Voltron: Legendary Defender – сезон 1

Няма как да пишеш такъв текст и да не започнеш с препратка към собственото си детство. Когато броят на годините ти се изписва само с една цифра, добрият гигантски робот и лошите гигантски чудовища са съчетание, което гарантирана трепетно очакване, ококорени очи, издаване на смешни звуци и пресъздаване на особено напрегнати сцени с другарчетата в детската градина или началното училище. Гарантира също така ожулени колене, шамари от учителките и дълго убеждаване от страна на родителите, че ти всъщност не си пилота на Черния лъв и въпросният лъв не е закопан под доматите в двора, в очакване да го яхнеш и да спасиш Добринище от извънземната заплаха.

В тази реалия царуваха Волтрон и Конникът и звездните шерифи, чиито интрота все още предизвикват приятни носталгични тръпчици в мен. Когато DreamWorks, WPE (продуценти на оригиналната американска версия) и Studio Mir запретнаха ръкави да върнат легендата на малкия екран, а Netflix влязоха в ролята на разпространител, бях умерено въодушевен. Защитникът на вселената се завръщаше, но неведнъж сме ставали свидетели на ужасяващи резултати при преобличането на стар култ с нови одежди и пробутването му на жалните фенове, мечтаещи за едно пътуване в миналото.

Трябва да отбележа, че споменатите две анимирани шоута не са остарели особено добре и побързах да спра с припомнянето им още в първите епизоди. Незабравими музикални теми и реплики, но явно старата любов все пак хваща ръжда.

Новият Волтрон подхожда правилно към материала, върху който е базиран, и успява да звучи модерно, като все пак запазва ядрото на предшественика си. Не съм пурист и няма да ме чуете да се оплаквам, че Пидж вече не е момче, а момиче, че Кийт се оттегля от ролята си на водач за сметка на Широ, принцеса Алура има странни островърхи ушенца и всякакви други малки и големи промени в продукцията. Структурата на анимацията определено се е нуждаела от освежаване и екипът се е постарал то да връзва смисъл, а не да променя неща просто заради промяната. Похвално е, че хората зад сериала са имали предвид  японският корен на супер-робота, Beast King GoLion, и смяната на някои имена са поклон именно към него.

Докато повечето изменения са превърнали Волтрон в по-добро, интересно и правдоподобно шоу, смятам други за неособено сполучливи. Номер едно в списъка ми е персонажът на Коран, мъдрият съветник на принцесата, който е превърнат неуспешно в комедийна пародия.  Коран съвсем рядко е наистина смешен, а имаме и предостатъчни други герои, които да изпълняват тази (comic relief) функция.

По-горе споменах незабравими музикални теми и трябва да кажа, че формирането на Волтрон е едно от нещата, които очаквах с особено нетърпение. Музичката, която звучи по време на преобразуването на лъвовете в могъщ хуманоиден робот е… тъжно забравима, особено когато я сравняваме с предшественика ѝ.

Самият робот също е претърпял изменения и по време на редизайна е отслабнал чувствително. Нямам категорично мнение дали това е за добро или лошо, но андрогинната физиономия на стария метален познайник определено ми допадаше повече. Лъвовете обаче са страхотни и индивидуалността им е силно подчертана.

Хуморът в новия Волтрон е в големи количества и с непостоянно качество. Неведнъж репликите или действията на персонажите докарваха усмивка на лицето ми, но също толкова често предполагаемо забавни сцени увисваха във въздуха. Пиша червена точка за опитите за самоирония.

Едно от най-важните неща за анимирано шоу е качеството на анимацията (дох!), но за съжаление няма да получите информирано мнение от мен. Рядко заглеждам подобни продукции и предпочитам да не се излагам със сравнения и анализи. Стори ми се изчистена, без да приковава вниманието към себе си, и без световъртежни моменти, в които се чудиш какво точно гледаш. Вършеше работа за непретенциозния си зрител в мое лице.

Имам едно последно предупреждение и оплакване, свързано с противниците на Волтрон. Новият сюжет не предполага сблъсъци с гигантски чудовища в (почти) всеки епизод, така че ако потривате ръце в очакване на постоянни мелета между титани, ще останете разочаровани. От една страна, това е хубаво, формулата „изрод на седмицата“ бе уморена още през осемдесетте години. От друга, само две (2!) такива схватки за практически тринадесет епизода като че ли  е залитане в другата крайност.

Волтрон отново е тук, отново се изправя срещу Заркон и злата му империя и отново носи магията със себе си. Ако желаете да се върнете в годините, когато сте крещели „А аз ще сформирам главата!“ и нямате твърде високи очаквания, сигурно ще останете доволни. Не е същото, но пък и ние не сме същите.