Книга за джунглата

Индийска джунгла, заснета изцяло в Лос Анджелис? Невъзможно! Но нима остана нещо невъзможно за XXI век и компютърно генерираната анимация (CGI)? Всичко в Книга за джунглата освен Маугли (Нийл Сети) е нейно дело – включително пръските по камерата при шеметните гонитби. Представям си колко самотен е бил малкият Нийл пред зеления екран – и се възхищавам на майсторското му превъплъщение в прочутия вълчи син от книгите на Ръдиард Киплинг.

Историята е простичка и добре позната – Маугли (името означава жаба) израства в джунглата, отгледан от вълчицата Ракша (демон) и закрилян от водача на глутницата Акела (самотник). Тигърът Шир Хан (тигър владетел) не смята за редно човек да живее сред животни и изисква от вълците да му предадат момчето. За да не затруднява глутницата, Маугли я напуска, съпроводен от своя верен защитник пантерата Багира. Следват множество приключения, включващи гигантския питон Каа, мечката Балу и краля на маймуните Луи. В крайна сметка Маугли трябва да се изправи срещу корените си и срещу най-големия си враг, за да защити правото си на живот в джунглата.

Малко по-мрачният тон на трейлъра и суровата поетичност в части от филма ме заблудиха, че ще видя повече Киплинг и по-малко Дисни. И тогава мечката Балу отпусна глас и запя точно като своя анимиран предшественик от 1967 г. А гигантският Крал Луи изникна зловещо от сенките и вся страх сред малки и големи, само за да затананика неуверено и смутено в напълно неподходящия весел ритъм на I wanna be like you… Разбирам, че филмът е римейк на анимацията, но докато там лековатите и шеговити песнички се връзваха с цялостния комедиен тон, в този случай бяха много не на място. Разбирам, че песните (особено Bare necessities) са с култов статус и че хората очакват да ги чуят, но това можеше да стане по по-адекватен начин – да се ограничи само с леко свирукане или два-три акорда.

В сцената с появата на Крал Луи има препратка към „Апокалипсис сега“

Песните може и да не са попадение, но за сметка на това режисьорът Джон Фавро (познат ни от Железният човек) си е подбрал повече от звезден каст. Бил Мъри (Балу) и Скарлет Йохансон (Каа) отново са заедно години след първата си среща в Изгубени в превода. Бен Кингсли се превъплъщава убедително в ролята на Багира – защитник на Закона на джунглата и малкото човешко дете. Кристофър Уокън е доста по-различен Крал Луи от този в анимацията от 1967 г. – не е съвсем орангутан, ами същински Кинг Конг. И да, пеенето не му отива, но пък е много по-зловещ от първообраза си (напомням, че в книгите на Киплинг този герой не съществува*). Майката на Маугли – вълчицата Ракша, е поверена на Лупита Нионго, а Идрис Елба е смъртният му враг Шир Хан. Напоследък г-н Елба е в анимационен вихър – наскоро го чухме в Зоотрополис, а по-късно тази година ще му се насладим и в Търсенето на Дори.

Един от най-впечатляващите аспекти в Книга за джунглата е визията – именно контрастът с няколкото по-неизпипани изображения или движения показва колко високо е цялостното ниво на анимацията. Да, може накуцването на Шир Хан да не ми се стори много добре предадено или част от птиците да ми изглеждаха като реквизит от куклен театър, но понякога наистина забравях, че не гледам истински животни и растения. И все пак, въпреки че бях толкова впечатлена от майсторството на анимацията, не мога да не си мисля колко повече бих се зарадвала да видя филм, заснет в истинска джунгла с повече истински животни. Един вид като поклон пред Къплинг и произведението му.

Маугли и Багира се покланят при преминаването на Властелините на джунглата

Макар сюжетно до известна степен да следва Дисниевата анимация (с някои изключения като концепцията за Водното примирие или представянето на слоновете като живи божества и създатели на джунглата), цялостният тон в тази нова екранизация е по-сериозен. Някои от сцените бяха толкова зловещи, че чак затварях очи – така че не съм докрай убедена доколко е подходящ за най-малките. Все пак не е изцяло мрачен – сред няколкото по-лековати и забавни герои са мързеливата мечка Балу, изпитваща ужас от високо, и обикалящото като лудо бодливо свинче Икки (със съжаление научих, че комикът Гари Шандлинг, който така добре се превъплъщава в малкия бодливко на екрана, е починал миналия месец). Много забавни са и финалните надписи – препоръчвам да изчакате няколко минути и да се порадвате на оригиналното им поднасяне.

Маугли и Балу в сцена от „Книга за джунглата“ от 1967 г., който е и последният филм на Уолт Дисни.

Сигурно може да се каже, че Книга за джунглата е филм за животни, в който единственият човек на екрана е Маугли. Но кой всъщност е той? Едно диво дете, отгледано от вълци, което се опитва да бъде вълк и да следва Закона на джунглата, пренебрегвайки човешката си същност. И докато човекът не е съвсем човек, често се случва животните на екрана да проявяват чисто човешки качества и да излязат извън животинския си облик, като по този начин човешкото не се ограничава с Маугли. Животинско и човешко начало се преплитат в една сложна амалгама, в която не разбираш къде започва едното и къде свършва другото (дори чисто във визуално отношение имаше моменти, в които „истинското“ момче ми изглеждаше по-нереално от анимираните вълци). Самият Маугли малко по малко осъзнава, че не е вълк, нито мечка или пантера, спира да се срамува от човешките си „трикове“ и прегръща истинското си аз, а животните приемат човешкото у него и престават да искат той стриктно да следва техните порядки.

Мисля да завърша това ревю с песента за Водното примирие от една от оригиналните истории на Киплинг.

Пресъхва тинестият вир
и сключваме със всеки мир.
По двата бряга на реката
клечим безмълвни като братя
и нокти никой не изважда,
скован от палещата жажда.

Един до друг за първи път стоят сърнето и вълкът,
(а то си спомня как в нощта уби добрия му баща.)
И всеки ден сред адски зной събират се на водопой,
додето плисне дъжд и пак познае всеки своя враг

* Новият филм ме вдъхнови да си припомня книгата и накратко описвам някои от основните разлики между двете (има няколко спойлърчета в текста по-долу, четете на свой риск!)