Режисьор: Томас Алфредсон

Сценарий: Peter Straughan, Hossein Amini и Søren Sveistrup

В ролите: Майкъл Фасбендер, Ребека Фъргюсън, Вал Килмър

Снежния човек идва тъкмо навреме по кината, за да ни припомни, че зимата предстои, студът ще завладее градовете ни и първичният страх от криещите се в студа и мрака същества съвсем скоро ще ни накара да се оглеждаме през рамо, докато се прибираме по тихите заснежени улици.

Екранизацията е базирана на седмия роман в поредицата за инспектор Хари Хуле, дело на норвежкия писател Ю Несбьо, който в момента е може би най-нашумелият и успешен криминален автор в родината си и дори в света. В общи линии имаме чудесен роман за отправна точка, харизматични актьори в главните роли и грабваща история за сериен убиец. Какво би могло да се обърка?  Честно казано – изненадващо много неща. Но първо – историята.

Инспектор Хари Хуле (Майкъл Фасбендър) е абсолютно неклиширан образ на прозорлив и решителен детектив,  страдащ от алкохолизъм, апатия и тотално объркан личен живот. Като типичен представител на този особен вид животно, единственото, което що-годе му връща живеца, е да се вкопчи в разследване на заплетен случай.  За щастие в Осло се появява сериен убиец, който да го изкара за малко от никотино-алкохолния свят и да принуди мозъчните му клетки да заработят.  Ролята на негов помощник в това начинание е отредена на новата колежка в отдела Катрин Брат (Ребека Фъргюсън), макар че във филма излиза по-скоро, че нежната половинка от екипа работи, а инспектор Хуле се мотае покрай нея, краде ѝ папките и крънка превоз и цигари.

Разследвайки няколко сигнала за изчезнали жени, двамата забелязват определена закономерност и скоро става ясно, че случаите са свързани и са по следите на сериен убиец, който подбира жертвите си, спрямо тяхната съпружеска вярност. Отварям скоба, за да уточня, че в книгата мотивацията на убиеца е доста добре обоснована и всъщност основният мотив за убийство е да се накажат жени, които изневеряват и крият истинския баща на децата си, които от своя страна страдат от наследствени заболявания, предадени им от любовника на майката.

Оттук би следвало напрегнато преследване, ровене в стари случаи и надпревара с времето в едно съревнование между хладнокръвния инспектор и убиеца. Вместо това филмът ни предлага протяжно действие, в което с жал гледаме как Вал Килмър (в ролята на предишния инспектор, тръгнал по следите на убиеца) се мъчи да говори, Хари се депресира, постоянно забравя обещанията си към хлапето на бившата си и от време на време получава прозрения, които да побутнат сюжета със скърцане напред.

Тук трябва да споменем няколко доста сериозни проблема на Снежния човек, като непридържането към книгата изобщо не е сред тях. Отдавна не очаквам екранизациите да са буквален препис на историите или пък да са по-добри от основата си. Но да вземеш толкова увлекателен и напрегнат роман и да успееш да го превърнеш в такъв скучен и досаден филм, заслужава адмирации.

Действието постоянно се лашка между излишни и протяжни сцени и набързо претупани сюжетни скокове, които оставят впечатление за тотален сценаристки мързел и незадоволително изпипана реализация.

Красивите планински и горски пейзажи са факт, но за съжаление наличието им е крайно недостатъчно да направи филма гледаем. От една страна създателите на Снежния човек са се опитали да изградят атмосфера, от друга, въпреки че действието се развива в Осло, не чуваме нито дума на норвежки и дори заглавията на вестниците са на английски. Историите на второстепенните герои остават само загатнати или предъвкани, мотивациите неизяснени и като цяло нито една случка или лична драма, показана на екрана, не можа да ме трогне или да предизвика дори леко любопитство.  Клишираните елементи на оригиналния роман бяха запазени, а оригиналните моменти от книгата – обърнати в клишета. Сюжетният обрат дойде малко между другото и всякакво чувство на трескаво търсене на истината, така важно за жанра, беше изтръгнато и заменено от вяло и безлично изпълнение, което ми остави чувството, че абсолютно никой на екрана не се вълнува особено дали убиецът ще бъде заловен.

Може би високите ми очаквания за Снежния човек ми развалиха впечатлението или пък просто, както и самият режисьор признава, организацията на снимките е била прекалено пришпорена и зле разпределена. Възможно е и това да е неуспешен опит за комбинация между холивудски трилър и криминален филм, направен с бавно развитие по скандинавски маниер, но финалният резултат е далеч от задоволителен. Гледайте го, ако много държите, но по-добре просто посветете няколко дни на романа.

Кадърът по-долу отлично предава настроението ми на излизане от салона.

Оценка: 4/10