Легендата за Тарзан
Режисьор: Дейвид Йейтс
Сценарий: Джон Коли, Адам Козад, Крейг Брюър, Стюърт Бийти
В ролите: Александър Скарсгард, Марго Роби, Кристоф Валц, Самюъл Л. Джаксън, Джим Броудбънт
Оф! Започването на ревю на филм, който успя да бъде също толкова смущаващо плосък, безинтересен и загубен колкото част 2 на Денят на независимостта е истинско предизвикателство. Факт е, че при влизането в киносалона очакванията ми гравитираха към нулата и се надявах на кротко eye candy и убиване на час-два с нещо развлекателно. Факт е също така, че Тарзан не е един от изконно любимите ми герои, а и дори да беше – в днешно време всички класики страдат от секирата на неграмотността и невежеството на целокупната паплач, известна като посредствени кино-дейци (всякакви пишман сценаристи, продуценти и режисьори). Напоследък тази същата паплач се множи и съвсем дави в тъпотията си кадърните такива. Но да се върнем към Тарзан.
Кратката версия на мнението ми е, че Легендата за Тарзан е муден, скучен, кух филм, от който няма да си спомняте нищо ден след като сте го изгледали. CGI ефектите са неумели, химията между Александър Скарсгард и Марго Роби – липсваща, а Кристоф Валц е в ОНАЗИ си роля, която умее и играе непрекъснато. Има го и Самюъл Л. Джаксън, също превъплътен в типичната си роля. Като капак на всичко ще установите, че и анимационният Тарзан на Дисни, и Джордж от джунглата с Брандън Фрейзър, са по-симпатични продукции.
Дългата версия на мнението ми включва извода, че режисьорът Дейвид Йейтс не успя да направи нищо нито с последните няколко филма за Хари Потър, нито с Тарзан, и тъй като единственият качествен негов филм е много камерната тв продукция The Girl in the Cafe, трябва да зареже изцяло големите, скъпи продукции и да се завърне към това, което умее да прави. Така постъпват умните хора. Изглежда обаче той не попада в тази категория и тепърва ще ме ужасява още с предстоящия след няколко месеца Фантастични животни и къде да ги намерим.
В рубриката „Иска ми се да го имаше във филма“ попадат такива простички удоволствия като читава музика, качествен конфликт между герой и злодей, повече излагане на показ на плочките на Скарсгард (вместо да ги крият под дрехи!) и по-малко диалог! Сериозно, кому е нужна толкова високопарна реч и многословие във филм от този род?
Ако планирате да го гледате, имайте предвид, че новият Тарзан издиша на всички места, където би следвало да има екшън и освен летаргията си, е разхвърлян, безинтересен и едва ли ще ви убеди, че е трябвало да бъде заснет, камо ли изгледан. Все пак, ако държите да идете на летен разтоварващ филм, като че ли е по-добър избор от Денят на независимостта 2 и Аз преди теб.
Оценка: 5/10
Ех, Скарсгард като Ерик от „Тру Блъд“ е съвършенство <3
Но, честно казано, не съм сигурна, че му отива ролята на Тарзан (на база трейлъри, каквото съм видяла; косата е ужасна…) Нито пък ми се връзва Маргото като Джейн.
А анимацията на Дисни я намирам за достатъчно приятна, без да е от най-добрите им.
Още не съм гледала филма, но от трейлъра останах с впечатлението, че цялата му тъпота може да се уравновеси от това, че Александър Скарсгард тича (полу)гол насам-натам през по-голямата част от времето. Нима и това са ни отнели?!
Хора, филмът е страхотен. Не съм съгласна с нито един от описаните недостатъци! Какво ви става, какво очаквате? Защо търсите дори несъществуващи косури??? Подбран е правилно и актьорския състав, в правилната комбинация! Вместо да се обърнете навътре в себе си и да се замислите какви сме станали хората – само критикуваме и търсим негативното!!! Филмът е прекрасен, а ние можем да станем по-добри:) дори в критикуването 🙂
И аз не се съгласявам с ревюто! Първо, неоспоримо достойноство на филма е, че беше ужасно красив – и хората бяха красиви, и животните, и (особено!) природата, и историята, и всичко. А както знаем още от часовете по философия, красиво = добро. Второ, приятно ми дойде историческият момент с Леополд II и Конго, нищо че идеята да образоваме съвременния нахъсан бял реднек е малко изтъркана вече. Трето, както и да го гледаме, и независимо от актьорството му, Скарсгаард си е бог и ние сме щастливи да вървим същата земя като него. Четвърто – и не знам защо не си го споменала – все пак е разнообразно да видим пост-Тарзан и флашбеците дори не разводняват много историята. Единствено съм съгласен, че Самюел Джаксън и Кристоф Валц са напълно идентични с още пет подобни техни роли, но това не ги прави по-малко велики, разбира се, особено втория.
Аз пък съм съгласен с ревюто в огромна степен.
Принципно, Тарзан е като Конан Варварина – екранизиран е сто хиляди пъти, само дето не е екранизиран нито веднъж като хората. И както в последния филм за Конан, тук най-после имаме прекрасен и подходящ актьор в главната роля, който обаче така и не успя да измести от сърцата на зрителите оня спортист с нулев актьорски талант, който пръв изигра героя на голям екран. (Джони Вайсмюлер като Тарзан и, съответно, Шварценегер като Конан.) (Шварценегер го харесвам доста, между другото, обаче като Конан беше абсолютно дърво дори по собствените си стандарти.)
Конан с Джейсън Момоа поне имаше кръв на корем и бясно преиграващ Стивън Ланг. Тук кръв няма, а Кристоф Валц бясно недоиграва – в смисъл, снощи гледах „Джанго без окови“ за втори път и… Ами, разликата е потресаваща. Не знам, този път зор ли не си е давал, материалът ли не го е вдъхновил, режисьорът ли не е изтръгнал максимума от него, но просто не е каквото може да е.