Castlevania

Преди този мини-сериал, името Castlevania извикваше само смътен спомен от някакво side-scrolling приключение в детството ми. Знаех, че това е една от по-успешните поредици видеоигри на Конами – макар и не от ранга на Metal Gear Solid и Silent Hill, – както и че в цялата работа има замесени вампири, но нищо повече. Когато анимираният мини-сериал се появи в каталога на Нетфликс обаче, не успях да му устоя и прекарах приятни час и нещо с него, а след това реших и да споделя позитивните си впечатления.

Оказа се, че сценарият на анимацията е бил написан още през далечната 2007-ма от Уорън Елис – популярна фигура от света на комиксите, който е най-известен с работата си във вселената на Марвел (но не само). Запалените геймъри биха кимнали одобрително, когато разберат, че той е едно от главните действащи лица зад историята на хорър-екшъна от трето лице Dead Space. Човекът явно има опит и с рисуваните картинки, и с жанра на ужаса, като това си проличава ясно в Castlevania.

Официалната информация посочва, че сериалът е базиран конкретно на Castlevania III: Dracula’s Curse, но доколко успях да разбера, се явява по-скоро прикуъл на играта, а не директна „екранизация“. Самият визуален стил пък е вдъхновен от най-известната игра в поредицата, Castlevania: Symphony of the Night, и конкретно от работата на художничката Аями Коджима. Като заговорих за арта на сериала, ще споделя, че той е от любимия ми тип – със съвсем открит мост към японските анимета, но едновременно с това „загладен“ за западните зрители. Всъщност, Нетфликс също си падат по подобен рисунък, защото както новият Волтрон, така и филмът BLAME! (за който скоро ще пишем!) от оригиналния им каталог, се придържат към него (макар и филмът да е CGI, сериалът с гигантските лъвове да е смес от CGI и традиционна анимация, а Castlevania – изцяло рисуван на ръка).

Сюжетът е относително простичък и праволинеен, създаден да опипа почвата и провери зрителските нагласи. Това е и единствената ми лека забележка спрямо мини-сериала – че спокойно можеше да бъде филм, разделен е малко изкуствено и му личи, че е предястие, което да предизвика апетит за още. Очевидно е успял, защото вече бе обявен двойно по-дълъг втори сезон.

Началото ни запознава с Дракула (озвучен от Греъм Мактавиш) и безотговорно нахлулата в замъка му Лиза (Eмили Суалоу), която неочаквано пленява сърцето на кръвопиеца и се превръща в негов спътник в живота. Бърз скок във времето и заварваме Лиза на кладата в Търговище (ама не нашето, спокойно, грехът пада върху съседите на север), обвинена във вещерство, магьосничество и т.н. Тук сериалът прави интригуващо обръщане на мита и Лиза влиза в ролята на женски Иисус, чак до думите „Не ги съди, те не знаят какво вършат!“, като едновременно с това сменя ролите на вярата и науката – съпругата на Дракула е представена именно като учен и умира, защото е носила знание сред хората (това пък напомня смъртта на Джордано Бруно). Castlevania може да бъде донякъде разгледан и като критика към Църквата (в ролята ѝ на институция), в него свещениците са представени или като опортюнистични бабаити или като фанатизирани чудовища.

Дракула е разтърсен от невежеството и предразсъдъците на расата ни, както и яростен, че сме отнели единственото същество, което някога е обичал. В следствие, той благоволно се загръща с мантията на антагониста и призовава армия от адски изчадия срещу хората на Влахия. Напастта напредва от град на град и оставя след себе си окървавени руини, а на нас не ни остава нищо друго, освен да се запознаем и с героя-по-нежелание Тревор Белмонт (Ричард Армитидж).

Белмонт са аристократичен род, които от поколения се борят срещу чудовищата на мрака, но, в приятен паралел със съдбата на Лиза, са обвинени в какво ли не от черноризците и стъпкани в калта. Първата ни среща с Тревор го заварва в очевидно любимото му напоследък състояние – кьоркютук пиян в селска кръчма.

Малко по-късно става ясно, че той е очаквано огорчен от всички хора, с интересно, сухо чувство за хумор и като цяло май хич не му пука какво се случва в света около него и колко демони вилнеят по нощите сред човешките селища. Хоризонтът му стига до следващата паланка, където да натръшка няколко ейла и да заспи в купа сено.

На всички ни е ясно, че нито Съдбата може да остави нещата така, нито на нас ще са ни особено интересни алкохолните изстъпления на Тревор, така че той скоро попада в град, където е принуден да покаже и добрите си страни, като една от най-ефективните му такива е, че трепе всякакви уроди без затруднения. Следва събиране на камерен екип (какво, как и защо ще оставя на вас), заявка за бъдещ сблъсък с Дракула и надпис Очаквайте продължение…

Castlevania ме грабна със своята непретенциозна същност и с факта, че всеки един елемент в сериала е не блестящ, но кадърен. Има по-красиви продукции, но 2D анимацията тук е повече от адекватна. Ставал съм свидетел на къде по-впечатляващи истории, но тази на Castlevania е съвсем прилична, не се тупа в гърдите и явно влиза в ролята на увод към бъдещите приключения на групата. Кървав е и е насочен към по-възрастна публика, но не прекалява с карантиите. Основните персонажи може би не са с възхитителни мотивации и особено дълбоки характери, но и в никакъв случай не са претупани или пък пресолени. Специално Тревор даже ме спечели за каузата и с удоволствие бих очаквал развитието му. В крайна сметка скромно бих ви препоръчал да дадете шанс на този фентъзи екшън с вампири и той като нищо няма да ви остави с пръст в устата.