Викинги

Нашествието на Викинги започна през пролетта на 2013-та, когато за първи път се пренесохме в суровия свят на севера и неговите герои.  Продукцията е дело на History, а в реализацията има ирландско и канадско участие. Проектът стартира амбициозно и с добър бюджет, което доведе до бързото му популяризиране сред милиони зрители. За историческа драма, това е силно постижение, макар критиците да определят Викинги като по-слаба презентация на политическа драма от други сериали в същата категория, например Рим.

Споменавайки политика е редно да отбележим, че на север, през тези години, битуват доста по-жестоки и първични разбирания за живота и е напълно в реда на нещата фокусът да пада върху налагането на авторитет чрез сила, отколкото с тиха манипулация и макиавелски схеми. В това отношение сюжетната арка следва логичен и естествен ход, отдавайки се на насилие и агресивно завоюване на позиции и територии.

Викинги ни запознава с историята на Рагнар Лодброк, фигура, забулена в мъглата на преданията и легендите. Персонаж, по отношение на когото трудно да разграничим истина от художествена измислица. Въпреки това, Рагнар е сред първите познати герои от ерата на викинския възход и именно неговата митологична осанка е сред огромните предимства на сюжета. Да не забравяме, че Tale of Ragnar Lodbrok е реално съществуваща исландска сага, която разглежда подвизите на Рагнар и синовете му, както и на неговите съпруги.

Сериалът ни потапя в ранното скандинавско средновековие (VІІІ-XІ век) и викингските предания за нашествия, грабежи и борба за власт. Дори в краткото описание на сетинга се усеща полъха на мрачна нордическа красота, опушени греди и печено месо.  Студ, кожи и величествени битки, водени от хора, които не се боят от смъртта. Викинги задава точно такъв тон и обстановка и първите два сезона са изключително силни във визуално и драматургично отношение.

За въпросната обстановка несъмнено заслуга има прекрасният каст, който може и да не представя северните народи винаги по най-добрия начин, но през повечето време е радост за окото. Иронично, единствената пробойна, която намирам в  последното твърдение, е именно ролята на Рагнар, поверена на Травис Фимнел. Австралиецът на практика има едно единствено изражение на леко изненадана налудност и настоятелно отказва да го промени. То остава същото във всеки кадър, неизменно, в продължение на 49 епизода. За щастие, положението бива спасено от останалите актьори, като например канадската актриса Катрин Уиник в ролята на Лагерта – първа съпруга на Рагнар, страховит боец и легендарна shield maiden. Тя е истинско въплъщение на красотата, а ролята на сурова жена-воин ѝ отива невероятно. Само един поглед на Катрин, изпълнен със сила и решителност, е достатъчен да прати Рагнар засрамено в ъгъла, където да си сърба ейла.

Алиса Съдърланд като Аслог – съпруга номер две – е другото бижу в света на Викинги. Героинята ѝ е по-скоро красива принцеса с пророчески таланти, която притежава невероятно обаяние, но нито капка от волята и силата на Лагерта.

Густав Скарсгард пък е име, заслужаващо внимание и адмирации за страхотната роля на Флоки, майстор дърводелец и близък приятел на Лодброк. Изключително емоционален и сложен герой, Флоки се нарежда сред най-интригуващите образи в сериала.

Клайв Стендън е красавец от западняшки модел. Превъплъщението му в Роло, братът на главния герой, е често колебливо и неубедително. Това не винаги е проблем, защото задачата му се свежда до организиране на предателства и поддържане на страхотна, макар и шаблонна, мачовска визия.

Това далеч не изчерпва актьорския състав, но както вече споменах, там почти няма слабо звено.

Рагнар започва своя път като обикновен фермер, израства до ярл (местен владетел) и постепенно се превръща в смел завоевател и лидер на народа си, склонен да поема безумни рискове и да предприема изненадващи, както за враговете, така и за съюзниците си, ходове. Именно тези непрекъсното демонстрирани непредвидимост и опортюнизъм му осигуряват уважението на хората, които го следват. Респектът от силата е от съществено значение на север и често е границата между това дали ярлът ще живее или ще приключи варварски убит от собствените си хора.

Все пак, не трябва да оставате с впечатлението, че всичко във Викинги се решава със сила. Първите три сезона предлагат богата палитра от интриги, емоции и човешки слабости, които движат сюжета напред. Концентрацията на предателства е изключително висока и загледате ли сериала, доста бързо ще научите, че никой не заслужава абсолютна вяра и героите имат склонността да променят своите лоялности през няколко епизода.

С развитието на историята локациите се увеличават и експанзията на северняците достига бреговете на Британия и Франция. Фокусът започва да се измества към сблъсъка на култури и това отваря място за интересни взаимодействия между Рагнар и западните крале.

Викинги започва с мощен възход на главния си герой, бързо достига насищане и скоро след това започва осезаемата деградация на общността, която заобикаля Рагнар, и дори на самата му личност. Действието през сезоните се развива в рамките на десетилетия, факт, за който съдим само по това, че хлапетата израстват в мъже. Промяна у останалите герои на практика няма, освен че Лодброк става все по емоционално нестабилен и разкъсван от делюзии, а към края на трети сезон се е превърнал в огромна досада и бреме, както за сюжета, така и за мен, като зрител.

Целият четвърти сезон трябваше да бъде изнесен от второстепенните герои, които макар и много интересни, страдаха от липсата ярката индивидуалност на единствения лидер, която е толкова по-удачна за спойка на историческите разкази. Това вкара сюжета в едно постоянно повтаряне на елементи от първите сезони и макар двойно по-дълъг от предишните, последният четвърти сезон е и най-слабият.

Въпреки проблемите на по-късните епизоди, има нещо, което не може да се отрече – Викинги е изключително красиво заснет, музикалното му оформление е феноменално, а атмосферата е наситена и напълно удовлетворяваща за феновете на викингската култура. Вярно е, че повечето герои са базирани на реално съществуващи личности, но не очаквайте историческа достоверност, защото в крайна сметка това е телевизионна продукция, която гони зрелищност и зрителски интерес, а не документална стойност. Ако пренебрегнете този факт, вероятно първите три сезона ще са в състояние да ви предложат качествено забавление и трепетно очакване на следващия впечатляващ сблъсък или развитието на любим персонаж.

Пети сезон се очаква още тази година, но признавам, че не съм оптимист. Въпреки това, силно препоръчвам да дадете шанс на поредицата, особено в по-ранните ѝ сезони. И да имате съмнения, един поглед към великолепното интро на сериала би трябвало да веднага да ви грабне.