Black Mirror сезон 3, еп. 5-6

Започнахме да ви представяме новия сезон на епохалния Black Mirror още миналата седмица, благодарение на Intery. Днес Ordo и Moridin запрятат ръкави да ви разкажат и за последните два епизода. Равносметката е сложна: брилянтни епизоди, но слаб като цяло сезон. Дори и така, абстиненцията оттук нататък определено ще е тежка.

Епизод 5: Man Against Fire

Ordo Malleus

Men Against Fire е нискокачествена, антивоенна пропаганда. Както Intery спомена в прегледа си на предните четири епизода, Black Mirror не се слави с прикрити послания, но обикновено напипва интересна тема и я представя по правилен начин. Петото попълнение в този сезон повече наподобява шамар в лицето и причинява само повърхностно щипене и раздразнение.

Чарли Брукър ни запознава с младото войниче Stripe (Малаки Кърби), част от военна организация, която наподобява мироопазващите сили на ООН или „сините каски“. За приблизително час в неговата компания, разбираме единствено, че е объркан. Командир Медина (Сара Снуук) e хладнокръвна, сестрата по оръжие Рей (Маделин Брюър) е кръвожадна.

Враг номер едно на обществото са т.нар. хлебарки (roaches), за които няма да издавам подробности, но целият туист идва рано и не е особено изненадващ. Още след първата си мисия Stripe може да се похвали с две убийства, но MASS имплантът му – технологичното „зло“ в конкретния епизод – започва да се държи странно, като например добавя кървав двадесет и четвърти кадър в сексуалните му сънища. Новобранецът не е доволен от разбъзикването на импланта и почва да търси помощ, ала вместо приятелска прегръдка и утешение, получава Истината, а тя хич не е розова. Цялото съдържание на Men Against Fire всъщност е концентрирано в единична сцена, диалог между военния и доктора/психолога на поделението (в ролята Майкъл Кели), когато последният смила и изплюва обяснение на всичко случило се досега. За целта са използвани разни противоречиви факти за войниклъка, влиянието му върху човешката психика и многобройните морални въпросителни, пред които са изправени обикновените кашици и техните командващи.

Епизодът е обидно елементарен, такава е и визията му, от която по-топлите цветове или са изсмукани, или върху тях е наложен нереалистичен филтър. Сред актьорите единствено Кели е на място, но той сякаш е прескочил за няколко минути директно от Къща от карти. Кърби, Снуук и Брюър са бледи сенки и не предизвикваха никакво движение в емоционалния ми регистър.

За финал ще споделя, че съм разочарован от трети сезон на Black Mirror, който в по-голямата си част разтоварва твърде дебели клишета в гърлото на зрителя, след което ги натъпква с лопата. На мен ми беше трудно да преглътна.

Епизод 6: Hated in the Nation

Moridin

Както колегите вече ви разказаха, новият сезон се оказа доста голяма въртележка откъм качество. „San Junipero“ беше един от най-силните епизоди в целия сериал, но беше заобиколен от доста повърхностни и насилени истории, които не отиват на претенциите на Black Mirror, такъв какъвто го познаваме. За щастие, финалът на сезона, „Hated by the Nation”, приключва въртележката на много високо ниво.

Близкото бъдеще. Единственото, по което можем да го различим от настоящето, са изкуствените пчели, които са заменили измрелите истински. Карин Парк (Кели Макдоналд) е полицейски инспектор, разследващ убийството на журналистка, която си е позволила да критикува публично инвалид, пострадал от липсата на социална помощ. Престъплението изглежда изцяло в компетенцията на инспектора, но се оказва, че нещата са доста по-сложни. За щастие, като сътрудник към нея е прикачена Блу Кълсън (Фей Марси) от отдела за дигитални престъпления, която успява да насочи Карин към вярната следа. Когато на следващия ден ги изненадва ново убийство на известна публична фигура, двете разбират, че времето никак не е на тяхна страна, а възможностите на убиеца далеч надхвърлят техните.

Смело мога да кажа, че епизодът е безусловно върховото постижение на Black Mirror до този момент. Той събира в себе си и извежда на преден план и в жива плът всички основни послания на сериала:

правителството ще е първият заподозрян в злоупотреба с технологиите и това ще е оправдано (да, и подозрението, и действието) – грешка е да жертваме лична неприкосновеност заради удобство – всичко наглед полезно и добро има потенциала да е безкрайно разрушително – безотговорни сме в социалните мрежи („A GAME OF CONSEQUENCES!“) – интернет играе ролята на усилвател за лудостта на тълпата – нямаме капацитета да преценим последствията от употребата на технологиите, никакъв капацитет, това е изцяло отвъд нашите възможности – екологичните катастрофи водят до социални такива – бъдещето е много, много близо

Комбинирайте това с напрегнат трилър, отлична актьорска игра и рядко адекватно представяне на компютърни технологии, и получавате блестящия финал на сезона. Сюжетът умело си играе с очакванията на зрителя и въпреки че обратите не са напълно отникъде, успяват доволно да изненадат. Най-силното усещане разбира се остава мътното безпокойство, което цари от всички по-качествени епизоди на сериала. Не сме на висотата на времето и си играем с огъня, без дори да разбираме какво може да изгори той. Опитваме се да мислим и да ръчкаме този въпрос, но нямаме идея откъде да го подхванем, нито политическите инструменти да ограничим въздействието му. В общи линии сме обречени. Или?