Конан т.1 и т.2

Конан от Кимерия вероятно е един от най-популярните фентъзи герои в цял свят, а неговият създател Робърт Хауърд с право е считан за бащата на поджанра на героичното фентъзи (известно още и като „меч и магия“). Противно на странната логика на българските издателства да заобикалят класиките в жанра, Конан има доста добро присъствие на родния книжен пазар. В началото на 90-те Плеяда, Офир и Орфия издадоха част от най-популярните истории за варварина, а в периода 1995-98 г. Бард и Мега пуснаха 15 книги от различни автори в поредицата Безсмъртния войн Конан. Общото за болшинството от тези издания е, че дори когато на корицата присъства името на Робърт Хауърд, текстовете вътре най-често са базирани на редакциите на Л. Спрег Де Камп и Лин Картър. Имаше я и поредицата на ИК Елф, където пък имаше яко дописване от страна на знайни и незнайни „майстори“ на перото.

Всъщност проблемът с автентичността на текстовете е доста сериозен и през 2000 г. британското издателство Gollanz се заема да събере и издаде оригиналните истории на Хауърд във вида, в който са писани от автора. The Conan Chronicles излиза в два тома – The People of the Black Circle (2000 г.) и The Hour of the Dragon (2001 г.), а през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Хауърд хрониките са преиздадени в един по-луксозен том (The Complete Chronicles of Conan) с идентично съдържание, но променена подредба на произведенията. За известно време The Chronicles of Conan се води най-пълната колекция с оригинални истории за кимериеца, тъй като съдържа и непубликувани до момента чернови и фрагменти. През 2003 г. обаче, Del Rey в САЩ и Wandering Star във Великобритания публикуват тяхна версия на Хауърдовия Конан, събрана в три тома, като са добавени и допълнителни резюмета и ранни версии на част от разказите, така че да имаме още по-пълно издание. Подходът в този случай е хронологичен по година на написване, а не по вътрешна логика на повествованието.
13 години след тези събития ИК Изток-Запад решиха да зарадват българските читатели с луксозно двутомно издание, озаглавено простичко Конан том 1 и Конан том 2. За основа на селекцията е послужило изданието на Gollanz от 2006 г., преводът е дело на Елена Павлова, а илюстрациите (да, има страхотни илюстрации!) са дело на Петър Станимиров.

Най-напред хубавите неща – два тома с твърди корици, шити, с прекрасни илюстрации на нормална цена. Базирани на оригиналните текстове на Хауърд, а не преработките и свободните съчинения от по-късните години. Преводът е консистентен и като цяло на много добро ниво. Лъжицата с катран в кацата с меда е странното решение да се отрежат петте незавършени текста (Drums of Tombalku, Wolves Beyond the Border, The Snout in the Dark, The Hall of the Dead и The Hand of Nergal), както и поемата Cimmeria. Не са толкова сериозни като обем, че да оскъпят книгите, а щяха да придадат завършеност на двата тома. Имах известен проблем с превода на някои от стиховете на Хауърд, не че в оригинал текстовете са връх на поетическото изкуство, но на български звучат по-зле от старите пиратски преводи. Последната ми забележка е изцяло субективна и е свързана с решението да се ползва хаотичната подредба от еднотомника. Факт е, че самият Хауърд не е спазвал хронологичен ред при писанeто, но поне за себе си установих, че двутомното издание на Gollanz има най-логичната и естествена подредба. В крайна сметка обаче това са бели кахъри, а изданието на Изток-Запад заслужава да краси всяка библиотека. По-добре издаден Конан на български няма да намерите.