровизацията, до която води повторението“ ги доведе до центъра, до собственото им аз.
Всъщност, истинската теория е далеч по-впечатляваща. Неин автор е американецът Джулиан Джейнс, който в своята книга Произход на съзнанието в разпадането на двукамерния ум от 1976 прави поредица от много смели предположения. Те и до ден-днешен вълнуват научната общност, въпреки че консенсусът е срещу тях. Накратко, Джейнс твърди, че древните хора не са имали съзнание в смисъла, в който го разбираме интуитивно днес – тоест, не са имали способност за интроспекция, за самоличност и за разсъждение за мисловния си процес. Когнитивните дейности са били разпределени между двете полукълба на мозъка, като всички активни действия са се извършвали от едното, под контрола на другото. Този контрол се е проявявал като аудио халюцинации, или казано на прост език – древните са чували „глас“, който им казва как да реагират, без те да осъзнават това, донякъде подобно на състоянието на шизофрения. Джейнс твърди, че подобна теория обяснява масовото възникване на концепцията за божественото в древния свят – но божественият глас всъщност е своят собствен, точно както гласът на Арнолд прелива в собствения глас на Долорес.
Най-любопитното в теорията е, че Джейнс смята, че двукамерният ум е изчезнал от човешкото развитие съвсем скоро, едва преди около 3000 години, когато социалните промени свързани с временния колапс на повечето цивилизации в близкоизточния регион, наложили промяна в мисленето на Homo Sapiens. Няколко доказателства, включително неврологични, психологични и исторически, се извеждат в подкрепа на тезата, най-вече липсата на концепцията за интроспекция в текстове от предишни периоди.
Теорията няма много поддръжници, като освен нейната явна екзотичност, основен аргумент против е малката вероятност подобна промяна да се разпространи навсякъде из човешките популации, които са били вече много разделени географски. Различни исторически несъответствия също противоречат на идеята. Все пак обаче това остава една доста смела концепция с добри аргументи и както виждаме, продължава да вдъхновява търсенията в областта на изкуствения интелект.
Някъде към средата на сезона повечето сюжетни линии започват да се развиват независимо и със значително по-добър темп, отколкото в началото. Всяка една бележи напредък от епизод на епизод и обединени те дърпат историята към края. Проблемът е, че изглежда създателите на сериала са били толкова заети да оставят трохички и камъчета, които бележат основните развръзки, че в много от моментите зрителят губи смисъла на редица случки. Те добиват стойност едва в последния епизод, когато всичко е доведено до зрелищен край. Но пък едно може да се признае на Westworld – щедро дава знаци за основните сюжетни обрати за всички, които гледат внимателно и копнеят за главоблъсканици, но милостиво води историята напред и изненадва силно онези, които просто се носят по течението като обикновени наблюдатели.
Без значение дали ще се впечатлите повече от кроежите на Форд или жестоките игри на гостите на парка, те са само повърхността. Westworld има дълбоко и мрачно ниво, тайни и идеи, които надхвърлят очевидно заложените в началото. Изпитанието на мистичния лабиринт като търсене на себе си, чудовищната сила, с която хора се покваряват, и неминуемата лудост, пред която е изправен всеки, борещ се с последствията от първите две. Тази история заяви, че ще даде толкова много, и сякаш един сезон не ѝ стигна. Вярната публика вероятно можеше да бъде спечелена и при по-малко претенции, което пък щеше да осигури известна снизходителност от страна на по-критичните зрители.
Да бъдеш с претенции
Като се замисля за Westworld, първата дума, която ми идва наум е претенциозен. Втората е много. Подходих положително към сериала – нов сериал на Джонатан Нолън толкова скоро след Под наблюдение? Давайте го насам! Само че какво се оказа? Westworld е отявлено сериал, който иска да предложи на зрителите Проникновени послания™. За гейм индустрията, за подлите човешки душици, за любовта, за секса и най-вече за съзнанието и какво ни прави хора. За целта използва андроиди. За съжаление всички тези възвишени идеи биват препъвани грозно от твърде недоизпипания свят и сюжет. Ще ме извинявате, но и децата ще се сетят за по-печеливш начин за използване на супер напреднали андроиди от някакъв смотан парк, където богаташи си играят на каубои и индианци. Второ, всички в „Делос“, корпорацията собственик на парка явно страдат от хроничен идиотизъм, защото са оставили съвсем побъркан престъпник да управлява парка 35 години, включително и да създаде андроид копие на бившия си бизнес партньор, за когото всички са чували, но някак си никой не е виждал.
