Режисьор: Джос Уидън

Сценарий: Шекспир, Джос Уидън

В ролите: Алексис Денисоф, Ейми Акър, Фран Кранц, Рийд Даймънд, Кларк Грег, Джулиан Моргийз, Шон Меър, Нейтън Филиън и др.

MuchAdo1Much Ado About Nothing (в превод „Много шум за нищо“) сигурно няма да се появи по кината в България. Което е много жалко, не само за почитателите на Джос Уидън (немалко дори у нас, сигурен съм), не само за почитателите на Шекспир, ами за любителите на хубавото кино по принцип. Любовната комедия е една от най-приятните ленти, които съм имал удоволствието да гледам тази година.

Всеки знае кой е Шекспир, далеч не всеки знае кой е Джос Уидън, макар че все повече поправят тази грешка след чутовния бокс-офис успех на Отмъстителите. Преди да стане един от топ-режисьорите на Холивуд обаче, Уидън създава няколко култови телевизионни сериала, които най-верните му фенове ще помнят много по-дълго от марвелските супергеройски екшъни. Става дума за Buffy the Vampire Slayer, Angel, Firefly, Doctor Horrible’s Sing Along Blog и Dollhouse.

Защо държа да изредя имената им тук ли? Ами защото именно снимките на тези заглавия са до голяма степен причината Much Ado About Nothing да е факт днес. В множеството интервюта, които се намират из нета, създателите на филма разказват за една чудесна традиция, започнала по инициатива на самия Уидън. Разказват как Уидън и съпругата му организирали редовни сбирки през уикендите, на които канели актьори от гореизброените продукции, споделящи любовта им към Шекспир. Заедно си спретвали лек обяд, а след това неформално играели пиесите на Барда. Ей така, заради чистото удволствие, което това им носело.

В духа на тази традиция, Much Ado About Nothing е заснет в къщата на Джос Уидън в Калифорния, при това в рамките на някакви сиMuchAdo2 дванадесет дни. Декорите са напълно съвременни и приближени до ежедневието (всъщност няма причина да не си мислим, че именно така изглежда домът на семейство Уидън в нормален ден от седмицата), но пък черно-белите образи дават да се разбере някак интуитивно, че хем сме в нашия си модерен свят, хем нещата не стоят съвсем така. Защото сме в света на Шекспир, който е почти безвременен, независимо дали актьорите носят тежки одежди на италиански благородници или изчистени официални костюми. В същото време нито едно изречение от оригиналния текст не е променено за целите на филмовата версия – Уидън изрично казва в интервютата си, че за него магията на Шекспир е в думите и на него никога не би му хрумнало да ги подменя.

И така, някак леко и без каквато и да е помпозност започва историята в дома на Леонато, управника на Месина, където пристигат принцът Дон Педро и офицерите му Бенедик и Клаудио, след успешната им военна кампания срещу разбунтувалия се полу-брат на принца, Дон Джон. Почти мигновено Клаудио се влюбва в Херо, дъщерята на Леонато, и пожелава ръката й, а междувременно племенницата на домакина, Беатрис, подновява кавгите си с непримиримия ерген Бенедик. Дон Педро, Леонато, Клаудио и Херо се наговарят да устроят любовен капан на двамата, след като решават, че трудно биха се намерили по-подходящи половинки, които да се превърнат в едно цяло. Междувременно злият Дон Джон задвижва машинации, които да разделят Клаудио и Херо и да навлекат на брат му и Леонато купища мъки.

MuchAdo3В основата си много проста история, която завършва с типичния за комедията щастлив край и хармонично общество. Магията наистина се крие в думите и начина, по който те предизвикват актьорите да интерпретират героите. Диалозите се леят като охладен алкохол, споделен на сянка от приятели в топъл летен ден, страстите преливат от любов към горделивост и гняв и обратно, изобщо всичките стотина минути оставят усещане за един от онези дни, в които хем не се случва нищо кой знае какво, хем именно те остават в главата ти изключително ярки спомени.

