Billions

За Billions знаех доста преди да започне да бъде излъчван от Showtime. Като страстна почитателка на първите два сезона на Вътрешна сигурност (Homeland), бъдещите роли на Деймиън Луис дълбоко ме вълнуват и когато разбрах, че от Showtime готвят ново тв шоу с негово участие, Billions моментално влезе на челно място в списъка ми на най-очаквани сериали. Може би човек, който не е гледал превъплъщението на Луис във Вътрешна сигурност, не би ме разбрал, но всички, които са изгледали който и да е от първите три сезона на шоуто, знаят много добре за какво говоря. Луис е един от много малкото актьори, способни да са в равни дози внушителни и като злодеи, и като абсолютно позитивни герои; т.е. диапазонът на актьорските му способности е грандиозен. Снабден с правилните реплики и точния образ, Луис е монументално страхотен и може да провокира зрителя да гледа полузяпнал всякакъв сорт тв шоу. Допълнителен плюс за Billions се явяваше фактът, че тематиката – хедж фондове, корпоративни дела, грандомани и финанси – е нещо, за което обичам да гледам. Също и присъствието на Пол Джамати, за когото предполагах, че би се сработил много добре с Луис.

Трябва да отбележа, че Billions, освен че е сравнително ниска топка за Луис (а и за Джамати) като актьор, е и драстично неравномерен сериал в много отношения. Тоест, това не е сериалът на годината. За себе си намерих неща, които ме провокираха да изгледам всички епизоди, а и да очаквам следващия сезон, но това не ме спря да регистрирам и голямото количество пропуски и откровено дразнещи елементи. С две думи – шоуто има доста трески за дялане, но успява да нацели и перфектни моменти, които всъщност демонстрират потенциала му да се развива през следващите сезони.

В центъра на Billions е двубоят между двама мъже, които са доста по-сходни, отколкото биха желали да си признаят. Деймиън Луис е в ролята на безбожно богатия (и безметежно чаровен, ако и често не изцяло морален) собственик на хедж фонд Боби Акселрод, а Пол Джамати играе хрътката-прокурор, спуснала се по петите му, целяща да го изобличи в машинации – Чък Роудс. Обединяващите фактори между тях са доста – и двамата са склонни да са безкомпромисни, безскрупулни, и двамата мразят да губят, и двамата обичат да си играят на бог, и за двамата една конкретна жена носи особено голямо значение…

Преди да си помислите това, което предполагам – а именно, че това е поредната сапунка с любовен триъгълник, грешите. Това конкретно е и един от изключително интересните елементи в Billions, както и вероятно най-чудесният образ в сериала въобще. Съпругата на Чък, Уенди, изиграна великолепно от Маги Сиф, е особено важна не само за съпруга си, с когото споделят перфектното партньорство, но и за човека, когото Чък ненавижда най-много – Боби. Уенди, която е психиатър и работи за хедж фонда на Боби, се познава с него отпреди да срещне съпруга си, а връзката им е много специална. С нея Боби си позволява да е на 100% откровен, да снижи гарда си, да ѝ има пълно доверие – не просто в качеството ѝ на пасивен слушател, а дори като равноправен съветник. В много отношения Уенди е съвестта на Боби, който има своите етични и морални трески за дялане, а също така е и човекът, без когото той не би могъл да управлява адекватно компанията си. Тоест, тя поддържа супер крехкия психически баланс както на Боби, така и на всички, работещи в хедж фонда.

Ако се питате „Абе този готин милиардер няма ли си жена също“, то отговорът е да, има си и ролята ѝ е съвсем прилично съставена и достатъчно интересна на фона на Уенди. Проблемът не е нито в самата роля, нито в изпълнението ѝ (Малин Акерман е страшно ефективна като мъжкото момиче Лара), а по-скоро в тоталната липса на химия между нея и Деймиън Луис. Едно от нещата, които главозамайващо ми липсваха, беше спойката между двамата. Сцените ги имаше, репликите бяха уместно написани, всеки Е героя си, но аурата на взаимност и недоизказаното усещане, че двамата СА двойка, просто не може да бъде постигнато и донякъде това яде от качеството на Billions, тъй като съпоставката на полярни допълващи се противоположности не тече само между Боби и Чък, а и между половинките им, както и между двете семейства като независими единици.

Друг забележим недостатък са поддържащите герои, които нито като актьори, нито като сценарно развитие допринасят за плътността на сериала. Говорим за стереотипи връз стереотипи, което след епизод-два създава монотонно чувство на досада. Това е един от плановете, които имат нужда от сериозна сценарна разработка, ако от Showtime искат шоуто да се задържи на малкия екран за по-дълъг период от време. Това и криворазбраната идея на създателите, че е добре да имитират често Къща от карти. Не ме разбирайте погрешно, Къща от карти чисто субективно е вероятно любимото ми тв шоу през последните няколко години, но просто то е така съвършено, а и толкова стабилно като позиции в момента, че никой няма нужда от негово бледо подобие. Съответно, би било добре създателите да поработят повече в посока индивидуалност, собствен стил и характерен натюрел на целия сериал. Предполагам могат да го направят, защото сред епизодите ведно с плявата имаше и няколко уникално готини сцени между отделните главни герои, които се открояваха на фона на всичко останало в тв формат от последната година. Ако не нещо друго, то самият финал на сериала разполага с няколко словесни двубоя, които стигат да напълнят зрителската душа и да дадат надежда за нещо много добро в сезон 2.

Плюсът на Billions е именно това – заложените обещания в сезон 1, за всички от които е напълно възможно да се сбъднат по-натам. Донякъде сякаш имате на една маса всички съставки за перфектна торта и блатът е вече изпечен, очакващ дооформяне и претворяване в краен продукт. В ролята на идеално изпечения вкусен блат е уникалният образ на Уенди и взаимодействието ѝ с Чък, както и много фината връзка с Боби. Дали торта ще имаме или не, тепърва предстои да видим в сезон 2, а дотогава – ако сте почитатели на Къща от карти, допада ви Костюмари, просто обичате Деймиън Луис или имате слабост към сериали, в които всеки е остроумен, арогантен и жаден за печалба и власт, то Billions е нещо, което ще ви хареса достатъчно, за да му посветите част от времето си. Дребни, но важни неща като превъзходния саундтрак и вълшебната отваряща сцена (която, обещавам ви, не сте виждали НИКЪДЕ другаде) ще са допълнителни бонуси към цялото преживяване.