True Blood, S06E01: Who Are You, Really?

Опънингът на Игра на тронове е много силна работа. Още към средата на първи сезон бях абсолютно програмиран да свързвам краткото лого на HBO с барабанния ритъм и епичната музика, докато по релефната карта на Вестерос се издигат малки градове, изградени от часовников механизъм. Което ме води до най-яркия ми спомен за True Blood – как гледах сериала наново в компанията на един приятел (и двамата бяхме току що приключили излязлото до момента от GoT) и как ВСЕКИ път след белия шум, последван от един единствен тон и шапката на компанията, двамата започвахме да тананикаме въпросния епичен опънинг и да се хилим като идиоти.

Знам, че това интро на материала изглежда ирелевантно до олигофренизъм, но истината е, че то изпълнява конкретна функция (добре де, две – пълни място), а именно, да демонстрира колко маловажен е станал този сериал за повечето зрители. True Blood винаги е бил нагло и самодоволно произведение, което забавлява с ясното самосъзнание, че е умишлено кресливо, over the top, кичозно и само полуадекватно. Проблемът обаче е, че тази формула неминуемо се изморява бързо (в този ред на мисли, ей сега ще почна да спойля брутално всичко, случило се до момента, та ако не сте гледали петте сезона, излезли към днешна дата, чувствайте се предупредени) и в даден момент просто спира да работи. Историята е over the top, постоянно се случват някакви ужаси, кръв, черва и цици хвърчат във всички посоки, и няма герой на който да не му избиват тотално чивиите рано или късно. Е да, ама докога? Цялата самоосъзнатост на света не може да компенсира факта, че това е простичка формула с кратък срок на годност.

Началото на Who Are You, Really? е и най-интересната част на епизода, защото започва в момента, в който ни остави финалът на пети сезон – в мига, в който Бил (Стивън Мойър) изпи цялата стъкленица с кръвта на Лилит, умря зрелищно и кървавата локва го изгради наново, само за да изсъска предизвикателно по начина, по който видението на Лилит го правеше цял сезон. Е, очевидно сценаристите са си дали сметка, че Бил като нова инкарнация на древната вампирка (или „Билит“, както Пам (Кристин Бауер ван Стратен) нямаше как да не го нарече) всъщност няма да сработи като особено интересен злодей, и съответно след известно съскане и безразборно касапстване, южнякът-вампир се връща към предишния си облик (или поне този на мрачния нещо-като-антигерой-и-тотален-гъз от късните сезони), само дето сега не може да бъде убит и притежава множество нови свръхестествени сили. И разбира се, най-вероятно ще бъде манипулиран по един или друг начин от Лилит.

В останалата си част епизодът продължава множеството линии от предните сезони и дава на новите да пуснат корен. Интересен нов персонаж е губернаторът на Луизиана, Труман Бурел (Арлис Хауърд), който дава заявки да бъде новият злодей, но същевременно очевидно не е точно задръстеният от предразсъдъци южняк, какъвто изглежда на пръв поглед. Също така явно вампирът Уарлоу (Рутгер Хауър), на когото Суки (Ана Пакуин) е била обещана преди поколения, и който е отговорен за смъртта на родителите й, ще играе сериозна роля в шести сезон. Ако се изключат тези линии обаче, True Blood все така упорства да продължава по драматично погрешния път, който сериалът пое в трети сезон, задръствайки епизодите си с прекалено много безинтересни подистории с герои, за които на абсолютно никой не му пука. Цялата патаклама с Алсид (Джо Манганиело) и върколашката му глутница например все още върви и все така няма никакво отношение към нищо. Анди (Крис Бауер) трябва да се грижи за новоизлюпената си фейска челяд с помощта на Тери (Тод Лоу) и Арлийн (Кери Престън), която така между другото продължава да ми е любимият герой в тоя сериал. Джейсън (Раян Куонтен) е все същата вампиромразеща развалена грамофонна плоча и вече дразни толкова много с тъпотията си, че предизвиква единствено куха досада. Сериозно, когато един герой е твърде тъп за този сериал, нещата явно вървят на много зле. Останалите ненужни линии, които сериалът грижливо си култивира, също си къкрят.

Основният проблем на Who Are You, Really? обаче е, че показва твърде ясно, че и True Blood не може да избегне проклятието на вампирския любовен триъгълник, под което паднаха Вампирските дневници. Суки от край време е нестабилна квачка, но на този етап зрителят вече е забравил дори какъв й е проблемът, какво иска и за какво се бори, пък какво остава да му пука. По-лошото е, че двамата й любовни трепета разиграват „Стефан и Деймън“ сценария, в който лошото момче с мистериозната аура се превръща в рицар в блестяща броня, а добрият нежен пич го избива на нихилизъм и зловеща жестокост, щото така. Ерик (Александър Скарсгард) е толкова добър и свестен, че да ти се додрайфа, а Бил, както вече уточнихме, още от четвърти сезон насам е такъв интензивен задник, че някакси чак ти става умилително от това колко се пъне да компенсира…

В крайна сметка това е общото впечатление за началото на новия сезон – nobody cares. Очарованието го няма, историите са изморени, атмосферата е изхабена и сериалът е задръстен от герои и сюжетни линии, които само хабят време и зрителски нерви. Епизодът всъщност не е лош, доколкото пилотите на HBO рядко имат по-сериозна функция от това да поставят началото на историите в сезона. Просто не съумява да събуди и искричка от въодушевлението, което ранните сезони носеха. Но в крайна сметка има още девет серии. Аз лично само ще се радвам, ако True Blood приключи качествено, защото сериалът безспорно имаше огромен потенциал и ще е жалко, ако просто изфиряса.