Часът на чудовището

Трудно ми е да започна с представянето на Часът на чудовището. Творбата на Патрик Нес  е от онези книги, които надскачат личния ми капацитет на интернет драскач с  толкова пренебрежително усилие, че се чувствам неудобно да давам каквито и да е оценки за нея. Ето малко суха информация на мястото, където трябваше да има мои разлигавени снимки с романа в ръце:

Патрик Нес е автор на трилогията Живият Хаос (издадена в България отново от Артлайн), която е най-добрата young adult литература, попадала ми през последните години. Писателят е един от малцината, печелили два пъти британският медал Карнеги за детска и младежка литература и едва вторият, който го прави в последователни години – през 2011г. за Чудовищата на войната (трета част на Живият Хаос) и през 2012 г. за Часът на чудовището. Часът… е носител и на медал Кейт Грийнъуей за илюстрации, което не трябва да учуди човек, зърнал черно-бялата прелест, сътворена от Джим Кей. Интересен факт е, че писател и илюстратор не са се срещали преди публикуването на романа, а съвместната им работа успява да спечели и двете награди за първи път в историята. Държа да отбележа, че Артлайн са се справили на обичайното високо ниво с хубавия си превод и запазвайки оформлението на оригинала, което е приятен плюс предвид някои практики на родното книгоиздаване. Оригиналната идея за романа е на покойната писателка Шавон Доуд.

Конър е 13-годишно английско хлапе с неизлечимо болна майка и баща с ново семейство отвъд океана. Единственият друг близък на детето е ексцентрична баба, която Конър ненавижда. Отчаянието от приближаваща смърт, гневът от отношението на околните и страхът, че трябва да заживее с човек, когато мрази, стоварват непосилен товар върху плещите на младежа и той намира спасение в отрицание на действителността и ядно нежелание да приеме истината. С трупащата се чернилка идват и кошмарите, а след тях – Чудовището. Могъщо, мъдро, опасно, то е дошло да разкаже на Конър три приказки, а в замяна да получи откровение, жестоко колкото само едно детско откровение може да бъде.

Не  съм сигурен, че Часът на чудовището е подходящата приказка преди лягане. Подобно на Приказка без край, това е роман за съзряването и сивотата на изборите, за разбирането, че лоши хора могат да вършат добри дела, а добрите не са предпазени от грешни решения. Спомням си, че падането на маските в романа на Михаил Енде подейства доста разрушително върху психиката ми, а думите на върколака Гморк почти ме докараха до плач. Предвид напълно реалистичният сюжет на Нес, мога само да благодаря, че тази история не е била написана по-рано и не е доразклатила обърканото ми съзнание през онези години.  

Стилът на Патрик Нес също заслужава възхищение – лиричен, увличащ, без дори едничко място, където да губи ритъм и да ти напомни, че, хей, това е просто една детска книжка! Сцените, в които яростта на Чудовището или Конър се стоварват върху физическия свят са толкова контрастни с останалата част от повествованието и все пак толкова брилянтно допълващи го, че ме оставиха със зяпнала уста.

За завършек ще кажа колко силно исках да остана безпристрастен. Да, не ми се получи. Надявам се и вие да не останете безпристрастни и да придружите Конър в тъжната му разходка към истината.