T2 Trainspotting

Продължението на абсолютно зашеметяващия и емблематичен Trainspotting най-сетне е тук, десетилетие по-късно след предшественика си.  Излишно е да обяснявам колко уникален е първият филм с въздействието си и смазващата си емоционална тежест, но е наложително да ви кажа до каква степен T2 Trainspotting е достоен приемник на неговите концепции и идеи. Краткият отговор е – до голяма. А сега и по-дългият.

Това не е продължението, което предполагам,  че повечето хора очакват. Докато събитията от първия филм бяха опустошителна буря, то в T2 Trainspotting вече разглеждаме последствията от нея, събираме останките от няколко разбити живота и се питаме „Твърде късно ли е?”. И то на една прилична дистанция във времето – цели двадесет години след оригиналните събития. Това налага един по-спокоен (в сравнение с първия филм) прочит на историята и значително по-смекчено поднасяне.

Марк Рентън (Юън Макгрегър) донякъде се е откъснал от пагубния омагьосан кръг на  зависимостите и съумява  да заживее относително нормално, далеч от миналото си. Но идва кризата на средната възраст, бракът му се разпада и идиличният живот в Амстердам вече не е нищо повече от поредната затворена страница в живота му. Това го тласка към решението най-сетне да се върне в родния Единбург и да се изправи срещу призраците, които е оставил там.

Съвсем скоро Марк си дава сметка, че животът не е бил така благосклонен към приятелите му, както към него. Саймън (Джони Лий Милър) се е захванал с изнудване чрез секс записи,  опитва се да поддържа наследения от леля си бар и съществува в непрестанно огорчение.

Бегби (Робърт Карлайл) излежава 25-годишна присъда и се сблъсква с пореден отказ за намаляване на наказанието. Това се оказва последната капка в чашата на търпението му и нашият герой набързо спретва колоритно бягство. Компира (Юън Бремнър) е запазил своята добродушност и остава най-смиреният от всички.  Той се опитва всячески да бъде по-добър човек, старае се да започне наново и търпи провал след провал, защото не може да избяга от самия себе си. Рентън го заварва в окаяно състояние и след като се справя с първоначалния шок, се захваща да излекува себе си, като помогне на другите.

Завръщането на Марк дава тласък на събитията за всички. Той бързо измисля план за забогатяване и се опитва да въвлече останалите. С Бегби е повече от ясно, че не може да стане и дума за съвместна работа, но Компира бързо приема да участва в схемата – поради носталгия или просто защото няма друг избор. Саймън пък си налага да преглътне гнева в името на това да спечели достатъчно, за  да реализира идеята си за собствена сауна, използвана като параван за  проституция. Последното е мечта, която той дели с приятелката си от България – Вероника (Анжела Недялкова).

И като заговорихме за българската следа във филма, то трябва да ви кажа, че тя далеч не е второстепенна, както изглежда на пръв поглед. Вероника започва като треторазрядна пионка в схемите за изнудване на Саймън, но съумява да се превърне в пълноправен играч и да демонстрира на всички , че българите са ненадминати в източване на фондове, измами и предателства. Но като всеки друг герой в Trainspotting, и Вероника е сложно изграден образ. Милото ѝ отношение към Компира, фактът, че е заминала, за да се върне с пари за семейството си и естественият ѝ стремеж да търси нещо по-добро я правят симпатична на публиката, дори когато по средата на филма започва да нарежда на чист български цинични обиди към събеседниците си, или когато завърта всички на малкия си пръст.

В крайна сметка историята получава своята кулминация, още една глава от историята на героите е приключила и крайният продукт не отстъпва по нищо на своя предшественик. Музиката е на високо ниво, всеки кадър е великолепно заснет и черният хумор е по-прекрасен от всякога.  Дани Бойл е създал прекрасно продължение, което представлява уникално добре премерена смес от забавление, философия, силен сюжет и колоритни герои.

T2 Trainspotting е филм за последствията от събитията в миналото. За демоните, които отказват да си тръгнат и страшното разбиране, че животът ти е безвъзвратно прецакан и никога няма да бъдеш нормален човек. И част от трагедията е именно в осъзнаването на всичко това. Героите се сблъскват със страшната истина, че вече е твърде късно да се променят и да се спасят, но въпреки това опитват, всеки посвоему. А това е много трогателно и забавно по един особено мрачен начин. Именно затова черният хумор толкова много отива на този филм.

Вземете приятели и отидете да го гледате. Ще се посмеете и ще ви стане малко мъчно… или дори повече, но е почти сигурно, че ще оцените високо T2 Trainspotting, ако си падате по подобни истории. В случай че не сте гледали първия филм, то това изобщо няма да ви попречи да се насладите на втория, което е още един огромен плюс на продукцията. Така че оставете собствените си душевни демони вкъщи, на екрана ще видите предостатъчно чужди такива.