Стар Трек: Отвъд

Ако сте чели предишните ми материали и мнения за новия Стар Трек филмов франчайз, знаете, че ненавистта ми към него е епична. И не защото първите два филма не бяха кадърна космическа фантастика, а защото решението да се изтрият 50 години история с цел евтин рибуут, и да се заменят утопичните нюанси на Трек поредицата с долнопробен pewpewlaserbeam екшън унищожи всякакъв потенциал за развитие на оригиналната вселена. Колкото и да ми е противно да съм един от онези фенове, просто за мен това не е Стар Трек (иронията в случая е, че голяма част от елементите, които не пасват на този франчайз, превърнаха Джей Джей Ейбрамс в идеалния режисьор за Star Wars, но това е друга тема).

Стар Трек: Отвъд обаче не е просто трета част в новата поредица. Тази година отбелязваме петдесетия рожден ден на оригиналния екипаж, и още в първите няколко минути става болезнено очевидно, че този филм се цели не само в новите фенове, но и в почитателите на оригиналната вселена. Носталгията е интензивна, а препратките и намигванията – на всяка крачка. Не мисля, че има нужда да ви занимавам с историята, тя е доста базова и не особено важна, и основната ѝ функция е да ни предложи няколко зашеметяващо красиви сцени, изненадващо кадърен екшън и база за носталгичния глас на Кърк (Крис Пайн) зад кадър.

Още в самото начало, Отвъд отдава дължимото на Ленард Нимой, който почина миналата година. Неговият герой – алтернативната версия на Спок от оригиналната вселена – е умрял в служба на Нови Вулкан, и младият Спок (Закари Куинто) иска да напусне Старфлийт, за да заеме мястото му в служба на малцината оцелели вулкани. Но това не е единственият актьор, който ни напусна в последната година. Филмът завършва с две посвещения – „In loving memory of Leonard Nemoy“, следван от „For Anton“, в чест на Антон Йелчин, който загина в пътно произшествие миналия месец, и чийто герой Чеков най-накрая получи малко по-сериозна роля. Към края на Отвъд има момент, очевидно променен след трагедията, който честно ме докара до сълзи. В малко по-позитивен план, получаваме кратък поглед върху личния живот на Хикару Сулу (Джон Чо) и се оказва, че той има дъщеря с друг мъж – очевиден жест към Джордж Такай, който играе оригиналния Сулу и който днес е много по-известен с активната си ЛГБТ дейност.

Актьорската игра е на очакваното средно ниво. Крис Пайн, Карл Ърбан и Закари Куинто са все така пълни дървета, които за три филма не съумяха да се слеят с ролите си. Зоуи Салдана (Ухура) има едно лицево изражение – на гневна констипация. Единственият наистина качествен актьор със сериозно екранно време е Саймън Пег, чийто Скоти си остава най-забавният и динамичен персонаж в новия франчайз. Както споменах по-рано, Отвъд е наистина впечатляващ визуално. Някои гледки, като например космическата станция Йорктаун, буквално спират дъха, а космическият екшън е може би най-добре заснетият такъв за последните доста години.

Ако трябва да съм честен, не съм убеден, че Стар Трек: Отвъд ще се хареса на всеки. Аз съм фен на вселената отпреди да тръгна на училище, и извън сравнително стандартния екшън, филмът основно се цели в хората като мен. Историята, мотивацията на героите и режисурата са подчинени изцяло на празнуването на петдесетата годишнина на франчайза, а меланхоличният тон определено ще доскучае на доста зрители. Но за мен това е първият Трек откак Джей Джей Ейбрамс подхвана филмите, който наистина ми хареса до степен да искам да го гледам отново.