Спайдър-мен: Завръщане у дома
Режисьор: Джон Уатс
Сценарий: Джонатан Голдстайн, Джон Франсис Дили, Джон Уатс Крис Макена и др.
В ролите: Том Холанд, Майкъл Кийтън, Мариса Томей, Джон Фавро, Робърт Дауни Джуниър, Лора Хариър, Зендая, Джейкъб Баталон
Материалът на: Dr. Horrible Roland
Спайдър-мен винаги е бил най-любимият ми индивидуален супергерой. Докато мутантите и Отмъстителите се сблъскват с епични, светоизместващи конфликти, Питър Паркър е защитник на обикновените хора, паякът бдящ над мравките, докато великаните водят своите титанични битки в небесата.
Нещо повече, макар и всеки от основните герои на Marvel да има силна мотивация за призванието си, Спайдър-мен има морален императив – с голямата сила идва голяма отговорност и винаги, когато е в състояние да помогне на някого, той го прави, защото знае, че ако не го стори, резултатът е по негова вина. Това е персонаж с огромен емоционален заряд, тласкан едновременно от чувство за вина, но и безкрайна емпатия и доброта.
Честно казано, не видях достатъчно от този морален център в новия Спайдър-мен. Не ме разбирайте погрешно, филмът има много добри попадения. Но ядрото на това кой е Спайдър-мен не е нещо, до което той трябва да достигне чрез супергеройстване. То е причината Питър да облича синьо-червеното трико. Том Холанд е великолепен в ролята на тийн-Паркър. И като нескопосан пубер, и като герой, младежът вади впечатляващо разнообразие от образи за толкова млад актьор и неговият Спайдър-мен има потенциала да бъде по-добър от всеки, който сме виждали до момента.
За мен проблемът на филма е в сценария и режисурата. Поради начина, по който беше представен във филмовата вселена, Спайдър-мен неизбежно е обвързан с Отмъстителите, което е разбираемо, макар и потенциално проблемно за развитието на образа като самостоятелен персонаж. Но аз се надявах Спайдър-мен: Завръщане у дома (може ли по-малоумен превод впрочем?) все пак да има собствен заряд, а не да бъде просто функция на Тони Старк.
Вместо да ни даде силен персонаж и да изгради негова собствена мотивация, Джон Уатс ни предлага ентусиазиран тийнейджър, който няма никакви собствени аспирации освен да бъде в готиния клуб. Дори супер-силите му са притъпени и освен акробатика и тук-таме някоя проява на физическа сила, тази версия на Питър Паркър почти не дава вид на свръхчовек. Знам, че филмовата вселена не е задължена да следва комиксите, където Спайдър-мен е равностоен, ако не и по-силен от Капитан Америка, но все пак като ще предлагаш поредна екранизация на може би най-обичания марвелски герой въобще, е редно да запазиш поне основните му елементи.
Което е и централният проблем на Завръщане у дома. Филмът се пъне толкова силно да е различен от очакваното, че накрая се издънва в ядрото си. Екшънът му е слаб, главният му герой е толкова зелен, че е почти обикновен човек, героинята на разкошната Зендая е недоизползвана с едничката цел да бъде фокус на „изненада“, за която на никой не му пука, защото ритъмът на историята е крив…
Цялостното усещане за мен беше все едно гледам Young Adult филм за Железният човек, където неговият сайдкик се опитва да намери крилете си. НИЩО в този филм не ми донесе усещането, че гледам история за Спайдър-мен, и при все че се забавлявах умерено и лентата имаше не един и два готини момента, в крайна сметка останах силно разочарован.
Оценка: 6/10
Материалът на: Dr. Horrible Roland
Хич не ми се гледаше пореден Спайдър-мен, обаче видях едно клипче как Том Холанд тренира за ролята си и сега просто трябва да го видя това. Също, убитаците в училище изглеждаха забавни. 🙂
Ще ходим да го видим тея дни.
Много ми хареса на мен 🙂
Чудесно игра Том Холанд и цялата тийнейджърщина много повече ми допадна от в Пауър рейнджърс например.
Друго си е да имаш магнетичен злодей, който да е добре развит. Страхотен беше Майкъл Кийтън.
А Тони Старк си беше Тони Старк и като цяло не ме подразни. Личеше си, че следи момчето и го спасяваше като тръгна да попада в някакви каши. Просто като атитюд беше малко в джаза, ама си беше тотално, каквото можем да очакваме от него. А и финалната сцена с журналистите беше чудесна 😀
Хареса ми доста и че целият мащаб на филма беше съвсем маломерен, барабар със злодея, който се занимаваше преди всичко с дребни кражби. Съвсем подходящо за 15-годишен току-що прохождащ супергерой.
ХБО-то ми напомни, че ми остава малко време да го изгледам, та най после го изгледах и съм съгласен повече с критичното ревю. Филма е детски, което е ок, все пак dont mess with the mouse, но пък цели 2часа за детски филм води до огромна скука, упоритоста с която ти пробутват Тенекиения човек и Паяка на промоция две в едно и като сложиш за капак копи-постави на екшън сцена от предходните спидерман филми и няма как да му дадеш повече от 5 и то защото все пак не се взимат на сериозно. Има някой много добре наченати идеи но все пак Мишока си контролира продукцията: репликата още в началото на филма: Авенджърите се окъкаха и забъркаха тая разруха и вместо да си понесат отговорността, те ги награждават финансово, леля Мей, към която всеки упорито се обръща без титлата й леля, Лешояда, който няма никаква връзка с безличния дъртак от комиксите и най вече сцената на светофара и онова: Аз тебе къде съм те виждал? А, да, звучиш досущ като оня маскиран досадник, я виж ти колко малък е света. И вярно, че не съм гледала втория Amazing, а първия си бе бозав, но все пак Гарфийлд бе повече Паячко от комиксите, отколкото глътналия бастун Тоби.