Създател: Марк Гатис, Стивън Мофат

Сезони: 4

Формат: 3 х 60 min

В ролите: Бенедикт Къмбърбач, Мартин Фрийман, Андрю Скот, Марк Гатис

След дълго чакане и нетърпеливо гледане най-сетне дойде моментът на четвърти сезон. Той ни навести за по-малко от месец и ме остави със смесени чувства. С първи епизод, който беше откровено слаб и изключително дразнещ, напрегнат втори и сантиментално-драматичен трети, това се оказа дълго по продължителност и нетипично по същност продължение на познатия ни сериал. Като цяло може да очаквате още експерименти със сюжетната линия, много емоционална драма и твърде малко студена логика. Поради контрастната индивидуалност на всяка една от сериите, не се ангажирам да ви предложа цялостно обобщение, а отделни коментари на трите истории.


The Six Thatchers

След дълго чакане, компромисно залъгано миналата Коледа със специален епизод, британското чудо Шерлок се завърна като истински новогодишен подарък.  Доколко обаче това ни зарадва? Последният епизод на трети сезон беше през 2014 г., оставяйки достатъчно време всички събития да изфирясат от главите и на най-върлите фенове. В светлината на тези факти, можем само да се радваме, че епизодът започва с обстойно „какво се случи до момента“, съдържащо най-основното, което ни трябва да знаем, за да не сме съвсем в небрано лозе през следващия час и половина.  Е със сигурност лозето не беше небрано, но за сметка на това се оказа доста поокастрено.

Спирам с аграрните метафори и продължавам да ви въвеждам в епизод едно. Шерлок е сред любимите ми сериали и изключително много се дразня да виждам едно константно сваляне на качеството до нивото на пълна катастрофа в този епизод. Предпочитам да вярвам, че The Six Thatchers е било необходимото зло, за да се изчисти сюжетът от досадни герои и сюжетни недомислици, залагайки на… всъщност точно на тези две неща.

Да започнем отдалеч. Формулата „един заплетен случай за цял епизод“ сработваше чудесно досега. Явно това вече не е достатъчно за Гатис и Мофат и те са решили да комбинират няколко сюжетни линии в рамките на една серия. Резултатът – нито една от тях не се развива както трябва. Престъпленията нямат необходимата заплетеност, а нуждата Шерлок да ги реши бързо, за да се смести в екранното време, води до тяхното грозно претупване и тотално изпускане на логиката, която и без това се движеше на границата.

Синдромът на многото дини под една мишница влачи след себе си още един проблем. Накъсаните сцени и прескачането от една сюжетна линия към друга оставят впечатление на тотално неконсистентен епизод и творчески хаос, който на моменти граничи с откровена аматьорщина. В крайна сметка нито загадките са изпипани, мистерията никаква я няма, екшънът е нелеп, а драмата ти къса сърцето със самото си присъствие и факта, че така категорично дави ценно екранно време в глупости.

Но какво всъщност се случва в The Six Thatchers? Следващите няколко абзаца са изпълнени с описание на събитията, така че ако искате да сте естествено разочаровани от първо лице, прескочете направо на заключението.

Мери Уотсън – един от най-дразнещите и нелогични образи в сериала, заема централно място в този епизод. Да, точно така, супер тайният агент, когото така и не можахме да вземем насериозно, ще прави глупости с пълна сила и между другото ще се опитва да влезе в ролята на майка и домакиня, докато малодушният ѝ съпруг се въвлича в нелепа смс афера със случайна жена от автобуса. Ако това не ви прилича на сапунена опера, то само почакайте нашият „highly functioning sociopat“ да се окаже изпълнен с емпатия и чувство за дълг да пази семейство Уотсън.

Миналото на Мери се завръща и последствията от една провалена акция в Грузия се въплъщават в изпълнения със злоба бивш агент и близък неин приятел Ей Джей. Той след 6 години в плен решава да види сметката на Мери, защото я обвинява за провала на последната им мисия. Пътьом между другото издирва и шест доста безвкусни бюста на Маргарет Тачър, тъй като преди да бъде заловен е успял да скрие флашка с важна информация в един от тях. И като говорим за флашката… Група агенти, които си имат безусловно доверие и работят заедно от години, по някаква напълно непонятна причина, отиват на опасна операция, разнасяйки супер секретните си данни на верижки на врата, с цел… информацията да е на сигурно, ако ги заловят. Да, и аз въртях очи на тоя момент.

Преследването на флашката и търсенето на виновника за провала на последната мисия на Мери и Ей Джей води до кулминацията на епизода, където всичко се разкрива и стават ясни две неща. Първо – комплексирана секретарка на преклонна възраст е в състояние да провали тайна мисия и да върже на възел цялото британско разузнаване. И второ – феноменално интелигентните Майкрофт и Шерлок, военният лекар Уотсън и супер агентът Мери не успяват да направят абсолютно нищо срещу въпросната секретарка и по никакъв начин не могат да избавят Мери Уотсън от най-баналната и нелепа смърт, която сме виждали в сериал от подобен ранг.

В резултат Джон Уотсън е съкрушен самотен баща и не иска да вижда разкъсвания от вина Шерлок, но за сметка на това цялата линия със супер тайния агент Мери ще ни бъде милостиво спестена оттук нататък. Сега нека се престорим, че този епизод не се е случил и да продължим с надежда към следващия.