The Edge

Продължавам с опитa си от миналата седмица (можете да го прочетете тук), целящ да ви заинтригува по книгите на Илона Андрюс. Ако последвалото словоблудство ви се вижда прекалено дълго, скачайте направо на книгите или от трамплина в басейна, к‘вото ви кефи.

В сравнение с Поредицата за Кейт Даниелс, The Edge е доста по-скромна и най-вече „завършена“ четирилогия, започнала като идея за безплатен разказ. На пръв поглед стартира с класическата забивка между Нацепения Батка с Меча и Секси Каката със скрита магическа сила vs Голямо Зло. На втори също. Ммм, признавам, има го този елемент, а и почти всичките книги на тандема Андрюс извън Сага за Кейт са писани малко между другото и бият повече на романтично, а не ърбън фентъзи. Намирането на Истинската Любов™ в The Edge е разкрасено с тонове разнообразен и лесен за визуализиране екшън, магия, кръвчица и… заветните други телесни течности. Историята е буквално стара като света, и ако не бяхме програмирани да ѝ се връзваме, да сме изчезнал вид, така че тук се брои главно Стилът. Жените държат на него в тази игра. Книжките вървят като люпене на семки и няма спиране. Не ги препоръчвам за четене от деца, свръхинтелектуалци и мъже с тесни дънки!

Звучи ви малко тъпо, нали? Ако след тази хаотична и лека антиреклама решите все пак да хвърлите едно око на поредицата, има голям шанс да бъдете приятно изненадани от наличието на много неклиширани елементи насред клишето и оригиналния уърлдбилдинг.

Подробно за вселената и героите

Героите в The Edge са разнообразни и запомящи се и дори да не се кефите на някого, в следващата книжка акцентът е върху други типажи, с друг начин на мислене и поведение. Заиграването по схемата „Той я гони – Тя му бега, ма не много“, доколкото е възможно, е в различен стил и не ми писна. С всяка следваща книга някой як, останал на сухо, второстепенен герой има шанс да намери нейде Любовта и Смисъла на угнетения си и психично травмиран животец. Естествено, с цената на много лутане и стандартните 10 неща, които се мразят у другия. Как иначе?

Освен базовите за света меч, пушка и флаш магия (за нея по-подробно след малко), повечето герои имат идейно описани индивидуални умения. Действието се движи в различни територии с оригинална флора, фауна и опасен чар, развивайки постепенно доста пълнокръвен и логичен свят. Всяка следваща книга стъпва малко или много върху предишните чрез познатите герои, поизраства ги и надгражда вселената с нови, без да цикли и да заорава в многотомна фентъзи тухларна. Уви, не е толкова Епична поредица като Кейт Даниелс и ако се прочете веднага след нея, новозарибеният фен губи доста от мерака, но пък за мен чарът ѝ е, че не се точи в 10+ книги една “violence as a foreplay” връзка, колкото и епична да е.

Вселената се състои не от един, а от цели 3 свята! Оферта, нали? Действието прескача между световете, но отправна точка и в четирите книжки е скромната гранична зона Edge. Mеждинна територия, представляваща неравна ивица земя, разделяща два големи паралелни свята наричани от местните Broken и Weird (тъй като книгите на Илона Андрюс нямат професионален издателски превод на български, а аз съм далеч от тази област, ще оставя английските имена да си ги гледате с Google Translаte).

Broken, кръстен така от жителите на Edge и Weird, е нашата си лишена от магия технореалност на Земята, в която нещата естествено се случват главно в Америка. Weird е бегло копие на нашата планета, с разбъркано разположение на държавите, с изкривени имена и история, като по този начин дава хем свобода на фантазията, хем връзка с познатото. В него Магията определя силните на деня – потомствени аристократи с метафоричната синя кръв (Bluebloods) и малцина други хора, които могат да „флашват“ магия в бяло. Силата на магията се определя от цвета (най-могъща е съответно магия в бял цвят), излъчва се от тялото на мага и с умствена концентрация се изпраща под различна форма – светкавица-камшик, овален щит, граната от светлина и т.н., с варираща деструктивна сила и изтощителност. Което не пречи като алтернатива на нашата битова техника да се използват и механични устройства, комбинирани с магия (малко стил „гиърпънк“), както и огнестрелни оръжия, които, за щастие на всеки реднек, учудващо работят в магическия свят.

Уърлдбилдингът в Weird се съсредоточава в Андрианглия, където цари привиден мир, докато агентите им от Огледалото (The Mirror), въоръжени с магия и джаджи, водят брутална студена война с херцогство Луизиана и мутираните с магия чудовищно садистични шпиони на Ръката (The Hand). Машинациите им естествено касаят задкулисно и Edge.

