Game of Thrones, Season 3: Episode 8 – Second Sons

Всички, чели трета книга на Песен за огън и лед, очакват с оцъклен поглед Големите Събития в края на настоящия сезон. Все още не сме стигнали до въпросния момент, но това не попречи на Уайс, Бениов и компания да ни изненадат приятно с един напълно лишен от епични събития и битки осми епизод, в който и без това невероятният каст на сериала надминава себе си и бива допълнен от един особено набиващ се на очи индивид в арка на Денерис.

Считам, че ако четеш този текст, вече си гледал предишните няколко епизода, така че си наясно със ситуацията на Тириън. Ако не си, сега е моментът да подминеш следващия параграф, защото няма как да забиколя спойлърите.

След като Тайуин безцеремонно нареди на Тириън (Питър Динклидж) да се ожени за Санса Старк (или както й викат в King’s Landing – „ключа към севера“), в осми епизод идва реда на самата сватба. А тя е черна комедия от класа. Можем да се насладим на поредните изцепки на лудото кралче Джофри, което продължава да демонстрира жестокост и нулева връзка с реалността и добрия вкус. Междувременно Динклидж за пореден път показва невероятните си актьорски умения в ролята на малкия човек с голямо сърце и още по-голяма уста, в случая отчаяно опитвайки се да удави сконфузната ситуация с вино и саркастични коментари. На фона на цялото шоу Серсей съска ядно по адрес на Тирелите, с които я очакват не една или две роднински връзки, Тайуин прави всячески опити да държи цялата ситуация под контрол, а баба Тирел се забавлява искрено на сварката между влиятелните семейства, пускайки лафове наляво и надясно. Ситуацията напомня леко за банкета в Уинтърфел в началото на първи сезон, но тук са изоставени всякакви задръжки и претенции за политическа коректност.

Сцените с Денерис са другата основна част от епизода. Но не майката на драконите обира овациите този път, а новото попълнение в актьорския състав (Ед Скрейн). Представи си Конан Варварина на Арнолд, но с най-плашещо самодоволна усмивка, която си виждал. Човекът се ухилва и всичко около него започва да изглежда прекалено незабележително, независимо дали са вулгарните му колеги или циците на Емилия Кларк. Честно казано не мога да се сетя за нищо в целия сериал, което има толкова оцъклящ ефект.

Станис на свой ред получава малко повече екранно време, след като беше сравнително пренебрегнат в началото на сезона. Въпреки явните доказателства, че богът на Мелисандра съществува, той продължава да изпитва известни съмнения за методите й и не е готов да я следва сляпо, игнорирайки съвестта си, когато тя докарва Гендри, за да го употреби за целите си. Самата сцена с „жертването“ на Гендри обаче е анти-климактична, заради естеството на „мъчението“, на което е подложен от Мелисандра и така омаловажава доста от вътрешните терзания на Станис. Това обаче е бял кахър на фона на всичко останало в епизода.

И ето че сме на финалната права на трети сезон. След 8 страхотни епизода, едва ли е останало съмнение, че последните два ще си струват гледането. Уви, ще трябва да изчакаме една седмица в повече, за да видим 9-ти, който ще бъде излъчен чак на 2-ри юни. Но няма как, ще стискаме зъби!