Jessica Jones S02 How rapey...

Първият сезон на Jessica Jones беше абсолютен шедьовър. Безспорно най-доброто Марвел произведение на Нетфликс. Динамиката между суперсилната алкохоличка Джесика (Кристин Ритър) и манипулативния психопат Килгрейв (Дейвид Тенант) беше сред най-епичните изграждания на персонажи в историята на телевизията въобще, и след финала на сезона, за мен поне беше доста трудно да си представя какво точно би могло да надмине това качество.

Нищо, оказва се, но това определено не означава, че втори сезон на Jessica Jones е слаб. Вместо да се опитва да копира успеха на предходната история, новият сюжет се фокусира върху семейството – както в преносен, така и в буквален смисъл. Още първият епизод ни показва, че докато Джесика се опитва да се върне към рутината на нихилистичното си съществуване, Триш Уокър (Рейчъл Тейлър) иска да разкрие истината зад експериментите, които са превърнали доведената ѝ сестра в свръхчовек. Това, разбира се, води до някои много неприятни последствия за всички около нея, а Джесика е принудена да се изправи срещу миналото си по начин, който може да се окаже фатален.

Трудно ми е да говоря за сюжета на Втори сезон, защото основната линия почива на огромно разкритие, което ще видите едва в шести епизод, и което, мисля, си струва изненадата. То води Джесика до сериозно преосмисляне както на миналото ѝ, така и на безцелното ѝ съществуване в настоящето. Макар тя да не преминава през кой знае каква видима промяна, финалът на сезона я оставя на доста различно място от това, на което я заварваме в първи епизод. Нещо повече, Джесика и за миг не се опитва да напасне поведението си към нормите на хората около нея. В година, посветена на гротескни разкрития за посегателства към жени сред политическия и шоу-бизнес „елит“, такава героиня е повече от добре дошла.

Тематичният фокус обаче е отворен за дискусия. Както казах, той пада върху семейството, и това включва практически всички герои по един или друг начин. Докато Джесика се сблъсква с миналото си и трагедията, отнела цялото ѝ семейство, Триш се бори със собствените си демони, родени от детство, продадено от майка ѝ на таблоидите, и довело до години на наркотична зависимост. Семейната нишка при нея не спира дотук, защото основният конфликт на героинята е динамиката с доведената ѝ сестра. Тук сериалът си поставя амбициозната цел да изгради нестандартен образ, който немалко зрители (аз включително) намразиха: жена, която е постигнала много в живота си, но винаги с подсъзнателния срам, че постиженията ѝ са лишени от стойност. Израснала заедно с Джесика, чиито способности могат да доведат до реална промяна в живота на хората, на които помага, Триш не спира да се сравнява с нея и това води до някои много спорни решения и сюжетни развития, свързани с образа ѝ.

Другият интересен образ е Джери Хогарт (Кари-Ан Мос), позната ни от предишни Марвел сериали. Джери беше противоречив персонаж още с дебюта си в първи сезон на Jessica Jones. Жена с огромно влияние и стоманена воля, безскрупулна, но същевременно без да е лишена от морален компас, тя направи немалко грешки в сблъсъка с Килгрейв, но във Втори сезон образът ѝ поема в тотално нова посока. Когато  открива, че има дегенеративно заболяване, за което няма лечение, тя започва да преосмисля връзките си със света, целите си и самотата, до която те са я довели.

Сезонът е заснет изцяло в стила на предишния. Откриващата „шапка“ е непроменена и си остава една от най-добрите в днешната телевизия. Музикалният съпровод е детективски ноар джаз, комбиниран с екшън музиката, позната ни от останалите Марвел сериали на Нетфликс. Кинематографията е силна и екшънът – макар и да не е нещо невиждано до момента – е заснет с директност, каквато винаги се радвам да видя. Визуално нищо не се набива на очи като нестандартно за този тип сериали. На моменти tilt-shift ефектите идват малко самоцелни, но в общия случай са използвани добре за преходите между сцените.

Jessica Jones винаги е бил сериал за силни жени. Този сезон е още по-фокусиран върху това, като буквално всички важни роли и сюжетни моменти са дадени на женски персонажи. Самата Джесика, при все емоционалния си багаж, е способна дори без да използва супергеройската си сила да затвори устата на всеки мъж, който се опитва да я подценява. Джери Хогарт е неумолима в решителността си да контролира собствената си съдба и дори Триш Уокър, която през по-голямата част от сезона изглежда изгубена в гората, демонстрира сила и независимост, каквито рядко виждаме в сериали с главни герои мъже. Което не значи, че сезонът е някакъв лют феминизъм или мъжете са представени като злодеи. Не, те просто не са нужни, защото жените в Jessica Jones не само са способни да изнесат целия сериал на гърба си, но и го правят с лекота и финес.