Тор: Светът на мрака

След внушителния боксофис успех на Тор: Богът на гръмотевиците и особено на Отмъстителите, нямаше как да не очакваме нови филми за русокосия мускулест мъжага с голям чук. Той се завръща на екран без отмъстителните си приятели, но все пак с достатъчно обемист състав от богове и хора, достойни да осигурят двучасово забавление.

Тор: Светът на мрака има редица недостатъци, но все пак успява да бъде страхотен като за това, което е – неангажиращо пъстроцветно удоволствие. Сюжетът е твърде хаотичен и нещата неведнъж се случват по доста удобен за героите начин, главният злодей е изключително посредствен и банален, голяма част от персонажите се появяват за броени секунди, след което отново потъват във всеобщия хаос… И все пак, все пак! Все пак филмът е разведряващ, двата часа минават почти неусетно, публиката в залата се смее, епичните декори на Асгард впечатляват, а силният бог на гръмотевиците и изящната му любима са несъмнено приятна гледка. Тор: Светът на мрака не е някое изискано ястие, приготвено от кулинарен виртуоз и поднесено с изключително специфичен сорт вино. Той е пуканки с кола. Но пък е сред най-яките пуканки, които ще намерите тази година.

Актьорският състав е общо взето стабилен. Крис Хемсуърт се завърща за трети път в ролята на Тор и смея да кажа, че костюмът му приляга все по-добре. Този Тор не е бурният младеж с гореща кръв от първата част, нито лично засегнатият по-голям брат от Отмъстителите. Вместо това виждаме един улегнал млад мъж, който е абсолютно убеден в собствената си сила и не се чувства длъжен да се доказва пред никого. В битките е твърд и целеустремен, а не избухлив и податлив на провокация. Тази еволюция на персонажа може би не е особено изтънчена и деликатна, но все пак е реализирана от Хемсуърт по доста качествен начин. Натали Портман, принудена от договора си с Marvel, се завръща като изследователката Джейн Фостър. Актьорските заложби на Портман не подлежат на съмнение, но е спорно доколко тя въобще си дава усилие да направи нещо с героинята. Ясно е, че ролята не е особено дълбока – говорим за гадже на главния супергерой, но и Портман по-скоро покрива минимума необходимо старание, вместо да се опита да допринесе за развитието на образа. В този филм стои по-добре отколкото в първия, признавам, но все пак си остава далеч от нивото на Гуинет Полтроу в Железният човек или Хейли Атуел от Капитан Америка: Първият отмъстител. А най-яркият диамант в колекцията за пореден път е несъмнено Том Хидълстън. Той отново не просто играе, а се потапя в ролята на Локи. Закачлив, накърнен, развеселен, разгневен – Хидълстън с внимание към всеки детайл преживява всички лица на бога-мошеник. Дори смятам, че екранното му време беше престъпно малко. Антъни Хопкинс, Джейми Александър, Рене Русо, Идрис Елба и Кат Денингс също представят стойностна и плътна игра, но, уви, участието им във филма е доста оскъдно. За Кристофър Екълстън в ролята на злодея Малекит не мога да кажа абсолютно нищо, тъй като персонажът му беше абсолютно никакъв.

И въпреки огромното удоволствие, което лентата ми достави, все пак ще кажа, че Тор: Светът на мрака е стъпка назад в сравнение с останалите филми от поредицата. Цялото нещо е доста готино, да, но не и изключително. Няма го онзи специфичен детайл, който всеки от самостоятелните Marvel филми притежаваше – реалистичният технологизиран свят от Железният човек, стилната ретро атмосфера от Капитан Америка: Първият отмъстител, шекспировата епичност в братовото съревнование от Тор: Богът на гръмотевиците. В новия филм няма нищо ново, затова и по-добро название би било „поредния” филм. Някои моменти бяха страхотно отработени – като например една въздействаща асгардска церемония, но цялостното съчетание беше по-скоро случайно. При все яките си моменти, Тор: Светът на мрака се усеща като епизод-пълнеж в гигантския сериал на Marvel. Филмът го осъзнава напълно и в нито един момент няма претенции да бъде повече, отколкото е. Но все пак можеше да си зададе по-високи критерии, можеше да направи повече, можеше поне да се опита да бъде изключителен.

Толкова от комиксовото кино за 2013-та. Ако трябва да правя сравнение, бих сложил Тор: Светът на мрака под Железният човек 3 и над Човек от стомана. За догодина имаме Captain America: The Winter Soldier, X-Men: Days of Future Past и Guardians of the Galaxy. Ако последното заглавие не ви говори нищо, ще видите нещичко любопитно, когато останете за сцената по средата на финалните надписите. А ако Тор: Светът на мрака ви е зарадвал искрено, останете и след края им за втората.