Тежки времена в „Ел Роял“ Shit happens, get the whiskey

Ако и вие като нас сте попадали на изключително приятния трейлър на Тежки времена в Ел Роял, е доста вероятно да сте останали с впечатление, че първо: нямате идея за какво всъщност става дума в този филм и второ – определено лентата носи някакво Макдона или Тарантино усещане.

Оказа се, че Тежки времена в Ел Роял е нестандартен, забавен, напрегнат и остроумен. Освен това има и особена мрачна нотка под колоритната си външност, която успява да трогне и да наведе на размисли за човешкия живот и обстоятелствата, които променят хода на личната ни история.

Да започнем от там – Ел Роял е лъскав хотел, точно на границата между щатите Калифорния и Невада*. Мълвата е, че преди няколко години този хотел е бил процъфтяваща мека на празненството и греха, а най-влиятелни личности са се надпреварвали да наемат стаи в престижното място. В един момент лицензът за хазарт е отнет, хотелът вече не е толкова престижен и постепенно нещата отмират. Към момента Ел Роял е извън сезона, пуст и обслужван от един единствен усърден служител – младия Майлс Милър (Луис Пулман), който заема всички постове в него.

Филмът започва с последователното пристигане на няколко гости с лек фокус върху всеки един от тях – свещеникът отец Даниъл Флинт (Джеф Бриджис), тъмнокожата певица Дарлийн Суийт (Синтия Ериво) и цапнатият през устата търговски агент Ларами Сиймор Съливан (Джон Хам). Докато чакат момчето за всичко да изскочи задъхано от сервизната стая и да ги настани, тримата завързват непринуден разговор, на моменти неловко изпълван от тъпите шегички на Ларами. Последна на сцената влиза Мистериозната Нахакана Мацка (Дакота Джонсън), чието име не научаваме на този етап.

След като всички са настанени, започва същинската част от филма. Ако сте внимавали в трейлъра, сте наясно, че атмосферата става много по-напрегната и непринудените разговори и шеги остават в миналото. Тежки времена в Ел Роял силно залага на изненадващите обрати и няма да рискувам да разваля преживяването ви с повече информация за сюжета.

Ще спомена обаче няколко много приятни аспекта. Като за начало получаваме кратка предистория за всеки един от героите, а те, оказва се, до един са имали много интересен живот. Самите истории ги представят в различна светлина и дават предпоставки за сериозно заплитане на интригата. Почти никой не е такъв, за какъвто се представя, и се усещат първите асоциации (само до някаква степен) с Омразната осморка на Тарантино, която също залага на формулата „чепати характери, принудени да стоят под един покрив“.

По-нататък филмът започва да прилича на стратегическа игра с елементи на късмет, в която трябва да се сдобиеш с добро местоположение, надеждни съюзници, качествени оръжия и най-вече информация, ако се надяваш на дори малък шанс да оцелееш. Нещата бързо загрубяват и обратите следват един след друг, осигурявайки непрекъснато напрежение. Доста бързо зрителят осъзнава, че това няма да е поредният банален филм, който залага на тривиален сценарий, и че никой от героите не е застрахован от внезапна смърт, а това прави развитието на историята още по-вълнуващо (справки Игра на Тронове). И точно когато филмът достига първата си кулминация и си казваш, че няма накъде да стане по-драматично и омазано, на сцената, в цялата си полугола прелест, влиза Крис Хемсуърт в крайно неочаквана роля.

В крайна сметка Тежки времена в Ел Роял се отличава с много добро темпо, интересен сюжет и страхотна актьорска игра от страна на всички замесени. Особено впечатление прави вниманието, с което са изградени отделните истории на всеки един от героите. Създателите на филма някак са съумели с буквално по няколко минути разказ да представят цял един живот и, което е по-важното, след тези няколко минути оставаш с чувството, че не само познаваш великолепно героя, но и прекрасно разбираш всичките му мотиви и действия и изпитваш истинско съчувствие към него.

Ел Роял блести и с много приятен саундтрак и редица майсторски заснети кадри, които са радост за окото и душата. Историята е увлекателна и много добре структурирана и имаме удоволствието да видим цяла палитра запомнящи се персонажи. За мое съжаление фимът едва ли ще добие голяма популярност поради това, че стои една идея встрани от типичното пуканково кино, но смятам че е прекрасно забавление и много добре направена лента. Ако се чудите какво да гледате тези дни на кино – Тежки времена в Ел Роял е отличното решение.