Бруклин

Този текст е част от амбициозната ни инициатива Пътят към Оскарите 2016 или иначе казано – нашият опит да разгледаме най-важните филми сред тазгодишните номинации на Академията. Бруклин e номиниран в 3 категории: най-добър филм, най-добра главна женска роля (Сирша Ронан), най-добър адаптиран сценарий (Ник Хорнби).

Изненадани от безумната ми страст по супергеройските филми, хората често ми казват, че задълбавам прекалено много в пуканки, тоест в безсмислени заглавия за масовата аудитория, които доставят моментно удоволствие, но всъщност са лишени от дълбочина и художествена стойност. Никога не съм успявал да разбера тази критика. Та филмите за супергерои (когато са направени правилно) са просто невероятни – те действат с размах, разказват огромни епични истории за възхитителни личности, показват по алегоричен начин висините, до които е способно да достигне човешкото същество. И просто няма как да се съглася, че те не са истинско кино. От друга страна Бруклин, номиниран за три награди Оскар, включително за най-добър филм, и масово възхваляван от критиците, е точно това, което бих определил като пуканки. Сладък, готин, приятен, но в крайна сметка забравим и ненужен.

Действието на филма се развива през петдесетте, а главната героиня в историята е Ейлиш Лейси (Сирша Ронан) – млада ирландска девойка, която среща трудности с това да открие мястото си в света. Ейлиш не може да си намери постоянна работа, а освен това в сърцето ѝ припламва желанието да се махне от родното си градче и тесногръдите му обитатели. Затова Ейлиш с радост приема предложението да напусне Стария континент и да се качи на параход за Бруклин, където да започне нов живот. Ала когато пристига там, тя разбира, че нещата не са чак толкова лесни – Ейлиш е напълно неподготвена за кипящата от енергия Америка, хората там са ѝ твърде чужди, семейството ѝ е на половин свят разстояние. Младата жена трябва да впрегне цялата си вътрешна сила, за да утвърди себе си като личност и да се научи да живее в този нов, вълнуващ и непознат свят.

Бруклин е написан трогателно, заснет красиво и изигран качествено. Всъщност всички отделни елементи са изпипани, затова и цялата лента работи като една добре смазана машина. А може би като прекалено добре смазана машина. Филмът ми носи естестическо удоволствие, но не предлага нищо уникално и изключително. Докато го гледах, си спомних как преди години за първи път започнах сериозно да следя оскаровите филми, как се възхищавах от красотата им, от професионалното им заснемане, от плътната актьорска игра, от деликатните сюжетни похвати, от начина, по който някоя интересна сцена или реплика в началото е своеобразно повторена в края, от дълбочината, за която допринася това повтаряне. Може би ако бях гледал Бруклин преди десетина години, щях да остана очарован, щях да се преизпълня от възторг и преклонение пред гения на екипа, сътворил този изключителен шедьовър. Но, уви, аз изгледах лентата сега. И няма как да се отърся от усещането, че вече съм виждал много такива заглавия, че всички тези похвати, макар и работещи, са били използвани и преди, редица пъти, отново и отново. Че историята действително е трогателна, но точно по същия начин, по който са трогателни и други подобни истории. Че актьорската игра наистина е качествена, но героите не са особено сложни или многопластови и съответно тези роли не представляват трудност за който и да било талантлив актьор. Че гледам не нещо уникално и изключително, а продукт, направен по доказан и многократно използван модел.  И именно затова съм склонен да вярвам, че Бруклин би станал любимият филм на хора, които просто не са гледали много филми.

И все пак, ако човек успее да се отърси от чувството за познатост и неуникалност, Бруклин никак не е лош. Сирша Ронан е убедителна в ролята си и съумява качествено да предаде различните етапи от емоционалното развитие на главната героиня. Другите актьори разполагат с прекалено оскъдно екранно време, за да успеят да изпъкнат, но все пак се вписват много добре в поверените им роли. Сюжетът проследява с много съчувствие и състрадание сложния процес на адаптация, през който преминава всеки емигрант, а историята е изпълнена с някои дребни, но очарователни детайли. Визията е добра, кадрите са красиви. Лентата чисто и просто радва, без да е изключителна в който и да било аспект. Или, както казах и по-горе, Бруклин представлява страхотни пуканки.

Но има нещо друго, което желая да отбележа. Когато правиш филм за героиня, която израства и съзрява в Бруклин, съвсем естествено се появява изкушението да приравниш самия процес на израстване с името на града, тоест да направиш Бруклин категоричен еквивалент на зрелостта, а животът в малките ирландски градчета – метафора за малодушието и страхливостта. Спорно е дали създателите на филма са успели да преодолеят това изкушение. Волно или неволно, в редица сцени в Бруклин се прокрадва виждането, че за да се развие един млад човек като достойна и независима личност, той трябва да се измъкне от тесногръдието на своя роден град и да хване парахода за Америка, защото само там ще достигне пълния си потенциал. А това не е… художествена идея, от която съм склонен да се възхитя.

Ако желаете да прекарате два часа в приятна обстановка и да се порадвате на сладичък филм за израстването на добросърдечна млада девойка – Бруклин е създаден за вас и ще ви даде всичко, от което имате нужда. Ако обаче искате нещо по-смело и разчупено, по-скоро бих ви посъветвал да го потърсите другаде.