Режисьор: Джон Уатс

Сценарий: Джонатан Голдстайн, Джон Франсис Дили, Джон Уатс Крис Макена и др.

В ролите: Том Холанд, Майкъл Кийтън, Мариса Томей, Джон Фавро, Робърт Дауни Джуниър, Лора Хариър, Зендая, Джейкъб Баталон

Материалът на: Dr. Horrible Roland

Спайдър-мен винаги е бил най-любимият ми индивидуален супергерой. Докато мутантите и Отмъстителите се сблъскват с епични, светоизместващи конфликти, Питър Паркър е защитник на обикновените хора, паякът бдящ над мравките, докато великаните водят своите титанични битки в небесата.

Нещо повече, макар и всеки от основните герои на Marvel да има силна мотивация за призванието си, Спайдър-мен има морален императив – с голямата сила идва голяма отговорност и винаги, когато е в състояние да помогне на някого, той го прави, защото знае, че ако не го стори, резултатът е по негова вина. Това е персонаж с огромен емоционален заряд, тласкан едновременно от чувство за вина, но и безкрайна емпатия и доброта.

Честно казано, не видях достатъчно от този морален център в новия Спайдър-мен. Не ме разбирайте погрешно, филмът има много добри попадения. Но ядрото на това кой е Спайдър-мен не е нещо, до което той трябва да достигне чрез супергеройстване. То е причината Питър да облича синьо-червеното трико. Том Холанд е великолепен в ролята на тийн-Паркър. И като нескопосан пубер, и като герой, младежът вади впечатляващо разнообразие от образи за толкова млад актьор и неговият Спайдър-мен има потенциала да бъде по-добър от всеки, който сме виждали до момента.

За мен проблемът на филма е в сценария и режисурата. Поради начина, по който беше представен във филмовата вселена, Спайдър-мен неизбежно е обвързан с Отмъстителите, което е разбираемо, макар и потенциално проблемно за развитието на образа като самостоятелен персонаж. Но аз се надявах Спайдър-мен: Завръщане у дома (може ли по-малоумен превод впрочем?) все пак да има собствен заряд, а не да бъде просто функция на Тони Старк.

Вместо да ни даде силен персонаж и да изгради негова собствена мотивация, Джон Уатс ни предлага ентусиазиран тийнейджър, който няма никакви собствени аспирации освен да бъде в готиния клуб. Дори супер-силите му са притъпени и освен акробатика и тук-таме някоя проява на физическа сила, тази версия на Питър Паркър почти не дава вид на свръхчовек. Знам, че филмовата вселена не е задължена да следва комиксите, където Спайдър-мен е равностоен, ако не и по-силен от Капитан Америка, но все пак като ще предлагаш поредна екранизация на може би най-обичания марвелски герой въобще, е редно да запазиш поне основните му елементи.

Което е и централният проблем на Завръщане у дома. Филмът се пъне толкова силно да е различен от очакваното, че накрая се издънва в ядрото си. Екшънът му е слаб, главният му герой е толкова зелен, че е почти обикновен човек, героинята на разкошната Зендая е недоизползвана с едничката цел да бъде фокус на „изненада“, за която на никой не му пука, защото ритъмът на историята е крив…

Цялостното усещане за мен беше все едно гледам Young Adult филм за Железният човек, където неговият сайдкик се опитва да намери крилете си. НИЩО в този филм не ми донесе усещането, че гледам история за Спайдър-мен, и при все че се забавлявах умерено и лентата имаше не един и два готини момента, в крайна сметка останах силно разочарован.

Оценка: 6/10

Материалът на: Dr. Horrible Roland