Westworld S02E01: Journey Into Night I am of several minds about it...

Първият сезон на Westworld беше едно от онези редки произведения, в които факторът „забавление“ (интригата, екшънът, романтиката, от които историята беше изтъкана) вървеше ръка за ръка с качествена, интелигентна фантастика, тласкана от концепцията за разликата между интелект и самоосъзнаване. Един от големите ми страхове беше това, че структурата на сезона беше изградена върху мистерия, която в края му поне на пръв поглед се разкри. Което неизбежно води до въпроса „а сега какво?“. Лесно е след начало като това, втората година на такъв сериал да се превърне в долнопробен екшън и сценарно надцакване. А и HBO неведнъж са демонстрирали способността си внезапно да оставят сериали на самотек (кхъм, Игра на тронове…).

Journey Into Night обаче смело хваща драматичния финал на предишния сезон и ентусиазирано започва да строи нов сюжет с нови мистерии върху него. Историята започва със събуждането на Бернард (Джефри Райт), който се оказва на брега на острова, където са изградени парковете на Делос. Изминали са две седмици от финала на първи сезон и корпорацията е пратила хора, които да разследват трагедията и да открият причините ѝ. Бернард се присъединява към групата и докато те търсят отговори, зрителите се връщат в миналото чрез спомените му.

Епизодът е фокусиран основно върху него и Мейв (Танди Нютън), която е все така решена да открие „дъщеря си“. И докато линията на Бернард е посветена на централната мистерия, свързваща началото на играта на Форд (Антъни Хопкинс) с „настоящето“, то нейната е повече или по-малко „още от същото“ и начало на пътешествие из парка. Междувременно, на Долорес (Еван Рейчъл Ууд) са отделени само няколко кратки сцени, но една от тях е може би най-качественото актьорско изпълнение в епизода и обещава много сериозна промяна в развитието на героинята. Дори само с тези няколко минути участие, Долорес ясно заявява, че ролята ѝ във втори сезон ще бъде драматично различна спрямо тази в предходния.

Journey Into Night е типичен „начален“ епизод за подобен тип сериал, в който всички важни герои започват поотделно или в неочаквани нови комбинации, отключвайки сюжетните линии на сезона. И поне за мен в тази си роля, той е интензивно удовлетворителен. Единственото, което липсва, е въвеждането на Шогунуърлд – самурайския тематичен парк, за който знаем, че ще бъде поне частичен фон на действието. Но това е бял кахър. А краткият трейлър накрая – смесица от сцени от всички предстоящи епизоди – обещава много повече сюжетен мащаб, отколкото аз поне очаквах. Честно казано, боли ме сърцето, че ще трябва да чакам по цяла седмица за всеки нов епизод…