Враг номер едно
Режисьор: Катрин Бигълоу
Сценарий: Марк Бол
В ролите: Джесика Частейн, Джейсън Кларк, Джоузеф Брадли, Дженифър Ел, Джеймс Гандолфини
Мога ли да бъда откровен с теб? Аз съм шибана лоша новина. Не съм ти приятел. Няма да ти помогна. Ще те пречупя. Въпроси?
Това са стотината буквички, в които открих сърцевината на филма. Заявление какво всъщност Е Zero Dark Thirty. Никаква натруфеност, никакви морални отсенки, никакви претенции за нещо повече от телескопско стъкло, което служи като инструмент на екип учени, каквито в случая са зрителите. Преглеждайки мненията на различни критици (нещо, което обикновено избягвам преди сам да наглася мнението в главата си), открих колко различно е възприет от тях и как на практика всеки е прав в хвалебствията или недоволството си. Минималистичен, клинично студен, псевдо-документален са сред най-честите определения, използвани и от двата лагера, но носещи различна отсянка.
Враг номер едно не прави компромиси с идеята си – да представи една максимално близка до фактите сюжетна линия (доколкото това е възможно предвид характера на операцията), кулминираща в екзекуцията на бившия терорист номер едно, Осама бин Ладен. Катрин Бигълоу е изхвърлила буквално всеки ненужен елемент от лентата си и e решила да не дава обяснения за доста от случващото се на екрана.
Агентът на ЦРУ Мая (Джесика Частейн) преследва прочутия лидер на Ал Кайда, усилията й се увенчават с успех след повече от десетилетие преглеждане на прашни папки, зловещи разпити и безкрайни часове анализи. Как можеш да оправдаеш подобна безумна отдаденост в малко повече от два часа? Възможно ли е въобще реалистично обяснение на този избор – да гониш фантоми в името на практическо недефинируемо Добро? Без приятели, без любими, без каквато и да е котва, която да те върне в живота отвъд залите на Управлението? Това е толкова помитаща обсесия, че смятам всеки опит за поставянето й в някаква причинно-следствена рамка за обречен на провал.
И Бигълоу действа правилно – не дава нито залък предистория, не строи мотивационни кули върху миналото на който и да е от главните действащи лица. Целият “сюжет” е по-скоро низ от сцени, често раздалечени на години една от друга, които в края просто щракват и поставят едни тюлени в едни хеликоптери за финален щурм в мрака. Това последното може би трябва да влезе в учебниците като пример за no-bullshit подход в екшъните. И за това как можеш да държиш на нокти зрителя, когато той уж знае как е протекъл този сблъсък.
Плюсове:
+ Джесика Частейн, за която не мога да изсмуча достатъчно суперлативи дори със синонимен речник под ръка.
+ Липсата на размиващи идеята мелодрами.
+ Стилизираният и прекрасно монтиран рейд на спецчастите.
Минуси:
– Съдбата на Джесика (Дженифър Ел) и екипа й. Смехотворно беше.
Предполагам стана ясно колко съм харесал Враг номер едно, особено предвид факта, че предишното отроче на Бигълоу и носител на Оскар Войната е опиат по-скоро ме разочарова. Тук бях възхитен.
Оценка: 8/10
Веднъж на 6 месеца пълня външния хард-диск с филми, без значение на какъв принцип съм ги избрал и после ги гледам. Затова и едва преди дни изгледах гореспоменатия филм. Като филм, направен е супер, всеки си играе ролята, всеки си изпълнява съвестно задачите, било режисьор, оператор, звукорежисьор и т.н. Това което скапва самия филм е самата история. Осама винаги е бил измислен враг номер 1, ведно с Ал Кайда. Появиха се от нищото, лидера им бе по скоро легенда, отколкото реална личност и ей така от нищото си отидоха от полезрението. Междувременно САЩ и останалите съсипаха тотално арабския свят, а сега гледаме нещо подобно от появилата се от нищото Ислямска държава. Самата операция както бе показана във филма си бе пълен провал от начало до край. Първо сами свалиха единият хеликоптер, като по чудо без да убият някой от екипажа. Второ: вдигнаха такава дандания, че събудиха целия квартал, а намиращия се в съседство пакистански вариант на „Уест Пойнт“ просто проспа цялата патаклама. Трето: толкова много време изгубиха, че ако там наистина се криеше Осама, до 10-тата минута щяха да бъдат обградени от хората му. Четвърто: съвсем удобно хвърлиха тялото му в морето, ей така, щото не им се мъкнеше да се снимат с него. Главната героиня също бе супер смешна и нереална. Съжалявам, но полеви работник, жена, смятана за чалната, да си води календар на вратата на шефа си, да му поставя ултиматуми и да бъде възнаградена с изпълнение на прищевките й се случва само на филм. В самия филм има 2 сцени които описват изчерпателно целият абсурд: 1-та : докато агентката навива баретите за спец-операцията, единия от командосите съвсем основателно пита: „Защо ни са експериментални хеликоптери, след като територията над която ще летим няма ПВО?“. 2-та сцена: шефа на ЦРУ си обядва с агентката и я пита колко опитна е в работата си и преценката й съответно: от 12 години работя по специалността, от които 11 по мишената. Е по безпристрастна преценка от нейната няма да намерим в агенцията.