Убийство в Ориент Експрес Всеки може да е убиецът

All around us are people, of all classes, of all nationalities, of all ages. For three days these people, these strangers to one another, are brought together. They sleep and eat under one roof, they cannot get away from each other. At the end of three days they part, they go their several ways, never, perhaps, to see each other again.” *

Пътуванe с емблематичния Ориент Експрес през далечни и екзотични страни, ритмично потракване на влаковите колела, аромат на изтънчена храна и топло кафе във вагон ресторанта. Всичко това още със самото поставяне като сцена за световноизвестната криминална мистерия на Агата Кристи, обещава много. Като добавим и изключително добре подбрания актьорски състав и очакванията скачат още повече.

Историята на Убийство в Ориент Експрес започва, когато прочутият влак тръгва от Истанбул, необичайно пълен за тази част на годината. Сред пътниците този път е и прочутят детектив Еркюл Поаро (Кенет Брана).  По време на пътуването през Югославия, влакът е затрупан от снежна пряспа и блокиран за няколко дни. В нощта на въпросната авария един от пътниците – съмнителният търговец с тъмно минало Ратчет (Джони Деп), бива убит по изключително мистериозен начин, а купето му – заключено отвътре.  Ако има някой способен да реши загадката, то това е брилянтният Поаро, който се заема с разплитане на случая.

Първото, което искам да отбележа, е неоспоримата красота на филма. От лъскавото, полирано дърво във вагон-ресторанта, през стилно облечените и чаровни актьори, излъчващи цялата класа и достолепие на 30-те години на 20-ти век, чак до прочутите мустаци на Еркюл Поаро и харизматичното присъствие на Кенет Брана, всичко е изпипано и направено с много вкус и в унисон с атмосферата, описана в книгата на Агата Кристи. За историята е много важна и индивидуалността на отделните герои. Тук също е вложено старание акцентите и излъчването на всеки един пътник да са на място и добре отличими. Голяма роля за това играе цялото съзвездие актьори, които са се превъплътили в разнообразните пасажери, правейки ги още по-разпознаваеми за зрителя.

Освен подходяща обстановка и добри изпълнители, имаме нужда и от добра история. И в това отношение основата е една от най-известните криминални  романи, писани някога. Сравнително малко промени са направени в сравнение с базовия материал, но по-сериозният въпрос е дали филмът успява да поддържа напражението до последната минута.

За човек, който не е чел книгата, развръзката е изненадваща, но идва прекалено рано. Това за мен е един от недостатъците. С изникването на определени съвпадения от един момент нататък, на всеки става ясно каква е цялата работа и в следващия един час просто търпеливо чакаш официалното обяснение. Това до голяма степен убива динамиката, която би трябвало да поддържа зрителя в неведение чак до заключителната реч на Еркюл Поаро и въпреки че се опитва, сценарият изобщо не съумява да пази тайната. В резултат сякаш се намалява и ефектът от въпросната реч, така че Кенет Брана има тежката задача задължително да се представи блестящо, за да предизвика въздействие върху зрителя по време на кулминацията на разкриването.

Що се касае до него, трябва да призная, че нещо в аристократичното му излъчване ме спечели и въпреки, че далеч не е типичният Поаро от представите на повечето почитатели на Агата Кристи, определено ми допадна в ролята. Личи и голямото старание,  положено, за да се изгради образът на великия детектив с всичките му човешки страсти и чудатости.

Убийство в Ориент Експрес е изключително приятен за гледане във визуално отношение филм. Актьорите, както вече споменахме, са известни и харизматични и по отношение на каста според мен няма място за недоволство, с едно изключение. Вероятно в желанието си да покажат етническо разнообразие, създателите на филма са решили да подберат актьори от афро-американски  произход в роли, които изобщо не предполагат такъв герой от чисто историческа гледна точка. Сериозно, според вас колко точно тъмнокожи инспектори е имало в Югославската полиция през 1934 година?

Все пак това може да мине спокойно в графа „бели кахъри“ и в общи линии не можа да ми развали удоволствието от филма.  На моменти стилен и изтънчен, понякога протяжен и муден или пък прекалено пришпорен, Убийство в Ориент Експрес ме остави със смесени чувства. Мога да кажа, че по-скоро ми хареса, отколкото не, но далеч не е зашеметяващо добър, както се надявах. Все пак не е тотална загуба на време и ако обичате мистерии, си струва да го гледате дори и само заради чудесните актьори и визия.