Но и това е бял кахър в сравнение с персонажите. Те обожават да говорят протяжно, с дълбокомислени паузи на ключови места, в един момент направо имах чувството, че ще почнат се оглеждат и за аплодисменти, толкова неестествено театрални са голяма част от диалозите. Уилям е един престъпно досаден персонаж, който се плъзна по наклонената плоскост твърде скорострелно и лесно и след това десетки години играе игра, която не може да загуби, и упорства, че в нея би следвало да има и по-висш смисъл… защо, така и не става много ясно. Мейв е интересна героиня и почти само заради нея успях да додрапам до финала на сезона, но ужасно лесно ѝ се получаваха нещата – защо двамата техници бяха толкова готови да ѝ помагат?
Основната идея – че начинът на пробуждане на андроидите е да не им се изтриват спомените от травмиращи преживявания е, как да се изразя, малко детинска. Като критици, които смятат, че ако в дадена история няма кръв и сълзи, то тя няма начин да е истинско изкуство. Може би вече сте чули за сюжетните обрати в сериала, това ревю и без това е доста спойлърско, та няма да задълбавам, но ще кажа, че бяха доста предсказуеми.
Westworld е пиршество за очите, музиката на Рамин Джавади е на очакваната висота, но като цяло се оказа разочарование за мен. Свалям шапка на Танди Нютън и Джефри Райт за прекрасната им игра, но аз бях дотук с този сериал. Ако имаш толкова претенции, най-малкото, което може да направиш, е да предложиш сюжет, който не е пълен с огромни дупки и поне един що-годе симпатичен персонаж, който не е андроид. Ама йок.
Истината е, че Westworld просто излезе с изключително големи заявки и на места толкова се увлече в идеята да предостави оригинално развитие на действието и преплитане на много нишки в историята, че на моменти сам попадна в капан от сюжетни дупки, неглижирани обяснения и претупани или оставени без реални последствия действия. Това по никакъв начин не намалява художествената стойност на сериала и той остава в пъти над средното ниво, а най-категоричното доказателство за това е очакването на хората той да бъде перфектен във всяко едно отношение. Нищо не е такова, но Westworld мина дяволски близо.
Дали си струва гледането? Отговорът е да за всеки, склонен да преглътне някои проблеми и бавно надграждане на историята, за сметка на изключително красива реализация. Макар и не по най-добрия начин, сериалът поставя правилните въпроси и залага на много добри базови конфликти. Не можем да си затворим очите за абсолютната мудност и прекалена претенциозност в началото, но трябва да се отдаде дължимото на начина, по който с последните епизоди сериалът, съвсем по баронмюнхаузенски, сам се извади от проблемите си. Моят съвет е да се подготвите да гледате Westworld, без да припирате. Имайте търпение, наслаждавайте на великолепно разказване и тази история ще ви се отплати щедро, стига да останете с нея до края.
Теориите на феновете
Най-сладкото за най-накрая! Знаете добре, че малко удоволствия в живота са по-големи от това да сглобяваш уликите в сюжета и светостроенето на любимо произведение, или поне така е, ако прекарвате по-голямата част от живота си в reddit. Westworld със силния си ребус-подход е първокачествен кандидат за теоретизиране, и разбира се пада на щатния теоретик в екипа да ви поговори малко за най-интересните предположения на феновете за случилото се в сезона и предстоящото в следващите.
На първо място е единствената отхвърлена теория в списъка, просто защото беше наистина силна, а именно идеята, че д-р Форд също е андроид. Две основни сцени сочеха в тази посока. В едната МвЧ казва, че паркът е дело основно на Арнолд и се чуди какво ли ще види, ако разпори и Форд, намеквайки, че би могло и той да е част от завещанието на гениалния създател. Другата улика е Мейв, която успява да контролира останалите хостове с ума си, точно както това прави и самият Форд, давайки основание да се мисли, че неговите умения не са уникални за него. Теорията изглеждаше много привлекателна, най-малкото защото правеше мотивацията и мастърплана на доктора и съответно на Арнолд много неясни, но за съжаление беше погрешна.
Живи и мъртви. Д-р Форд може и да е човек, но дали няма и андроид? Една от популярните теории твърди, че „старият модел“ хост, който той сглобяваше в мазето под бащината си къща, е негово собствено копие. Този хитър скрийншот от сайта на шоуто говори силно в тази посока. Теорията се разклонява – дали Долорес е убила копието на финала, или копието тепърва ще играе роля? За някои фенове обаче заключителната реплика на д-р Форд: „Моцарт, Бетовен и Шопен не са мъртви. Те просто са се превърнали в музиката си…“ описва достатъчно ясно, че ако той ще остави някаква следа, това са просто осъзнатите андроиди, новите богове, като послание към човечеството. Други герои с неясна съдба остават Елзи, Стъбс и Логан. Първите двама бяха сред най-симпатичните попълнения в сериала и неясната им съдба разбира се веднага подхранва идеята, че те не са умрели, особено след изкопаването на ето това видео. Колкото до Логан, основната теория за него е, че конят-робот се е взривил при преминаването на края на парка, но това изглежда значително невероятно – все пак гостите плащат луди пари за преживяването си и персоналът със сигурност следи какво става с тях. Въпросителната остава, но знаем, че в истинския свят Уилям е получил контрола на Делос.
