Умирай трудно: Денят настъпи

Новият Умирай трудно е един от тези филми, за които трудно може да се намери каквото и да е, заслужаващо добра дума. Той е провал във всяко едно отношение и от километри му личи, че създателите му и студиото са разчитали на това, че името Умирай трудно ще е достатъчно да направи комерсиално успешен дори един толкова некадърно направен продукт.

Сюжетът е обидно глупав и нелеп. Джон Маклейн отива в Москва заради сина си, обвинен в опит за убийство на известен руснак. Естествено, точно когато пристига при съдебната зала, нещата се объркват и екшънът започва с пълна сила: огромна експлозия позволява на руснака и Джон младши да избягат. Синът се оказва агент на ЦРУ с тайна мисия (гладкото протичане на която е провалено от намесата на Маклейн-старши), а не пропадналия загубеняк, за какъвто го мисли баща му, и това е първият от поредица все по-нелепи сюжетни обрати, кулминиращи в смехотоворна развръзка в Чернобил.

Тези нелепости нямаше да са особен проблем, ако поне екшънът беше на ниво, но това далеч не е така. Слабата режисура, посредственият монтаж, прекаленото използване на клатеща се камера и липсата на въображение у режисьора и сценариста водят до скучни и еднообразни екшън сцени. А Джон Маклейн е по-голям супермен и от типичния герой на Шварценегер и минава през две сериозни катастрофи, няколко здрави престрелки, в които не си дава много зор да се прикрива, падания от сериозна височина и разбивания на прозорец с тяло, без да получи дори драскотина. Нещо, което е не само тотално нереалистично, а и в тотално противоречие с първите филми от поредицата, където Маклейн бива раняван многократно от доста по-дребни неща и е далеч по-нормален от типичния супермен екшън герой.

Въобще, като цяло тук Джон Маклейн е съвсем различен, отколкото в предишните филм. В нито един момент той не изпитва и помен от страх, няма никакви скрупули да сгази една камара коли на невинни московчани в преследването в началотo или да открадне кола, и вместо да иска да се измъкне от цялата бъркотия колкото се може по-бързо, той й се наслаждава и с кеф избива лошите без никакво колебание. През цялото време ръси лафове, които се предполага да са забавни или cool, обаче са точно обратното.

Диалогът като цяло е на плачевно ниво дори за холивудски екшън. А опитът за драматизъм с показването на проблемните отношения между баща и син Маклейн е пълен провал както заради неадекватния сценарий, така и заради слабата актьорска игра. Брус Уилис очевидно отбива номера, а неговият партньор Джей Кортни е още по-неадекватен.

Стойте надалеч, независимо дали сте фенове на франчайза или не – и в двата случая най-вероятно ще останете разочаровани.