Заглавието на пиесата не за друго е „Много шум за нищо“ – филмовата версия улавя прекрасно тази идея за любовта като нещо дълбоко естествено и човешко, както в добрия, така и в лошия смисъл. „Хората сме глупаци, но пък си струва да сме такива глупаци заради любовта.“ Има го разбира се и сексуалният подтекст, който рядко отсъства от Шекспировите комедии (думичката „нищо“ по времето на кралица Елизабет се е използвала и по адрес на едно конкретно нищо, или с други думи липса на нещо, между дамските крака; играта на думи присъства в различни вариации в текста). Бързите и някак естествени смени от едно настроение в друго, остроумните диалози и страхотната химия между актьорите пресъздават именно един такъв чуден ден с приятели, а може би и бъдещи любовници, в който можеш да забравиш за света навън и да се отдадеш на себе си, ден на когото не му липсват и няколко по-мрачни момента. Всички от екипа, правил филма, споделят, че сред основните им цели е било да покажат усещането за онези прекрасни следобеди в къщата на Джос и да накарат хората да се усмихват както те са го правили. Е, справили са се доста добре.

Върху магията на Шекспир е насложен допълнителен алхимичен слой – невероятният актьорски състав. Джос Уидън е казвал в многоMuchAdo4 интервюта и показвал още по-ярко в безброй телевизионни епизоди колко централна за него е идеята за второто семейство. Онова семейство, което събираш около себе си с годините на работа и справяне с живота. Всеки фен знае колко близки са Уидън и актьорите, с които работи, но в този филм като че ли за първи път видях тези връзки изразени толкова непринудено. Това наистина е едно голямо семейство от артисти, обвързани от любовта си към историите, актьорството, Шекспир, хората, живота и в крайна сметка от любовта помежду си.

Алексис Денисоф (Уесли в Бъфи и Ейнджъл) и Ейми Акър (Ед в Ейнджъл) са идеалните актьори за Бенедик и Беатрис, или поне вече никой не може да ме убеди, че не са. Двамата придават толкова много присъствие на героите си, а взаимодействията им са чисто, дистилирано удоволствие за зрителя. Фран Кранц (Тофър в Dollhouse) в ролята на Клаудио, Рийд Даймънд (Доминик в Dollhouse) като Дон Педро, Кларк Грег (агент Коулсън в Отмъстителите) като Леонато, Шон Меър (Саймън Там във Firefly) като Дон Джон, Джулиан Моргийз като Херо – всички са чудесни в останалите по-централни роли. Комедийният пик в модерния смисъл на думата пък настава, когато гениалният Нейтън Филиън (Капитана!) се появява в ролята на тъповатия полицай Догбери, придружаван от партньора му Том Ленк (Андрю от Бъфи). Филиън е просто някакъв всепомитащ феномен от хумор; с всяко свое движение, мимика, дума, даже нищонеправене е способен да прати зрителя в пристъп на хилеж. Не че арсеналът му се изчерпва само с това, но от ролята му тук не очаквайте повече.

MuchAdo5Алексис Денисоф казва в едно интервю, че Джос Уидън е Шекспир на своето поколение, или може би Шекспир е бил Джос Уидън на неговото. Както пиесите на Барда са трудно податливи на ерозията на времето, така и сякаш сред хората на изкуството се намират творци-създатели, които са сякаш въплъщение на някакъв дълбоко заровен в тъканта на света архетип. Оставете се в ръцете на един майстор разказвач, събрал някои от любимите си актьори, за да разкаже любима своя история, написана от друг майстор разказвач. Уидън ще ви приветства и разведе из нея, както и в разкошния си дом, ще ви омагьоса с прекрасна музика, композирана от самия него, а актьорската трупа ще ви накара да си мечтаете за онези безвременни дни на пиене и пеене, слънце и сянка и споделени емоции.

Оценка: 8/10