Какво се случи с Мейв? Докато феновете на чернокожата мадам, в това число нашият личен Dr. Horrible, убедено твърдят, че решението на Мейв да се върне за дъщеря си доказва нейната свободна воля и достигането ѝ до истинско съзнание, други не приемат този развой. Неяснотата при Мейв е плод на няколко фактора – от една страна тя счупи таблета, на който историята ѝ беше кодирана, и не знаем какъв точно е бил целият план за нея. От друга страна, цялата ѝ сюжетна линия беше толкова безобразно нагласена и изпълнена с безкрайно нереалистични дупки в сигурността на парка, че изглежда силно оркестрирана. Репликите на Бернард и Силвестър загатват, че това е дело на Форд (под името на Арнолд) – дали като паралелен план спрямо Долорес, дали за да разсее охраната по време на гранд-финала на плажа. Но нещата пак не кликват добре – Форд няма как да предвиди реакциите на човешките компоненти. Самият Нолан потвърждава, че Мейв достига съзнание и разклатената камера на края е знак за това, но сценаристите невинаги казват истината. От друга страна да не забравяме и торбата, която тя получи от Феликс и която остана във влака. Една много готина теория твърди, че тя е пълна с мини-роботи, които всъщност ще „инфилтрират света на хората“, както пишеше в програмата на Мейв (за да подготвят революцията на роботите и в истинския свят?). А може би торбата са данните и всъщност Мейв е била истинският план на Шарлот Хейл, а Сайзмор и Абернати са зелен хайвер? Ще трябва да почакаме до 2018!
Маскираната банда на Уаят. Сигурно още превъртате предното изречение и сте на „чакай, чакай, кой каза, че ще има революция на роботите“? За начало, оригиналният филм Westworld от 1973, по който бегло е базиран сериалът. Освен него, д-р Форд, който говори за „a new people“, Долорес, която в невероятната (!!!) си реч за динозаврите и хората директно погреба човечеството и се само-обяви за божествена, и не на последно място актрисата ѝ, която казва, че първият сезон е само пролог на основната история (о, да!). Десетият епизод разкрива един от останалите паркове на Делос, а именно Samurai World, и всъщност точно с него е свързана теорията, че маскираните андроиди от бандата на Уаят са всъщност група от (полу)осъзнати хостове от останалите паркове. Наистина, те не пасват изобщо на уестърнския сетинг и изглеждат доста средновековно, а Анджела, която ги води (и опитва да накара Теди да си спомни истинската история с Уаят), изглежда ако не осъзната, то поне част от революционния план на Форд.
Къде (и кога) е Westworld? В началото на сериала Нолан постулира, че до края на сезона ще стане ясен отговорът на този въпрос. Спекулациите варираха от Марс, през много далечното бъдеще (Форд казва, че хората са излекували всички болести), до „под водата“. В крайна сметка отново сайта на шоуто идва на помощ с „изпусната“ снимка от счупения таблет на Мейв, в който фигурира годината 2052. Излиза, че бъдещето не е чак толкова далеч. Къде обаче е паркът? Основната теория доскоро беше за части от Големия Каньон, но финалът на сезона говори за “the mainland”, силно намеквайки, че Westworld е на остров.
През четвъртата стена. Безспорно най-завъртяната теория излиза извън рамките на сериала! Спомняте ли си снимката, която накара Абернати да излезе от строя и се оказа, че момичето на нея е годеницата на Уилям? Маниаците от reddit намериха тази снимка в интернет – тя е на „момиче на Times Square”, от фотограф с псевдонима Weber в сайта за снимки Getty. Естествено, не сте забравили, че Weber е фамилията на Арнолд от сериала. Просто съвпадение? Да, обаче всички снимки на фотографа са много подобни на сцени от сериала, на IT тематики и пустинни пейзажи. А какво ако създателите на шоуто са направили този фотографски акаунт, за да подадат още кукички на маниаците? Дааа…. знаете, че е вярно!
