Зрителна измама

Като че ли няма какво толкова да се каже за Зрителна измама, над когото витае духът на лято –  царевица от съмнителни амбуланти, морски вълни и пясък в… банските. Късната прожекция беше събрала окъснели чужденци, няколко отегчени от връзката си двойки и обичайните хорица, които очевидно не са намерили нещо по-занимателно за вършене малко преди полунощ. Ние пък бяхме превъзбудени след поредното неколкочасово изпълнение на гражданския си дълг (който, да се чуди човек, все бива изтъкван, сякаш през цялото останало време някак не сме длъжни да го изпълняваме) и само подписаното с кръв обещание за навременно ревю довлече морното ми тяло до мястото на прожекцията, подкрепен от приятели.

Увод за чудо и приказ, няма що, но сега трябва да напиша нещо по същество. Зрителна измама ни разказва за четирима фокусници, илюзионисти или там както им викат, които притежават различни таланти, но са общо взето на галактика, галактика и нещо разстояние от Дейвид Копърфийлд. Тоест – местни величия без особени изгледи за шеметна кариера в изкуството на магическите трикове. Поне до момента, когато всеки от тях по уникален начин получава тайнствена карта с един и същи адрес, а там те откриват нещо, което ще промени живота им. Година по-късно Четиримата конници, както нашите герои се кръщават, изпълняват феноменално илюзионистко шоу, гвоздеят на което е… обир на банка. Полицията е в ступор и за главни разследващи са привлечени агентът на ФБР Дилан Роудс (Марк Ръфало) и натресената му от Интерпол партньорка Алма Варгас (Мелани Лорен). Четиримата симпатяги (Джеси Айзенбърг, Уди Харелсън, Дейв Франко и Айла Фишър) обаче правят агентите за смях, а от думите им става ясно, че предвиждат повече и по-грандиозни удари. Представителите на реда се обръщат за помощ към Тадиъс Брадли (Морган Фрийман), чийто основен поминък е разобличаване на всякакви фокуснически трикове, и това дава старт на играта на котка и мишка.

Филмът е бърз, с духовит диалог, чаровни актьори в главните роли и туист, който ме изненада. Луис Летериер, режисьор на умерения хит Транспортер, нелошия втори Хълк и бая тъпия Сблъсъкът на Титаните, е заложил на изпитана формула, която със сигурност ще донесе възвръщаемост – лентата уж принуждава зрителя да мисли, а след това му дава отговорите наготово. Познатите имена в каста осигуряват нужната актьорска сила за сюжетния двигател, а и всички играят все едно са на почивка преди следващото си голямо заглавие, което всъщност се вписва доста добре в попкорн стилистиката на Зрителна измама.

Музиката не си спомням дори да съм я чул по време на прожекцията, а откъм визия трилърчето е кадърно, но без изненади. Типична средняшка лента, която без проблем ще ви посрещне с ентусиазъм и ще ви изпрати с усмивка, но всякакви сравнения с нещо по-сериозно в жанра са неуместни. Това в случай, че срещнете популярното и невярно определение „Престиж среща Бандата на Оушън“.

Плюсове:

+ Динамичен и без излишни сцени.

+ Главните актьори предизвикват усмивка на одобрение и играят с кеф.

+ Диалозите са забавни.

+ Не съм сигурен дали бях твърде уморен, за да хвана туиста, или той наистина дойде от нищото. Сигурно няма да гледам повторно, за да си отговоря, но все пак обратът изтръгна едно „бре, а?“ от мен.

Минуси:

– Твърде много от отговорите се дават наготово.

– И изискват доста въображение и наивност, за да бъдат приети като реалистични.

– Никакви експерименти в заснемането и озвучаването на филма.

Подходящо лятно забавление и добър избор за първа среща, след която да впечатлите дамата с левашките си трикове с карти. Шегувам се, киното е ужасен избор за първа среща. Абракадабра!