The Room "The Citizen Kane of Bad Movies"

The Disaster Artist

В края на ревюто ми на гаврата с Pixar анимациите, Sausage Party (Саламена фиеста), зададох доста важния въпрос: „какво повече могат да сътворят напушените му създатели, с какво могат да надминат ТОВА?“ При положение че съм доста голям фен на дебилните комедии с участието на Сет Роугън и Джеймс Франко, очаквах следващия им проект с нетърпение, но със сигурност не бях подготвен за трейлъра на The Disaster Artist, който излезе преди няколко дни. В него в продължение на минута и половина Франко се опитва да каже може би най-малоумната реплика, която съм чувал някога: “I did not hit her, it’s not true, it’s bullshit, I did not hit her, I did naaaht. Oh hi, Mark”. След бърз рисърч установих, че филмът е базиран на едноименната книга на Грег Сестеро, в която той описва сюрреалистичното си преживяване на млад, зелен и гладен актьор, въвлечен в The Room, една от най-ужасните ленти в историята на киното. The Disaster Artist е режисиран от самия Джеймс Франко, който е огромен фен на култовия провал, и е написан от сценаристите на 500 Days of Summer, така че имам доста големи очаквания за него.

Този материал обаче не е ревю на филма на Джеймс Франко и компания, който ще излезе чак в края на годината, а на оригиналния „шедьовър“ от 2003-та. Престраших се да го гледам, след като с жена ми решихме, че това ще е добър начин да се подготвим за предстоящата комедия, а и бяхме чували какви ли не митове и легенди за тази простащина.

Дами и господа, представям ви:

The Room

„I did not hit her, I did naaaaht. Oh hi, Mark.“

В живота на всеки човек има важни събития. Моментът на раждането му, първите му стъпки, първият училищен ден, първата любов, първият секс, дипломирането, взимането на шофьорска книжка, раждането на първото му дете, гледането на любимия му филм за първи път или четенето на книга, която променя светогледа му… The Room е едно от тези събития. Той е толкова ужасен, толкова шокиращ в абсурдността и некадърността си, че може да обърне представата ти за света с главата надолу. Не, Batman & Robin не е толкова лош филм! Роб Шнайдер всъщност е чудесен актьор и Адам Сандлър също! Уве Бол е приемлив режисьор! Порното с доставчика на пица има доста добър сценарий! А онзи отегчен от живота тип, който едно време озвучаваше видео касетите на български, все пак може и да не е дъното на дублажа. Едно е сигурно, след гледането на The Room няма как да останеш същият.

”You are tearing me apart, Lisa!”

На Джони (изигран от режисьора/продуцента/сценариста Томи Уизо) му върви. Той е успешен банкер в Сан Франциско, годеницата му, Лиса, е с 25 години по-млада, приемлива на вид женица, която прави страстен секс с него всяка вечер, и двамата живеят в гъзарско апартаментче. Обаче Лиса изведнъж решава, че ѝ е писнало да бъде обсипвана с розови венчелистчета всеки път след мисионерски секс (а и Джони не го повишават в работата!) и прелъстява най-добрия му приятел, Марк (изигран от автора на книгата The Disaster Artist, Грег Сестеро). Поведението ѝ всъщност е почти разбираемо, защото Джони е дърт пръч с вида на дребен, обрулен от живота Питър Стийл в Уолмарт костюм с три мерки по-голям от допустимото, а Марк е глориъс стъд с една глава по-висок и 20 години по-млад. И така започва драматична любовна интрига, в която животът на работливия, честен, грижовен герой на народа Джони бива разрушен от злата използвачка и предателка.

След първоначалния бокс офис провал на филма и последвалата му трансформация в култов „хит“ Уизо е започнал да твърди, че тази безбожно куха история всъщност е „черна комедия“, но отдалеч си личи, че човекът се е взимал много насериозно и я е режисирал като тежка житейска драма. Явно е усещал огромна нужда да сподели натрупаните през живота си мъка и омерзение, причинени му от нежния пол, въпреки че той е най-красивият, най-свестният и най-готиният пич. Според книгата на Сестеро вдъхновението на Уизо идва именно от бивша годеница, която го е завлякла с диамантен пръстен за $1500, докато му е кръшкала зад гърба… Все пак е малко тъжно, че Уизо не е успял да реализира пълния потенциал на филма и 6-те му милиона бюджет (да, толкова е струвал!), защото тогава Джони щеше да е вампир с летящ Мерцедес, какъвто е бил първоначалният план.

