Как да ни се размине за убийство

Тъй като финалният епизод на трети сезон излезе само преди няколко дни, а и прекрасната Вайола Дейвис спечели Оскар преди броени часове, решихме, че сега е най-подходящият момент да ви поднесем ревю на Как да ни се размине за убийство (How to Get Away with Murder).

Криминалният сериал с елементи на адвокатска драма е направен по идея на Питър Ноуолк и продуциран от всеизвестната Шонда Раймс, създателка на редица популярни телевизионни проекти от последните години като Анатомията на Грей, Скандал и Частна практика. Шонда Раймс се слави с честата употреба на едни и същи похвати и ако сте гледали дори едно от изброените заглавия, най-вероятно ще имате представа какво да очаквате от Как да ни се размине за убийство: главни герои на възраст двайсет и пет-трийсет години, които се държат сякаш са на петнайсе; young adult хумор; голямо количество сълзи и драма; сърцераздирателни изявления и речи; и… някакъв мистериозен фактор Х, който просто те привлича и те кара да гледаш епизод след епизод без прекъсване, макар да съзнаваш, че реално можеш да правиш нещо доста по-качествено с времето си. Как да ни се размине за убийство споделя доста от тези черти, но тъй като е само продуциран, но не и писан от Раймс, несъмнено се отличава от останалите сериали в Шондаланд по някои свои елементи.

Главен герой в сериала е професор Аналис  Кийтинг (Вайола Дейвис) – преподавалка по криминално право и мастита адвокатка, занимаваща се най-вече със случаи на хора, съдени за убийство. Всяка година професор Кийтинг организира състезание сред студентите си и като награда кани най-способните на стаж в своята адвокатска фирма. Именно по този начин в сюжета на сериала влиза така наречената „петорка на Кийтинг” – Уес (Алфред Енок), Конър (Джак Фалахи), Лорън (Карла Соуса), Микаела (Аджа Наоми Кинг) и Ашър (Мат Макгори). Петимата студенти скоро нагазват в дълбоки води и попадат в хаоса от мистерии, загадки и тайни, който представлява живота на професор Кийтинг.

Това, което отличава Как да ни се размине за убийство от останалите продукции на Раймс, е силният криминален елемент. Всеки сезон има своя собствена мистерия – най-често убийство, – която е представена в първи епизод чрез хитро подбрани сцени от близкото бъдеще на героите. В средата на всеки сезон действието достига до съответното бъдеще и разкрива същината на инцидента. Във втората половина на сезона пък се проследяват последствията от събитието върху живота и психиката на главните герои.

Представената формула може би звучи леко скучна и прекалено изчистена, но всъщност сериалът я използва дяволски добре. Всеки сезон, че дори и всеки епизод на Как да ни се размине за убийство е пълен със загадки, разкрития, нови загадки и неочаквани, ама наистина неочаквани обрати. Действието се развива бързо, случващото се на екрана е винаги интригуващо. Сериалът знае какво очакват неговите зрителите, усеща кое би било прекалено очевидно и затова често сменя посоката на сюжета в движение и успява да пренареди фигурите в нова конфигурация. Е, в някои случаи залитанията на историята са малко блудкви или превзето-драматични, но в контекста на сериала това не дразни, а дори увеличава удоволствието от гледането. Все пак няма много сериали, в които главната героиня ще застане драматично пред съпруга си и ще го попита с възможно най-сериозен глас „Why is your penis on a dead girl’s phone?”. Как да ни се размине за убийство не е интелигентен и сложен криминален шедьовър, а разведряващо и увлекателно забавление, което хем не изисква особено вникване, хем предразполага към известна ангажираност на мозъка заради готинките мистерии. Общо взето напомня на судоку средна трудност.

От гледна точка на персонажите, единственият действително сложен и многопластов образ е този на Аналис Кийтинг. Вайола Дейвис, носителка на Еми и двукратно номинирана за Златен глобус за участието си в сериала, дава всичко от себе си за ролята. И се вижда, че това е образ, който Дейвис играе с интерес, хъс и желание. Аналис е пълнокръвен, нееднозначен и истински сложен персонаж, тя има много лица и не може да бъде описана с няколко прости определения. Удоволствието от това да вникнеш в главата на Аналис, да се опиташ да познаеш какво си мисли и защо прави това, което прави, е едно от най-привлекателните неща в сериала. С друга актриса този образ би могъл бързо да се изхаби или да стане прекалено хаотичен, но Вайола Дейвис успява по доста качествен начин да придаде на героинята едновременно цялостност и пластичност.

Останалите персонажи са в еднаква степен готини и плоски. Тези герои са чаровни и свежи, пък и говорят с много остроумни реплики, затова изпитваш непреодолимо желание да прекараш повече време с тях, макар да съзнаваш, че всъщност са доста елементарни.  Срещат се герои с различна сексуална ориентация и цвят на кожата и това нито за миг не изглежда насилено или дразнещо. Всъщност, при все своята плоскост, Как да ни се размине за убийство съчетава разнообразните си герои по-естествено от който и да било сериал, който съм гледал напоследък. Героите принадлежат към различни малцинствени групи и тази различност е отразена в индивидуалните им сюжети, но това не е направено по тенденциозен или дразнещ начин. Нито за миг не съм имал усещането, че сериалът трупа точки по политическа коректност. Просто разказва историите на различни хора и ги вплита в страхотна обща картина. Младите актьори и актриси са много симпатични и придават на сериала изключително привлекателен облик. Всеки от петорката на Кийтинг е готин посвоему и внася различен елемент в сериала. Похвала заслужават също така Чарли Уебър и Лиза Уайл, които изпълняват ролите на Франк и Бони – асистенти на професор Кийтинг и служители в частната ѝ фирма. Макар да играят поддържащи персонажи, двамата успяват постепенно да си извоюват свое ъгълче в общото платно и с течение на сезоните разгръщат героите си по качествен начин.

Както казах и по-горе, в Как да ни се размине за убийство често се среща известна блудкавост, особено що се отнася до адвокатската страна на нещата. Но това не го прави по-лош от болшинството други адвокатски сериали. Просто след Добрата съпруга всяка друга продукция на подобна тематика ми изглежда малко или много долнопробна. Как да ни се размине за убийство се справя покъртително зле с епизодичните си адвокатски сюжети, но за сметка на това от време на време предлага доста приятни по-дълги юридически арки.

Ако искате да се насладите на лек и разтоварващ сериал за убийци и престъпници – Как да ни се размине за убийство е забавлението за вас. От сърце ви препоръчвам да го опитате, просто не очаквайте нещо прекалено сериозно. Дори в крайна сметка да не ви хареса, поне ще сте се насладили на страхотната игра на Вайола Дейвис. До момента има три завършени сезона, а четвъртият ще започне чак през есента на 2017-та.