Мостът на Шпионите

Не обичам шпионски филми (заспах на един от знаковите образци в жанра), не изпитвам онова фенско чувство на преклонение пред играта на Том Ханкс и началото на Студената война е един период, към който изпитвам най-вече сдухано безразличие. С две думи, изглеждаше като че ли Мостът на шпионите няма да е моят филм. Е, не беше така.

Филмът е по мотиви от истински събития. Историята започва със залавянето на съветския шпионин Рудолф Абел (Марк Райланс) в Съединените щати. Случаят става медийна сензация, а  шпионинът получава всенародната американска омраза. Въпреки това, за да бъде осъден, той се нуждае от адвокат, който да го представлява и защитава пред съда, а желаещите определено не се редят на опашка. Американското правителство е принудено да прибегне до връзки, за да убеди способния застрахователен адвокат Джеймс Донован (Том Ханкс) да поеме защитата му. При все че Абел е осъден и затворен, Донован все пак успява да убеди съда, че Абел е по-ценен жив и да му издейства осъждане на затвор.

Малко след това на съветска територия е заловен американският пилот Франсис Пауърс и американското правителство изпраща Джеймс Донован да посредничи при размяна на затворници в Берлин. И въпреки че руснаците въобще не правят нещата лесни за Донован (а и собственото му правителство постъпва доста мизерно), ситуацията допълнително се усложнява, когато източногерманците задържат американски студент близо до берлинската стена. Донован е принуден да води преговори на три фронта, докато ситуацията се усложнява все повече.

Една от най-силните страни на Мостът на Шпионите е актьорската игра. Том Ханкс е традиционно силен актьор, но Марк Райланс го засенчва въпреки поддържащата си роля и неслучайно е номиниран за Оскар. Динамиката на враговете по принуда, които се опознават и откриват, че всъщност симпатизират на другия и могат да се поставят на негово място, работи много добре за образите на Том Ханкс и Марк Райлънс.

Атмосферата е изключително въздействаща и с пресъздаването на скования от студ, разделен Берлин, човек има чувството, че самият град играе поддържаща роля във филма. Музиката, при все че ми се слива в едно с всички други добри музикални теми от подобни филми, все пак – извинете за повторението – ми се слива в едно с всички други добри музикални теми.

Трябва да се има предвид, че филмът не е точно пресъздаване на историческите събития. Също като Арго преди няколко години, основните елементи от историята са верни, но детайлите около тях са силно драматизирани и леко облагородени за целите на повествованието. Всъщност Мостът на шпионите много напомня на Арго – една общо-взето скучна история с интересен фон, която е преразказана по увлекателен начин.  Може би главната разлика като усещане са доста по-драматичните образи в Мостът на шпионите.

Все пак лентата не може да избяга от стандартния черпак американски патриотизъм за цвят – имаше вклинени патетични реплики относно това какво (за пореден път) прави Америка велика и така нататък. Но ако човек успее да игнорира тези няколко момента, филмът е достатъчно интелигентен, че да не се превръща в оценка на нито един от режимите.

Мостът на шпионите е бавен, но не и скучен филм с великолепна актьорска игра и сценография, който определено си е заслужил номинациите.  Не е ярък филм, но е много наситен и изпипан във всеки детайл. Както казах и в началото, ако не търсите непременно забавление на макс, епика или специални ефекти, би ви харесал дори да не сте любители на жанра.

P.S. Ако трябва да съм напълно честна, вероятно бих дала на филма малко по-ниска оценка (просто защото по принцип съм по-малко щедра с цифрите), но считам че така би се загубила перспективата с останалите ревюта от серията.