“I definitely have breast cancer”

Джони, успешен банкер в The Room

Филмът е трагичен като цяло, но актьорската игра със сигурност е най-потресаващият му елемент. Най-стряскащото е, че целият диалог е дублиран, т.е. вероятно е бил ОЩЕ по-ужасен и дървен, преди да го озвучат… Невъзможно е да опиша за какво става въпрос с думи, но за да ви дам обща представа, средностатистическият порно филм е шедьовър в сравнение с това. Дори извънземни, които току-що са кацнали на Земята и се опитват да имитират местните жители, биха минали за хора по-лесно от каста на The Room. Актрисата в ролята на Лиса (Джулиет Даниел) поради незнайни причини се е навила да си показва прелестите в този прелестен филм, та Томи Уизо и компания я събличат при всяка възможност. За съжаление същото важи и за самия Уизо, чиято съсухрена физика в един по-добър свят би трябвало да бъде крита като държавна тайна, за да се защити психическото здраве на зрителя. Въпреки това човекът явно или не е бил особено наясно със себе си, или умишлено е искал да остави вечна травма в съзнанието на невинните жертви, видяли задника му.

Дон Дрейпър, успешен рекламен агент в Mad Men

Но мистериите във филма не са една и две. Защо Уизо е решил, че трябва – и още повече може – да изиграе главната роля във филма, при положение че едвам говори английски? Дали си е мислил, че костюмите му седят като на Дон Дрейпър? Дали е смятал, че сплъстената му дълга коса действително му придава вид на успял банкер или просто много се е харесвал така? Искрено се чудя дали не му е коствало повече усилие и талант да си изпълни ролята по този начин (според книгата на Сестеро се е опитвал да подражава на Марлон Брандо и Джеймс Дийн), отколкото просто да играе зле като нормалните слаби актьори около него. Те също имат предостатъчно възможности да покажат какво могат: на малкото момченце от съседния апартамент много му се прави MMF тройка с Лиса и постоянно я гледа с поглед на изнасилвач, Марк и Лиса правят секс, озвучен от налазващи се охлюви, а майката на Лиса е даващ съвети биоробот, който дори не е особено впечатлен, че има рак на гърдата.

“Anyway, how is your sex life?”

Кажи-речи целият филм се развива в апартамента на Джони и на покрива на блока му (където можеш да се насладиш на може би най-очеизбождащата употреба на зелен екран в модерното кино). Джони и Лиса правят страстен секс? Стаята е логичното място. Предателката чука Марк? Стълбището е перфектно за целта! На по-незначителните им приятели също им се прави секс? Канапето в хола на Джони е много удобно! Лиса иска да чука Марк на рождения ден на Джони? Праща всички гости да излязат на чист въздух (допускам – на покрива), защото ѝ трябва канапето! Малкото крийпи съседче го напада нарко дилър, който си иска парите? На покрива! Остава единствено въпросът защо аджеба филмът се казва The Room. Бях убеден, че са искали да го кръстят The Apartment, но името вече е било заето от едноименния филм с Джак Лемън и Шърли Маклейн, докато не разбрах, че първоначално действието е трябвало да се развие в една стая и в последствие мащабът е бил разширен…

Veni, vidi, vici

„Chip-chip-chip-chip-cheep-cheep“

Не бих казал, че 99-те минути на The Room бяха най-трудните в живота ми, но не бяха много далече. Направо се чувствам горд, че успях да поема филма наведнъж и изцяло, докато жена ми заспа като защитен механизъм още към средата. Обикновено бих завършил статия за творба от класата на The Room с увещания, че на всяка цена трябва да го пропуснеш. Обаче в този случай е точно обратното. Задължително трябва да го гледаш! Без да видиш абсолютното дъно, без да се „насладиш“ на актьорската игра на Томи Уизо, без да видиш брилянтната режисура на Томи Уизо, без да чуеш репликите в безценния сценарий на Томи Уизо, няма как да си калибрираш критериите, така че да оцениш напълно хубавите неща в киното и може би живота като цяло. Четенето на страницата на филма в Wikipedia e приключение само по себе си и може да ти даде представа какъв тотален ташак е било създаването на The Room. Нямам търпение да видя всичко това, заснето в пълната му прелест в The Disaster Artist!