Игра на тронове, S06E07: The Broken Man

Ревюто съдържа спойлери за епизода!

Хрътката се завърна!

Точно по този директен начин седмият епизод безмилостно ни хвърля в действието, нарушавайки изпитаната традиция сериалът да започва с брилянтния си опънинг. Зелената пасторална идилия, сред която Сандор Клегейн споделя строителни тегоби с една камара изстрадали селяни, крещи „дом“, „мир“ и „нова надежда“ с всеки възможен кино-похват. Цветовете са ярки, грее слънце, песни се пеят, пчеличките жужат, а ведрият септон Рей (фундаментална роля на неповторимия Иън Макшейн) реди мъдра мисъл след мъдра мисъл. Тежестта на тази сцена обхваща и заглавието на епизода, което ни насочва към речта за The Broken Man, изнесена от аналогичния персонаж в книжния оригинал. Сценаристите, разбира се, са били принудени да посъкратят нея реч, съсредоточавайки се върху посланието за ужасите на войната, но дори в малкото си екранно време Иън Макшейн успява да открадне изцяло светлините на прожекторите и веднага нарежда героя си сред много яките чичовци® в сериала. Септонът е отличен контрапункт на обезверения и мълчалив Клегейн – красноречиво и с цялата тежест на царствената си осанка и на мрачното си минало, той проповядва различна гледна точка към живота, който изглежда напълно не на място във Вестерос, но всъщност ни представя интересен поглед към оригиналното движение на Врабците от книгата – не жадните за власт фанатици, а защитниците на обикновения човек.

Докато за повечето зрители това рязко съживяване на поредния предполагаем мъртвец носи достатъчно шок в началото на епизода, то сред по-внимателните фенове, особено обръгналите на теории, отдавна е прието гледището, че Хрътката е жив, и завръщането му на екран е явно потвърждение на така наречения Cleganebowl или идеята, че той ще е шампионът на Вярата срещу брат си Планината в битката за честта на Церсей Ланистър. Сцената обаче успява да не е съвсем тривиална и предвидима и за тези зрители именно благодарение на перфектното включване на Иън Макшейн, който успява да ѝ придаде достатъчно тежест и да върне фокуса върху хубавите диалози.

Така ударното начало успява да изпълни две на пръв поглед противоречиви цели – да увеличи напрежението с връщането на Хрътката, но същевременно да забави темпото и да кимне към бавните и лежерни части от Пир за гарвани, където Дж. Р. Р. Мартин използва огромно количество страници, за да опише света на Песен за огън и лед през очите на обикновения човек, през по-малко популярните си места и през позабравени селски легенди. Убийството на септона и на останалите селяни, което нахъсва Хрътката обратно към отмъщение и жестокост, буквално унищожавайки всичко в него, което философските диалози от малко по-рано са се опитали да посеят, на пръв поглед изглежда обезсмисля цялата идилична сцена и сякаш е безкрайно клиширано. Но през погледа на това умишлено забавяне на темпото нещата зазвучават по-разумно.

В крайна сметка краят на Игра на тронове идва все по-бързо и все по-неумолимо. Три епизода плюс още тринадесет, и шоуто ще е приключило, преди да можем да приемем този емоционален факт. Ето защо за мен епизодът говори с последни нотки носталгия, отделя време на странични персонажи и си позволява измамно спокойствие, преди да стане наложително да забърза темпото и да успее да завърши всички останали сюжетни линии.

Страничен персонаж с непропорционално отделено време в този епизод е и съвършената Лиана Мормонт – момиченцето-господар на Мечия Остров, което с две-три реплики и желязно изражение успява да накара преживелия какво ли не Джон Сноу и супер коравата в новото си амплоа Санса Старк да си говорят сами. Бела Рамзи успява за минути екранно време да спечели сърцата на горе-долу всички, като социалните мрежи избухнаха с епичните ѝ реплики и с апели за спин-оф с персонажа ѝ в главната роля. Джон и Санса за сметка на това претърпяват солидни поражения върху егото си в рамките на епизода, доказвайки че диваците реално са най-големите сърца и добри души във Вестерос и горе-долу единствените, които могат да осигурят някаква по-сериозна военна сила срещу Рамзи Болтън. Е, дали са единствените или Кутрето все пак ще се окаже по-необходим на Санса, отколкото тя се надяваше да бъде, предстои да разберем.

Обратно към Хрътката и неговото кротко селско битие, приключило печално скоро, две основни теории обясняват варварската постъпка на Братството без Знамена. Едната е, че това изобщо не са те – гледна точка, подкрепяна от разни пасажи из книгата, от факта, че не се самоидентифицират като такива, а в крайна сметка и от здравия разум, че всякакви бандити биха се представяли за единствената група, на която местните донякъде вярват, за да колят и бесят безнаказано. Другата, на която всички тайно се надяваме, е че Братството отдавна е деградирало до група безмилостни разбойници под ръководството на кого? Разбира се, на Lady Stoneheart. Появата на Торос из промо материали и един от трейлърите преди сезона говори в тази посока. За мен лично появата ѝ на този етап в сериала би била трудна сценарно и ще е силно излишна, но не трябва да пренебрегваме coolness фактора.

