Pain & Gain

Pain & Gain е доста специален филм. Пълно е с холивудски творения, които с повод и без повод се хвалят, че са правени по реални случаи, но тук настина има защо. Описаните събития са истинска ода за човешката глупост, алчност и жестокост. Ода, случила се в световния център по психопатия – Маями, Флорида. За първи път разбрах за лентата, когато случайно попаднах на трейлъра й. Леко заинтригуван, реших да хвърля бърз поглед на оригиналния 50-страничен материал, публикуван в Miami NewTimes през 1999-та година… Два часа по-късно бях изчел цялото чудо и стоях вторачен в екрана, не можейки да повярвам че нещо толкова безумно може да се случи наистина. Да, този филм определено трябваше да го видя!

За какво става въпрос? Банда нагъващи стероиди и протеинови шейкове бодибилдъри с престъпни наклонности се впускат в серия болезнено аматьорски опити за отвличане, изнудване, измама, кражба и убийство. Водени от амбициозния и силно надценяващ интелигентността си фанатичен блъскач и треньор Даниел Луго, тези мускулести господа стигат до шокиращи жестокости, пред които дори Grand Theft Auto игрите биха се изчервили, и абсурди, които не биха хрумнали и на най-болния холивудски сценарист.

Зад адаптацията стои не кой да е, а Майкъл Бей, известен надлъж и нашир със сдухващо неадекватни филми като Pearl Harbor, Armageddon и кино-адаптациите на Transformers. Въпреки това таях известна надежда, че Бей няма да оплеска Pain & Gain. Все пак той стана популярен преди 18 години именно с история, развиваща се в Маями, Флорида – култовия екшън Bad Boys, който и до ден днешен считам за доста свежарски. С малко повече късмет можеше дори да ни бъде спестена бясно тресящата се камера, характерна за повечето филми на режисьора.

За мое голямо щастие филмът действително се оказа добър. Със сигурност е възможно да се направи по-фина и смислена сатира, описваща събитията, но и грубата гавра с малоумието на Даниел Луго и бандата му, която ни поднася Майкъл Бей, е интересно филмово преживяване. Както може да се очаква от холивудска адаптация, сценарият комбинира персонажи и обобщава, променя и добавя събития, за да усили черната комедия, но като цяло не се отдалечава прекалено от случилото се. Обаче това, което наистина кара нещата да сработят, е страхотната химия между основните образи. Марк Уолбърг е много убедителен като втренчения в себе си Луго, Антъни Маки влиза в ролята на комплексирания Ейдриън Дорбал, а Дуейн „Скалата“ Джонсън играе Пол Дойл (измислен персонаж, носещ черти на двама от истинските престъпници, единият – предрусал бивш затворник с фиксация към Исус Христос, а другият – малоумен бияч с огромно телосложение). Заедно актьорите правят прекрасно неадекватно трио, но бързо става ясно, че Джонсън е истинската звезда. Вродената му харизматичност и усета му към комедията го правят изключително забавен за гледане, докато отчаяно се опитва да приложи ученията на Исус към жестокостите, които всъщност върши заедно с другите изроди.

Майкъл Бей е използвал интересен и сравнително успешен подход, за да ни покаже какво се върти в главите на персонажите. В различни части на филма всеки от тях влиза в ролята на разказвач и ни дава прозорче към вътрешния си диалог. Естествено, тримата си нямат никаква представа колко елементарни и тъпи са всъщност. Луго замисля „гениални“ планове с епичен супергеройски тон, защото Истинският Американец трябва да е амбициозен и да се цели в небесата, Дорбал е нещастен, защото му е малка патката и като цяло е безполезен, а Дойл попива приказките на Луго все едно идват от дядо Господ. Всичките обаче имат една обща черта – могат да решат всеки проблем с няколко серийки на щангите! Като страничен ефект филмът си прави доста готина гавра с американската мечта, както и малоумните „мотивационни“ програми и „позитивното мислене“, които бяха особено популярни в Щатите през 90-те и до ден днешен експлоатират по-неспособните членове на обществото там. Може би малко повече социален коментар щеше да е в полза за филма, но предвид неспирния патриотизъм на Майкъл Бей, даже съм учуден, че въобще е вкарал този елемент.

Музиката е една от най-добрите страни на филма. От реещите се теми, докато Луго се взима насериозно по сърцераздирателен начин, до деветдесетарските хитове, подборът пасва перфектно на комичния тон и общата атмосфера. Особено забавна е употребата на Blaze of Glory на Бон Джоуви или пък Gangsta’s Paradise на Кулио, докато яките момчета творят глупости и безобразия. Визуално също имаше отлични попадения, особено в екшън сцените, където Бей често е използвал алтернативни места за завиране на камерите и някак почти е успял да се въздържи от вездесъщата тресяща камера, която обича повече и от патриотизма.

Не мислех, че някога ще мога да кажа това след Bad Boys, но Майкъл Бей направи нещо, което си струва гледането. Pain & Gain далеч не е перфектен филм,  но има свой собствен характер с доста необичайна черна комедия и отлично темпо, което не бърза да претупа действието, а позволява на актьорския състав да се потопи удобно в него и да извлече пълния му потенциал. Може би е малко дългичък за жанра си (минава 2 часа), но гарантирано няма да има заспали в публиката. Струва си да го гледаш дори само заради абсурдната история и отрепките, които участват в нея.