Режисьор: Шейн Блек

Сценарий: Фред Декер, Шейн Блек

В ролите: Треванте Роудс, Кийган-Майкъл Кей, Джейкъб Трембли, Кайл Стротс

Първият Хищник от 1987-ма е един много добре направен филм, съчетаващ по забележителен начин динамиката на екшъна и съспенса на ужаса от неизвестното. Той ни запозна и с един от най-емблематичните извънземни в историята на киното, превърнал се в любимец на милиони зрители, било то и от позицията на лошия ловец на човеци. Поради това всяко продължение на поредицата се очаква с голям интерес. Вторият филм е приличен, двата кросоувъра с другия супер популярен извънземен на Фокс, пришълеца, са с много слаб сценарий и добър екшън, а Хищници от 2010-а е откровено слаб. Въпреки това, новината, че ще правят нов филм от поредицата, отново успя да ме ентусиазира. Още повече ме обнадежди фактът, че режисьор и съсценарист ще е Шейн Блек. Последният е известен най-вече като сценарист на емблематични екшън-комедии като четирите части Смъртоносно оръжие, Последният бойскаут и други. Любопитно е още, че Блек всъщност играе в първия Хищник, рамо до рамо с Шварценегер. И така, с тази богата предистория наум, влязох в кино салона с високи очаквания.

Хищникът прекрасно осъзнава, че публиката вече познава космическия антагонист, с неговите технологии и мотивация. Затова филмът напълно изоставя всякакви опити да бъде страшен и вместо това ни предлага екшън и комедия в завидни количества. Така, след кратка уводна сцена, която ни запознава с настоящ конфликт сред расата на хищниците, първата жертва вече виси окървавена с главата надолу. Следва най-дългата част от филма, в която изговорените думи са повече от изстреляните куршуми. В нея разбираме, че хищниците експериментират с ДНК на други видове, научаваме за съществуването на секретната организация СтарГейзър, която следи активността им на Земята и иска да се добере до технологиите им, а главният герой Куин МакКена (Бойд Холбрук), снайперист от спецчастите, успява да забърка аутистичния си син в цялата каша. Вследствие на това му се налага да рита земни и извънземни задници, а в начинанието му помагат весела компания ветерани с жълти книжки и учен по зоология, открила вътрешния си Рамбо (Оливиа Мън).

Макар в нито един момент Хищникът да не изпада в откровена пародия, той не се взима много на сериозно. Именно това е ключът филмът да ви хареса. Защото сюжетът е изпълнен с неправдоподобни дупки и необяснени действия. Фактът, че лентата е продължение, а не подновяване на поредицата, както се мълвеше по-рано, не ѝпозволява да преоткрие и без това малкото история на тази извънземна раса на ловци. Вместо това се нагърбва със задачата да ни разкаже нещо ново. Но изглежда листът с гениални идеи се е изгубил някъде сред пушека на експлозиите и се е наложило нещо да бъде скалъпено, колкото да свърже сцените.

За щастие, в момента, в който гениалният план на СтарГейзър да държи всичко под контрол се проваля гръмко и много кърваво, забравяме за слабия сценарий и вместо това се вълнуваме с екшъна и се смеем на майтапите и референциите към други филми. Тук Хищникът се представя далеч по-добре. Екшънът е динамичен, но лесно проследим. Имаме престрелки между хора (които, впрочем, имат важно присъствие и в двата първи филма), както и сцени, в които извънземният показва пълно бойно превъзходство над човешките си жертви. Единствено дразни, че в този филм хищникът почти напълно забравя за емблематичните си методи на потаен ловец и вместо това е много по-директен.

Хуморът е на ниво; групата откачени ветерани не спира да се шегува със себе си, с лошите, с добрите, с извънземните и с абсурдността на много от ситуациите. Докторката и главният СтарГейзър-лошковец също имат своите моменти, както и съпругата и синът на МакКуин. Както вече споменахме, филмът съдържа и множество забавни препратки към други заглавия. Първите две части от поредицата са очаквани, но имаме още намигване към Mortal Kombat игрите (в последната от които Хищникът е достъпен за игра боец), цитат от Последния бойскаут, взаимстване от Железния човек.

Играта на актьорите, макар и не особено оригинална, е добра предвид сценария, който не предполага силна емоционалност, вътрешна борба или характерно развитие. Главният герой и откачалките (Томас Джейн, Кийгън-Майкъл Кий и др.) се държат уверено и налудничаво, всеки със собствения си номер. Главният лош (Стърлинг Браун) злобее тузарски. Хищникът изглежда заплашително във всеки един момент. Съпругата на МакКуин, Емили (Ивон Страховски), е в ролята на най-нормалния персонаж и я играе добре. Джейкъб Трембли се въплътява успешно в ролята на дете от спектъра, но в края на филма забравя за тази подробност. Оливиа Мън за съжаление е по-убедителна в красотата си, отколкото в актьорските си умения, но поне не дразни.

Във визуално отношение филмът е добър – хищникът е супер готин, оръжията му са зрелищни, светлинното изкривяване, когато е невидим, е качествено направено, експлозиите са големи. Макар почти целият филм да се развива през нощта, осветлението е добро и случващото се на екрана е лесно различимо. Изключение правят само някои сцени в края, които първоначално са били толкова тъмни, че се е наложило да бъдат заснети наново. За съжаление, 3D ефектите не се отпечатват в съзнанието, но все пак сцената, в която космически кораб внезапно се появява в близък план, е ефектна. Звукът е на ниво – диалогът разбираем, а експлозиите шумни. Музиката като че ли не е съвсем на място с твърде напомнящите на Индиана Джоунс мотиви.

Хищникът е забавна екшън-комедия, с която можете да си изкарате приятно, кефейки се на готините персонажи и супер-якия извънземен, и разсипвайки пуканките си от смях след поредната шега. Основният му проблем обаче е сюжетът, който предлага повече дупки, отколкото чифт шикозно разпрани дънки – какво да се прави, явно дупките са на мода. Затова не търсете сериозна история тук и филмът ще ви бъде доста по-забавен.

Оценка: 6.5/10