Трудно изпълним ще е и сценарният фокус Хрътката да се позиционира като шампион на Вярата навреме за евентуалния двубой с брат си, но ако успеят да го навържат по някакъв начин, би било доста приятно, че никой от двамата не може да бъде подкрепен с чиста съвест от зрителите. От една страна Планината, ненавистен до болка, защитаващ също толкова неприятната Церсей, от друга – онеправдания Сандор, когото бихме аплодирали, ако не се налагаше така да подкрепяме и Върховния Врабец. Той от своя страна в този епизод за пореден път се доказва като един от най-омразните персонажи в сериала. Няма как да не се възхитиш на прекрасните изпълнения на Джонатан Прайс, кроткия му поглед и нахална усмивка, докато не престава да изисква все нови и нови отстъпки от кралската власт. The Broken Man обаче най-сетне си позволява да ни увери твърдо, че Врабецът определено си е намерил майстора в лицето на Марджери Тирел, която изиграва перфектен театър с баба си и успява да я убеди, че нещата са под контрол. Как ще завърши интригата в Кралски чертог, предстои да разберем, но не би било никак учудващо Марджери да спечели финално войната на Петимата крале – изход, загатнат още във втори сезон на сериала и горещо желан от всеки със здрав разум и/или някакво количество тестостерон.

Финалните думи на Кралицата на Розите носят горчиво-сладко усещане от това да видим за може би последен път в сезона тази брилянтна дама с брилянтните ѝ реплики, преди да си замине обратно за Планински рай. Вербалният погром от нейна страна върху Церсей се отразява огледално в не по-малко безапелационното разправяне на Бринден Черната Риба с Джейми (+2 за много яките чичовци® в епизода). Сцената градира внимателно, противопоставяйки Кралеубиеца първо на абсолютно безличните Фрей, които той слага на място за секунди, и след това на стария Тъли, чиято присъда: „Разочарован съм“, уви, няма как да не споделим. Все пак преместването на Джейми в Речен пад и предстоящата му среща с Бриен натискат много точни бутони у феновете, така че малко унижение е по-скоро за добро. Сценаристите бяха избутали Джейми обратно в ролята му на изцяло зависим от сестра си типичен Ланистър и петнадесет епизода преди края на сериала няма да е зле той бавно да се насочи обратно към по-разумната, зряла и неутрална версия на себе си, на която аха-аха да станем свидетели преди раздялата му с Бриен.

The Broken Man ни дава двуминутен поглед и върху плановете на Яра и Теон, но освен заслуженото след дълга пауза изобилие на плът в публичния дом във Волантис, сцената е по-скоро разочароваща – никой не може да ме убеди, че от тази женица става какъвто и да е пълководец, лидер и дори надеждна голяма сестра, но това е, което имаме като Грейджои, както е казал поетът. На всекиго, освен на нея, е ясно, че Юрон ще я отвее като прашинка по пътя си към Денерис, но нека бъдем щедри и оставим още епизод-два това неубедително поле за развитие на горкия Теон.

С това стигаме до края на епизода, където всичко потъва с главата надолу, като се започне от Аря в каналите на Браавос. Изключително безумната сцена, в която тя самодоволно си купува превоз към Вестерос и оставя чирачката на Джакен да я намушка по най-предвидимия начин, не работи на толкова много нива, че тълкуването ѝ по форумите моментално премина от примирение с некадърен сценарий към все по-сложни теории, които в крайна сметка май ще се окажат верни. Най-интересната от тях твърди, че Аря и чирачката всъщност са една и съща персона, т.е. чирачката е фикция на Аря, подобно на финала на Боен Клуб. Това донякъде работи, защото има ключови сцени, в които Аря сякаш се бие сама със себе си, докато всъщност се бори с русата си съперничка. По-различно тълкуване твърди, че Джакен носи лицето на Аря, за да провери другото момиче, на което изрично е наредил да убие милостиво (за незапознатите с анатомията, рана в корема е възможно най-немилостивото убийство). Изгледите са поне нещо подобно да е вярно, тъй като в това абсурдно сюжетно развитие има прекалено много въпросителни – чирачката е твърде злобна, когато Безликите са предполагаемо безстрастни, Аря е твърде глупава, вместо оправдано параноична, не успява да се защити по никакъв начин, въпреки че епизоди и епизоди наред ни мъчат с бойните ѝ тренировки, раната в корема уби доста повече народ (не деца като нея) доста по-скоропостижно в сериала дотук, и не на последно място – сцената с моряците също е прекалено различна от стандартното ѝ поведение.

В най-лошия случай, ще трябва да признаем, че сценаристите са издънили тази сюжетна линия докрай, а в най-добрия ще получим нещо особено интересно за Игра на Тронове. Следващият епизод се казва No One, така че няма да се чудим дълго.