Оценка: 9/10
Чета това ревю и искам още…трябваше епизод по епизод да разчепкате всичко. Сериалът е добре, кара ни непрекъснато да мислим. Лично аз се потопих изцяло в атмосферата и непрекъснато се поставях на мястото на даден персонаж и мислех, как бих постъпил в дадената ситуация. Музиката-нямам думи, шедьовър. На Sweatwater изнасилих репийта, а първата сцена с Хектор, колко пъти я връщах, няма да кажа. До сега го гледах 2 пъти, ще има и трети. При второто гледане забелязах много дребни детайли, пропуснати при първото. При всеки открит детайл вия като койот 😀 просто официално съм фен вече. Естествено гледах и оригинала от 73-та, основната идея е друга, но на върлите фенове ще им хареса. Реализацията е на отлично ниво, все пак с пари е правено, не може да се очаква друго.
Прекрасно многопластово ревю, чете се с удоволствие. Сериалът е изключително пипнат, има си малките недостатъци и малко престараване на сценаристите да нахвърлят твърде много сюжети, но силният актьорски състав, визуалният разкош, музиката и увлекателният сюжет изцяло ги компенсират. Сериите се гледат с удоволствие и без никакво желание за прескачане напред или назад.
Честно казано не разбирам поради каква причина коментирате нещо, което очевидно не сте разбрали. Идеята на сериала е да представи едно виждане за човешкия живот като цяло. Изкуственият интелект е просто начин човек да се замисли – живея ли всъщност или просто съм зациклил в предопределен цикъл. Целият сериал се гради около това, какво всъщност значи да си живееш съзнателно живота. Каква е целта на съществуването. Дали възможността да правиш каквото искаш те прави наистина свободен. Или по-скоро е стремежът да бъдеш такъв какъвто можеш да бъдеш. Повечето от хората и от роботите в сериала всъщност не се различават по-мотиви. Едните се движат в програмираните им цикли, другите в програмираните им инстинкти. Самият лабиринт е всъщност точно тази интроспекция – погледът навътре, честоо предизвикан от външна криза, която заплашва разбирането на самия човек за самия себе си. Според сериала поне това е начинът човек да излезе от предначертания отвън цикъл. Като човек се вгледа в същността си и сам реши – ще правя това или няма да правя това.
Това наистина е популярно четене на сериала и за мен едно от по-интересните и достоверните, но далеч не е единственото 🙂 Сюжетът спокойно може (и трябва) да бъде разглеждам и през призмата на поглед към проблемите на съзнанието и на изкуствения интелект в чисто научен и етически смисъл; и едва тогава във философския, който е свързан със самите нас. С този материал обаче ние опитахме един по-нов за списанието подход и избягахме от цялостен анализ, за сметка на различни погледи върху различни аспекти от сериала, оттам и каретата.
Да, сериалът е доста многопластов. И това, което изглежда като мудност при един пласт реално развива друг пласт. Няма как да се набляга на излизане от цикъла без да е представен самия цикъл – и при хората и при андроидите. Ако още в началото бяха тръгнали по същество, щеше да се наложи да показват експлицитно идеи, а това не е ок. Би обидило част от публиката им и отблъснало друга друга част.
Опитали са се да създадат баланс, да не забиват за дълго дълбоко във философията на сериала, тъй като и без това Хайдегер, върху чиято философия ми се струва, че е наблегнал Нолан, е доста тегав, а и до някъде депресиращ и щяха да си загубят публиката. А така, поне от моя гледна точка им се е получило доста добре. Още повече като се има в предвид рейтинга му. Като иска човек може да се придържа към екшъна и драмата. Ако желае може да разглежда сериала като въпросителна относно моралът, етиката или дори технологията на AI, или пък да да се наслаждава на прекрасното представяне на изключително тежка философия.
В този сайт има ли критици, които харесват нещо въобще? Изключително слабо ревю – като казваш, че сериалът има дупки – кажи кои са те – защити си мнението – къде има plot holes ? Хайде де – къде са ??? От горе, от горе замазвате с някакви думи, че сериалът има проблеми, че образите не са оригинални, но никъде няма защита на тезата ви? Това ли е стойностно ревю и мнение ? Не, не е … Жалко за тъжния и клет човек писал този коментар и загубил времето си да гледа Westworld …
Daredevil4o, благодарим,че все пак още не си се отказал от нас!
Може би не става съвсем ясно от раз, но основният текст е писан от Аравала (която дава на сериала доста високата оценка 9/10), а каретатата с коментари са дело на други членове на екипа – Др. Хорибъл, Моридин, Матрим и Килуа (аз). И въпреки че част от каретата са тематични и може би не става ясно цялостното мнение за сериала на човека, който е писал карето, от всички нас само един човек не харесва сериала, Матрим. Останалите сме доста големи фенове!
Радвам се, че си отделил време за ревюто ни. Относно критиките – истината е, че много харесах сериала, но това не означава, че трябва да си затварям очите за неща, които можеше и по-добре да се обяснят/покажат. А сюжетните слабости умишлено не са коментирани, зашото ревюто е основно предназначено за хора, които не са гледали сериала и това би бил масивен спойлер за тях.