Други интересни обитатели на Weird са любимите на сем. Андрюс шейпшифтъри (тук changelings) – хора, трансформиращи се от вродена магия в животни, и които според законите на държавите там са или обучавани спартански от бебета за командоси, или директно избивани. Обществото ги избягва поради дивата им, трудна за контролиране хищническа природа, комбинирана с бързина и сила и в двете им форми, но най-вече от Предразсъдъци. Харесва ми колко добре е предаден начинът на мислене на героите от този вид, макар да са бедна вариация на Глутницата от Кейт Даниелс.

Edge е граничната ивица, през която се минава между двата големи свята, като територията му е с варираща ширина и всякакви местности. Хората със силна вродена магия не могат да преминат бариерата от Edge към Broken, убива ги шокът от загубването ѝ, а тези без магия в нашия не могат дори да я видят без придружител. Затова и нашата „счупена“ вселена e скучновата и главно се ползва за транспорт, пазар в Walmart и нископлатена черна работа от Ръбовете (Edgers). Силата на магията в Edge е значително по-слаба от Weird. Повечето от местните имат магически умения, с които творчески импровизират, и не са хич за подценяване, особено вещиците.

Edge е главно населен с корави, масово бедни оръфляци, за които Фамилията е всичко (като цяло в повечето поредици на И.А. Големите Семейства и общуването между членовете им са описани гениално). По-силните умения и магии са наследени от прокудени за тежки престъпления аристократи или някой Blueblood, фърлил семката си. Вендетите между местните кланове се поддържат старателно, за да има с какво да си запълват времето малкото оцелели в тях следващи поколения. Териториите са с локални и импровизирани закони и сложни отношения между реднеци, в най-добрите тексаски и луизиански традиции. Като добавим оръжията и от нашия свят, проклятията и любимите ни шейпшифтъри, се получава комбинация, която не е полезна за здравето на случайния минувач. Но носи доволно количество не особено церебрално, но пък яко забавление на читатели като мен.

За книгите

Предупреждение: в + и – под синопсисите има малки спойлери

On the Edge

Той и Тя: Омраза от първи и Любов от втори поглед

Родът на Роуз Дрейтън живее от поколения в Edge. Като хлапе с фанатични тренировки тя успява тайно да овладее магията си до бял цвят (изключително рядко за човек, роден извън Weird), с наивната мечта да промени съдбата си към по-добро. Но след една публична демонстрация, вместо да получи така лелеяното уважение от местните, се започва атака от всякакви опортюнисти, дребни аристократи и мошеници с единствената цел да бъде използвана за разплод, тъй като магията се предава в рода. След сума ти проблеми и няколко пречукани нахалитета нещата уж се кротват. Сега Роуз живее изолирана, блъска се за стотинки и отглежда почти самичка малките си братчета Джордж и Джак. Тази мизерна рутина се променя в момента, в който Бате ти Деклан Камарин се изтъпанчва пред магическата бариера на къщата ѝ с Големия меч и за капак флашва в бяло (земи тоя евфемизъм). Роуз, сметнала го за поредния ухажор, му тегли една майна, че не иска да се жени за него и… нещата се завързват. Ах, да, влиза в игра и мистериозният бруудинг пичага Уилям, за да е максимално сложно. В същото време магически хрътки, контролирани от тайнствена злонамерена сила, започват да нападат обитателите на Edge и да сближават тандема им в куест по спасяването на света.

+ Трите предизвикателства и вътрешната борба на Роуз

+ Джордж и Джак Дрейтън – най-гениалните келеши евър, макар тук да е само началото

+ Споменах ли Джордж и Джак?

– Деклан е бастун и спомага доволно книгата да е препъникамъкът на поредицата

– Вселената грабва интереса, но много от героите са тотално незапомнящи се

– Клиширан Лошковец и други прекалено стандартни неща

Bayou Moon  (Въх, изненадващо в заглавието няма Edge!)

Той и Тя: Violence as a Forеplay

За мен е най-силната книга в поредицата!

Церис Мар и нейното бедно и многолюдно семейство, наричано от местните Плъховете заради броя и агресивността им, преживяват някак в огромното блато The Mire, в което имат доста „земи“, но не и пари. Тресавището е разположено в друга част на Edge, до херцогство Луизиана в Weird, и всеки разумен човек го избягва. Нещата се усложняват драстично, когато родителите на Церис внезапно изчезват, като в цялата работа е замесен и кланът, с който Плъховете имат кървава Вендета от поколения. Зад тази уж проста селска драма естествено се крие голяма и опасна тайна, касаеща студената война между двете големи държави в Weird.

