Viceroy

Viceroy се числи към все по-внушителното семейство на финансираните чрез Kickstarter настолни игри, но успя да пожъне сериозен успех и след кампанията си, набрала почти шест хиляди поддръжници. Самата кампания не мина без своите проблеми и демонстрира какво се случва, когато излезеш на ринга, а си забравил да сложиш ръкавиците. Станахме свидетели на забавяния, загубени пратки, неизпълнени обещания и множество игри, които пристигнаха в плачевно състояние при новите си собственици. Трябва да призная, че аз бях сред късметлиите и освен очакваното за тази платформа закъснение, бях пощаден от други главоболия.

Тъй като Kickstarter се използва все по-често от българи, а в категорията на настолните игри се появиха поне три нашенски представителя, смятам историята на Viceroy-проекта и проблемите му за един поучителен разказ, от който родните предприемачи и творци могат да извлекат някои изводи.

Въпреки всички грешки на създатели и разпространители, творението на Юри Журавлев се оказа читава игра в геймплейно отношение и красиво оформен продукт, особено за почитателите на рисунъка в стил високо фентъзи.

Няма да ви занимавам с история и свят, такива практически липсват и Viceroy попада по-скоро в лоното на абстрактните игри (но не е стриктно такава, тъй като има елемент на късмет и блъфиране). До четирима души могат да се включат в надпреварата, като е предвиден и вариант за соло приключение. Една сесия трае около час и зависи най-вече от скоростта на индивидуалните участници – ако сте фен на настолните игри, знаете, че на масата винаги има един, на когото му е твърде важно да изиграе най-оптималния възможен ход в познатата вселена.

Целта на играта е да сте събрали най-много точки (power points) в нейния край, а с такива се сдобивате като строите пирамида от карти. За разлика от други, ужасни заглавия в света на настолните игри, тук всеки играч сам изгражда собствена пирамида. За целта разполагате с карти на персонажи (character cards) и карти-закони (law cards). Вече споменах, че картите са красиво изрисувани и ще видите голяма част стандартни фентъзи типажи като благородници, воини, убийци, магьосници и какво ли още не.

Скъпоценни камъчета в четири различни цвята играят ролята на ресурс, с който закупувате карти по време на фазата на наддаване (auction) и заплащате цената на добавянето им към пирамидата. Тъй като въпросната може да се състои от пет нива, цената за поставянето на персонаж (законите са безплатни) зависи от нивото, на което желаете той да се озове. В общия случай, най-евтино е да поставите някого на първо ниво, но облагите са по-малки. Пето ниво е най-скъпо – а и трябва доста да сте се потрудили в изграждане на основите – но всяка карта там дава тлъст, тлъст бонус.

Рундовете протичат само на две стъпки, вече споменатата фаза на наддаване, в която се опитвате да грабнете необходимия ви персонаж от пазара, и фаза на развитие (development), в която можете да свалите до три карти от ръката си върху пирамидата. Разговорите по време на наддаването са разрешени, така че е напълно възможно да се опитвате да се разберете с останалите на масата какво ги интересува и да избегнете излишното хабене на ресурс. Никой обаче не е длъжен да спазва устните си обещания, а често двама или повече души ще искат точно определена карта и ще се надцакват в тази фаза. Това внася елемент на конфронтация, но колко точно изразен ще бъде той зависи най-вече от стила на хората, с които играете.

Силна черта на Viceroy са различните начини за печелене на точки – точно седем. Това предполага различен подход към играта за всеки участник, а успехът зависи или от правилно изпълнена дългосрочна стратегия, или от гъвкавостта ви при строежа на пирамидата. На пръв поглед това забавление изглежда хаотично и повлияно от късмета, но след няколко игри ще започнете да откривате някои закономерности и похвати, с които чувствително да подобрите своите ходове.

Препоръчвам Viceroy ако не държите на силно тематични игри или на такива с открит конфликт, обичате да смятате или просто имате желание да се полюбувате на красивото ѝ изпълнение.