Феноменалният Бърт Уондърстоун

В Холивуд сигурно си имат някаква вътрешна схема, според която веднъж на около година някой трябва да заснеме комедия от глуповат и безцелен тип, само дето достатъчно излъскана, че да може един отбор топ-актьори да разпуснат покрай сериозните си роли. Такава комедия в случая се явява Феноменалният Бърт Уондърстоун, един от чиито продуценти е Стив Карел. Наред със самия Карел във филма се изявяват един куп от въпросните актьори-отпускари, според мен подписали договор не само заради парите, ами и за да се позабавляват, без да си дават особено много зор. Стив Бушеми, Джеймс Гандолфини, Алан Аркин, Джим Кери… За последния роли като тази всъщност са донякъде обичайни, но пък всеки си знае стила.

Феноменалният Бърт Уондърстоун е филм за илюзионисти, който се явява и нещо като доста прозрачна и простичка метафора за шоу-бизнеса като цяло. Бърт Уондърстоун, изигран от Карел, мечтае да бъде велик фокусник от ранна детска възраст. Още тогава съдбата го среща с Антон (Стив Бушеми), който се превръща в доверения му партньор, и двамата заедно превземат висините на попрището. Десетина години след първоначалния зашеметяващ успех двамата са уморени шоумени в Лас Вегас, които всяка вечер превъртат една и съща изтъркана лента в хотела на русия Тони Сопрано без акцент от Ню Джърси, или хайде да сме по-прецизни – Дъг Мъни. „Магическото приятелство на Бърт и Антон“ вече се изчерпва изцяло с таглайна на представлението, а Бърт тотално се е самозабравил. Докато от нищото не изскача, с гръм и трясък, героят на Джим Кери. Стив Грей е новоизгряваща телевизионна звезда, уж фокусник, който обаче залага на шокиращи изпълнения в стил „дай да направя възможно най-гнусното и екстремно нещо“.

Внезапната промяна във фокусническия ландшафт принуждава Бърт и Антон да преосмислят кариерата и живота си, да преоткрият приятелството, да си намерят по една готина мацка и прочие очаквани неща от подобен тип. Филмът очевидно не си поставя никакви амбициозни цели, нито в сценарно, нито в актьорско, нито в каквото и да е отношение. Комедията е приятна и разтоварваща, налице са няколко доста смешни момента, кичът на Лас Вегас, както и абсурдните прически на Карел, Кери и Гандолфини радват по един премерено първосигнален начин, а Оливия Уайлд е относително приятна за окото.

Повече трудно може да се каже за Феноменалният Бърт Уондърстоун. Има някакви зачатъци на малко повече дълбочина покрай идеята за модата в шоу-бизнеса и сблъсъка между старото и новото, но май са по-скоро инцидентни и си остават само и единствено такива. Лентите за илюзионисти са си трудна задача, преводът на магическите трикове и фокусническата психология в кино-преживяване е сложно нещо; за да повярва човек се иска доста силен силен сценарий и много добра игра. Тук първото със сигурност го няма, а на актьорите, както споменах, това май по-скоро им се брои ваканционна дейност. В крайна сметка филмът е просто нелоша времегубка, която едва ли може да подразни особено някого, но със сигурност няма да се запомни. Кой знае пък, все пак си има рус Тони Сопрано.