Уилям, останал на сухо от предишната книга с Роуз, живее усамотено в караваната си някъде в Edge, бачка по строежи, жули бирички и се забавлява като пълен ретард с колекцията си от екшън фигурки. Което е оправдано, само ако си с неизживяно детство на шейпшифтър. Докато от The Mirror (Огледалото) не му отправят предложение, на което не може да откаже – да разкрие чий го дирят агентите-мутанти на Ръката из забравените от Бога земи на The Mire. След като в началото на мисията си в Блатото се запознава случайно с Церис и са принудени да се бият и шляпат из калта заедно, префръкват едни ми ти агресивни искри и се почва… Want! Mine!

+ Прекрасен екшън и заигравки, докато Уилям и Церис се мотат из блатото; срещата с лудия клан Мар и роднините ѝ е разкошна. Най-якото семейство в поредиците, въпреки прекаления им брой.

+ Мисията на Уилям да открие и отмъсти на Паяка, шеф на луизианския клон на Ръката, е класи над предишната на Деклан

+ Ъпгрейд на Уилям и отношенията му с околните, цялата му чаровна неловкост с Церис

+ Луизианското блато. Най-добре описаната в поредицата територия със собствена атмосфера, с всичките му кипариси, торф, earwags*, rolpies*,  ъндед змиорки и т.н.

+ Развиване на света и нови запомнящи се герои, плюс камеота от предишните

+ Екшънът е пъти по-добър от първата, въпреки че подхваналите тази книга с по-романтичната нагласа от предишната ще се стреснат от количеството Брутализъм

+ Калдар, Ричард, Софи/Lark

+ Мутантите на Ръката са изроди от класа с оригинални способности и правилен Лошковец (правилен поне на този етап)

– Много герои в малко обем

– Уилям доминира като по-главен герой от Церис

Fate’s Edge

Той и Тя: Как да  довериш сърцето си на изпечен мошеник?

Одри Калахан е загърбила семейството си и живота на крадец и измамник и упорито следва Правия път, като се опитва да изкарва пари като частен детектив в Broken, вместо да отваря лесно ключалки с магията си. Идилията в къщето ѝ в Edge е прекъсната от баща ѝ за една уж последна семейна авантюра. За да помогне на наркозависимия си брат, тя се навива, но естествено си усложнява живота неимоверно, като се запознава с палавия мошеник Калдар Мар от Bayou Moon и попорасналите келеши Джак и Джордж от On the Edge. Развихря се, за разнообразие от предишните книги, една в пъти по-забавна игра на надцакване и мамене и щъкане по картата, докато агентите на Ръката ги преследват упорито по петите.

+ Разнообразие откъм скиловете на Калдар и Одри и лафчетата между тях

+ Джак, Джордж и Гастон

– Нещата, които се случиха, за да се оправдае появяването на Паяка в играта

Steel’s Edge

Той и Тя: За Истинското Благородство, което иде отвътре, а не по наследство

Шарлот де Ней е изтънчена аристократка от най-висока класа и най-добрата Лечителка с магия в Weird, но изпитва проблеми да ограничава ползването ѝ само за лечение. Проблемът е достатъчно травматичен и след разпада на уговорения ѝ брак тя решава наивно да отпраши в Edge, където магията ѝ ще е по-слаба и безопасна. Там се запознава и подслонява при бабата на Роуз, Джак и Джордж – Елеонор, и за известно време цари спокойствие. Докато на прага ѝ случайно не се стоварва тежко раненият Ричард Мар (брат на Калдар). След събитията в Bayou Moon той се е посветил на систематичното избиване на ловците на роби с цел прекратяване търговията им. Ситуацията така се омазва, че Шарлот освобождава тъмната страна на магията си и заедно с Ричард се впускат в Рицарски Поход, за да спрат тази порочна система. Разбойниците край нямат и са закриляни явно от най-висок ранг аристократи, та… откъм главата. Ричард, като повечето от семейство Мар, е майстор на „флаш“ меча дори със слаба синя магия, и въпреки че е израсъл в Блатото, е наследник на прокудени Луизиански аристократи. С тренирани от тях безупречни маниери на аристократ, вродена патологична сериозност, и естественото за повествованието на тоя тип книжки яко стройно тяло, е перфектният тип за „принцеса“ Ней.

+ Лечението с магия и оригиналната хрумка за лечителя да знае анатомия и да къта заспали вируси в тялото си за ваксини или ползването им за селективно биологично оръжие, управлявано и подсилвано с магия

+ Джордж и Джак на кораба и доразвиване на историята им от предишните книги

+ Аристократичните сцени с хайлайфа и науката за роклите, напомнящи на Вин в Мъглороден

– Финалната битка е Епична, ама пак тоя Паяк, да му се не знае… поне има някакъв завършек, де

Ако по чудо сте издържали дотук, имате моите състрадателни поздравления и благодарности. В следващата статия ще се спра по-накратко (честна скаутска!) на поредицата им Innkeeper Chronicles и каквото ми хрумне по останалите им неща.

И последно: ако готвите тиквички с ориз и домати, препоръчвам да си сложите за подправка и Самардала!