Beyond the Wall Game of Thrones #S07E06

Beyond the Wall е епизодът, след чийто финал окончателно загубих надежда Игра на тронове да се вземе в ръце, да се сети какво го е направило толкова популярен сериал и да избегне падането в пропастта на обичайните епични фентъзита. Не че има нещо лошо в обичайните епични фентъзита, но когато си започнал с претенциите и възможността да бъдеш нещо много повече, буквално фундамент в жанра, а накрая се „върнеш към корените“ и започнеш да изглеждаш като всяка второразрядна творба на тема меч и магия, горчи. Горчи за зрители и читатели като мен, разбира се, сериалът ще продължава да изкъртва рейтингите ако ще в началото на следващия сезон Нед Старк да бъде съживен и да поведе взвод розови понита срещу немъртвата армия на Нощния крал. Аз ще продължа да си чакам епизодите, ще въздишам тихичко и ще си гриза ноктите от яд колко по-добре можеше да изглежда всичко това, но не би.

Надолу, спойлери.

За съжаление се оказа, че отвъд Вала, в суровото и загадъчно царство на вечната зима, ни очаква единствено сериозен бюджет. Да, гледките на замръзналата пустош са красиви и да, драконите на Денерис ефектно се развилняха срещу пълчищата мъртъвци. Подобни епизоди сигурно струват колкото целия първи сезон на GoT, но визуалната вакханалия не може да прикрие все по-бледия и изтощен сценарий. Сякаш двигателят на сериала тихомълком е бил откраднат и тъй като нито на Мартин, нито на Бениоф и Уайз им е пукало особено, е бил заменен с блестящи, но кухи ламарини. Не мога да отърся от усещането, че всички те подхождат към творението си точно както аз го възприемам – оф, хайде най-накрая да свършва!

Мартин е ясен, почти пълното безразличие към собствената му рожба си пролича преди доста години. Уви, това отношение явно се е разпростряло и върху продуцентите на телевизионната адаптация, които започнаха с неудържим ентусиазъм, заразяваща енергия и очевидна любов към оригинала, а деградираха до бутане на мързелив фенфик. Не мога да повярвам, че същите хора, които са писали разкъсващия диалог в онази сцена между Робърт и Церсей преди шест години, стигнаха до сценарната дрипа, която представлява Beyond the Wall.

Санса и Аря продължават играта си на котка и мишка, като единствената интрига е коя от двете сестри е по-неадекватна. В продължение на шест сезона уж наблюдаваме как невинните момиченца еволюират до смъртоносни (всяка посвоему) жени, само за да се окаже накрая, че в крайна сметка нещо по пътя се е объркало и резултатът са две патки, които не виждат по-далеч от носа си. Съвсем прозрачната интрижка на Кутрето накара Аря да хвърля недопечени обвинения в предателство към родата (сякаш забравила, че до съвсем скоро самата тя се стремеше от Аря Старк да се превърне в Момиче без име), а Санса да тършува като дребен крадец из дисагите на малката си сестричка и отново да припне с подвита опашка за съвет към Петир.

Двете са умилителни в състезанието си по несполуки и реплики от сорта на „не знаеш какво съм преживяла!“ и „о, не, ти не знаеш аз какво съм преживяла!“. Аря продължава да се държи не като трениран убиец, а като арогантна фукла, а пък Санса не остава по-назад, оправдава се като последната хлапачка и взема далновидното решение да отпрати единствения доказано верен човек в Зимен хребет – Бриен. Цялата мелодрама в северната крепост е мъчителна за гледане и единственото оправдание за абсурдното поведение на Старките е една от тях (или и двете?) да се опитва да подхлъзне Белиш и да разиграва сложен театър.

Докато в твърдината на Старк все още мъждука надежда, че всичко е част от някакъв по-завоалиран план, то ситуацията с отряда самоубийци отвъд Вала беше разрешена… с огън, меч и сценаристки безумия. Разбира се, дългата разходка на групата на Джон изглеждаше като идея на умствено увредени индивиди още от самото си зачеване. Дайте да отидем отвъд Вала, да издебнем и пленим ледено зомби, което след това натоварим на кораб и да отведем в Кралски чертог за да го покажем на Церсей… Ехо? Земята вика Джон и Тирион?

В хармония с ужасния план, ставаме свидетели на не по-малко ужасно изпълнение, което е движено от редица щастливи обстоятелства и предизвиква лавина от въпроси. Разговорите между бандата корави копелета са единствения приличен елемент в цялата картинка. Джендри отнася по-голямата част от подигравките, тъй като съвсем очевидно е палето в глутницата, а от размяната на реплики между останалите струи неподправена мъжественост и епичност. Точно както си и трябва, Тормунд, Хрътката, Торос, Берик и Джора лафят непринудено за бой, пиячка и онова другото.

След като устите се затворят и заговорят мечовете, Beyond the Wall стремглаво потъва в мрачното езеро на посредствеността. Като за начало, групата не тръгва с коне, макар в последствие да се оказва, че явно четирикраките могат да се справят с този терен. Нашите издебват някакъв заблуден бродник с малката му скаут групичка, съвсем лежерно го пречукват и удобно осъзнават, че точно един мъртвец е останал на крака. Оттук насетне сериалът безсрамно използва факта, че зрителите не знаят как точно работи трансформацията от просто мъртъв в ходещ мъртъв. Когато нямаш правила, въртиш цялата схема докато пасне на намеренията ти.

Армията зомбита бързо настига воините на Джон и ги обгражда, а Джендри прави спринта на живота си, достига Вала, изпраща гарван до Денерис, която яхва дракона и спасява храбреците точно в последния възможен момент. Евтино, та дрънка. След като майката на драконите може толкова бързо да се придвижи до земите отвъд гигантската стена от лед, да се чуди човек защо не провери думите на Джон още в самото начало и вместо да се препича на Драконов камък, някой следобед не е направила излет в небето над севера. На всичкото отгоре можеше пътьом да грабне някое зомби, а не да разчита на зле подготвена експедиция.

Сблъсъкът с Нощния крал също е нелогичен. Защо бродникът не хвърли копието си по удобно кацналия Дрогон, с все цялата дружина човеци върху него, а избра Визерион? Защо Денерис в последствие не превърна цялата му пасмина в стъкло (да речем, че преди това не ги е забелязала)? Кой инстинкт подтикна Джон да се отдалечава от спасението и да млати случайни скелети? Сякаш просто са решили едновременно да се отърват от персонажа на чичо Бенджен и да сближат и Джон и Денерис. Разбира се, че ще чакаш любимия, след като със собствените си очи си видяла да го завличат в ледената вода, а около него да се струпват стотици врагове. Какво по-естествено от това той да оцелее и да се върне при теб?

Целият сюжетен вътък на Beyond the Wall смърди на нехайност и липса на внимание към детайла. Явно пламтящите остриета и феерията на драконовия гняв трябва да са ни достатъчни. И щяха да са, ако гледахме Ерагон по Кристофър Паолини, а не Игра на тронове по Джордж Мартин. Жалко.