Бързи и яростни 6

Бързи и яростни 6 е много тъп филм. Предишните пет също бяха много тъпи филми. Сюжетите им са малоумни. Актьорската игра – посредствена. Екшънът – абсурден. Цялата идея е обида към добрия вкус.

И точно заради гореизброените причини всичките части (така де, всичките без Токио Дрифт, но нека се престорим, че не съществува) са изключително забавни и пълнят кината с все повече и повече зрители. Първият филм беше неочакван хит с над 200 милиона долара. Петият изкара тройно повече през 2011-та. Покрай поредицата цяла нова, пък била тя и малко палячовска, вълна от авто фенове научи за стрийт рейсинг сцената. Изведнъж средностатистическият Generation Y младеж спря да си мечтае за Ферарита, Ламборджинита и Поршета и се запали по тунинговани Нисани, Субарута, Мицубишита и Мазди. Американците отново зажадняха за стилни ръмжащи коли с големи мускули като тези от 60-те и 70-те и внезапно на пазара се пръкнаха нови „ретро-футуристични“ версии на Форд Мустанг, Додж Чаленджър и Шевролет Камаро. Рейсинг игри с лудуване по градските улици и пимпване на коли като Midnight Club и Need for Speed: Underground сдобиха огромна популярност. Или с други думи – тези тъпи филми вече повече от десетилетие са огромен културен феномен, който превърна страстта на автомобилните ентусиасти в мейнстрийм мания.

Аз всъщност пропуснах цялата фенщина около бързите и яростни филми, когато тя започна, но години по-късно осъзнавам, че културният им ефект определено е стигнал и до мен – нещо, което ми стана още по-ясно, когато изгледах първите четири части накуп. В края на краищата съмнява ме, че сега шях да карам тунинговано Мицубиши без влиянието на рейсинг игрите от преди 10 години, заради които въобще разбрах за съществуването на много култови японски коли. Въпреки че стигнах до Бързи и яростни с огромно закъснение, филмите бяха изключително забавни за гледане, създавайки собствен свят, в който малоумието няма значение, съществуването на физиката е въпрос на гледна точка, добронамерената анархия е ОК, а яките мъжаги и пищните мацки са единствените, които карат коли (с изключение на малкия реднек от Токио дрифт, но, както се разбрахме по-горе, за него няма да си говорим). Смятам, че причината формулата да работи толкова добре, е че от цялата работа се излъчва тотален непукизъм за това какво е „правилно“. В края на краищата няма значение какво гледаш, стига да си ухилен до уши през повечето време.

Но май е време да спра с разсъжденията, защото вече преполових статията, а не съм казал и думичка за новия филм. След като Бързи и яростни 5 промени мащаба на цялата операция, увеличавайки масовия хаос и унищожение до 11 и обединявайки основните лица от всички останали филми, шестата част продължава в същия дух. Въпреки намерението на Доминик Торето (Вин Дизел) и Брайън О‘Конър (Пол Уокър) да се пенсионират от семейния бизнес с високоскоростни обири в някоя топла страна, която няма екстрадация към САЩ, ЦРУ агентът Хобс (Дуейн „Скалата“ Джонсън) бързо им дава повод да свикат бандата отново. Приятелка на Торето от първите четири филма, Лети (Мишел Родригез), се е завърнала от мъртвите и се е присъединила към конкурентна престъпна група, водена от някакъв си Шоу (Люк Еванс). Естествено, нашите честни и почтени крадци са единствените, които могат да отърват света от лошите крадци. Няма смисъл да обяснявам повече, защото историята както винаги е безбожно тъпа и в никакъв случай не е добра причина да гледате този филм.

Причините да гледате този филм са ръмжащите коли, невероятните каскади с тях и неспирните лафове и глупости, които бандата на Торето твори на всеки две минути. Създателите на филма са били така добри да вкарат по нещо за всички. Има стрийт рейсинг с японски, американски и какво-по-дяволите-е-това коли. Има преследване на танк по магистралата. Има може би най-впечатляващата сцена с излитащ самолет, която е стигала до големия или малкия екран. Има престрелки, в които никой не уцелва никого. Има яко млатене на планини от мускули. Има женски бой с джу-джицу и хапане. Намират се дори две-три прочувствени сцени, в които Вин Дизел да упражни дълбокия си мулатски глас, говорейки за важността на семейството със сериозно изражение. Въобще – купонът е пълен.

Основният проблем в цялата работа е Шоу. Представянето му като Големия дърпащ конци лош е грешка по начало, но и Люк Еванс го играе по особено безличен начин. На всичкото отгоре Бързи и яростни 6 е поредният блокбъстър (смятайте – Черният рицар, Скайфол, Отмъстителите, Стар Трек: Пропадане в мрака), в който антагонистът тотално е планирал да бъде пленен и за изненада на всички с изключение на зрителите, всъщност държи всичките козове. Отрядът на Шоу също не е особено интересен и вече съм забравил половината хора в него. Единствената утеха е, че, както ще видите секунди след започването на надписите, дългата серия от безинтересни лошковци в Бързи и яростни е обречена да приключи в седмата част, която се очаква догодина.

Не мисля, че Бързи и яростни 6 е най-добрият филм от поредицата, но е доста близо до качеството на страхотния пети, така че едва ли ще разочарова феновете. Дали ще ви хареса, зависи най-вече от собствения ви вкус (и известна липса на такъв, каквато със сигурност е нужна, за да оцениш напълно приключенията на Торето и компания). Аз определено се забавлявах много и нямам търпение да видя продължението с няма-да-ви-кажа-кого.