Щъркели

Щъркели (Storks) е анимационният дебют на комедийния режисьор Никълъс Столър (Зулендър 2, Да разлаем съседите), но от Warner Animation Group са се подковали и с вече утвърдени имена като Дъг Суийтланд и Брад Луис, познати ни от работата си в Pixar. Съответно Щъркели е най-малкото добър филм – да, в никакъв случай не е анимацията на годината, нито пък съумява да повтори успеха на LEGO: Филмът, но за мен поне се нарежда до по-добрите заглавия в жанра.

В един свят, почти като нашия, щъркелите вече не разнасят бебета, а са се преориентирали към доставки на модерни джаджи (нещо като Амазон, но с пернати куриери). Джуниър (Анди Самбърг/Калин Врачански) е мениджър, на когото шефът щърк Хънтър (Келси Грамър/Чавдар Монов) обещава повишение, при условие че уволни единствения човешки служител на компанията, непохватната червенокоса фурия Тюлип (Кейти Краун/Милица Гладнишка). На Джуниър сърце не му дава да изпълни задачата и решава да я изпрати да работи в потъналия в прах и самота пощенски отдел.

Нейт (Антън Старкмън/Мартин Тренков) е самотно дете с родители работохолици, което случайно намира стара брошура и решава да пише на щъркелите да му доставят братче с нинджа умения. Това писмо попада в ръцете на Тюлип, която очаквано обърква всичко – вместо да следва практиките и да унищожи писмото, тя задейства машината за бебета и докато Джуниър се усети, бебето в капсула е произведено и готово за доставка. И така, за да се отърве от бебето и да скрие гафа от шефа, Джуниър, в компанията на Тюлип, понася пратката към посочения адрес.

Следват многобройни приключения и срещи с най-различни приятелски или вражески настроени твари, най-забавните от които са вълците Алфа (Кийгън-Майкъл Кий/Стоян Цветков) и Бета (Джордан Пийл/Росен Русев) и тяхната глутница. Те първоначално искат да изядат бебето, но след това решават да го осиновят и неумолимо преследват нашите герои, в комични опити да изземат попечителството. Виждали сме вече голям брой риби, птици, насекоми и т.н. да образуват най-чудати гигантски форми, но нищо не може да се сравнява с гледката на вълци, формиращи подводница, лодка, мост, миниван и… самолет. Шегите с глутницата не бяха само визуални; повтаряха се с вариации и постоянно надграждане и така и не успяха да ми писнат. Вълците може да не са главни герои в Щъркели, но ми се сториха далеч по-адекватно предадени от събратята им в Овца или вълк, чийто трейлър (плюс знанието кой стои зад него – причинителите на Снежната кралица)  набързо ме отказа от гледане.

Въпреки че централната сюжетна линия е ясно обособена, понякога ми се струваше, че гледам няколко отделни филма – може би на Ник Столър и компания първо са им хрумвали отделните анекдоти и кратки забавни сценки, около които после са градили сюжет, на което се дължи това усещане за несвързаност и накъсаност. При всички положения повечето шеги са право в десетката и филмът минава неусетно между усмивки, умиление и шумен смях (две от любимите ми сцени обрисуват самотата на Нейт и отегчението на Тюлип по изключително забавен и доста сходен начин). Разбира се, ако зрителят не обича бебета, (холивудски) анимационни филми, комедии или филми за животни (да, и такъв приятел имам!), по-добре да си даде парите за нещо друго – това няма да е откровението, което да му промени мнението.

Щъркели е може би най-подходящ за млади родители, за хора, които искат да си осиновят/направят бебе, за тези, които в момента отглеждат деца или най-общо казано: за всекиго, който се умилява при вида на ангелско бебешко личице. Хуморът често е специално насочен към майките и татковците, придружаващи невръстните си малчугани, и кулминира в една уникална битка, в която нашите герои се борят с продажни пингвини ожесточено… но тихомълком и на пръсти, за да не събудят току-що заспалото бебе.

В Щъркели добре са се погрижили за нуждите на възрастния зрител, който все пак е този с парите за билета. Освен централната тема за отглеждането на деца, разполагаме и с голяма и бездушна корпорация, в която цари тежък капитализъм и в която бебета не се толерират; служителите не са мотивирани или не са наясно с това какво наистина искат, а просто ламтят за власт и пари; хората живеят в едно консуматорско общество, в което работа и технологии спъват отношенията в семейството, и така нататък. Много от шегите и репликите също не са особено подходящи за деца („В училище напоследък стимулират въображението, не ученето“) и ми е особено интересно какво ли биха обяснили родителите на отрочето, когато на въпроса защо щъркелите са спрели с доставките на деца, във филма се отговори мимоходом със „Защото децата стават и по други начини“. Неслучайно около мен беше пълно с питащи звънки детски гласчета и шепнещи родители.

Като съвременен анимационен филм, Щъркели, разбира се, се стреми да промотира толерантност и го прави достатъчно деликатно – може би в един леко беззъб в своята умереност опит едновременно да се понрави на всички. Имаме си междувидово приятелство; героичен женски персонаж; бебета от най-различни раси с всякакви цветове коса и размери (но задължително сладки); и най-вече приятната изненада преди самия край на филма – за съвсем кратко бяха показани кадри на многобройни щастливи двойки, сред които и две еднополови.

Обичам анимационните филми. Уви, признавам, в последните години гледам главно тези, които стигат на голям екран у нас. И макар редовно да си взимам от чудесните хапчета на Пипи, които да ме държат „непореснала“, все пак не посягам към всяка анимация, с която ни облъчват. Щъркели не ми вдъхна твърде голямо доверие първоначално и се колебаех дали да му дам шанс. В крайна сметка изобщо не съжалявам.

П.П. Дублажът не ми направи никакво впечатление – или беше достатъчно приличен, или просто свиквам, примирена… Единственото място, на което наистина ме хвана яд, че не е на английски, беше при побългареното изпълнение на „How you like me now“.