Ант-Мен и Осата Можеше повече

Първият Ант-Мен беше оригинален и забавен филм,  фокусиран върху превръщането на един обикновен човек в супер герой по стечение на обстоятелствата и донякъде против собственото му желание. Имаше добър екшън и разсмиваща комедия с нестандартни ефекти и оригинални герои. Съответно очакванията ми за Ант-Мен и Осата бяха сравнително високи, макар да имам предвид по-слабите в последно време филми на Марвел.

Откриващата сцена на продължението ни показва новата основна цел на героите – да спасят съпругата на д-р Пим (Майкъл Дъглас) от квантовия свят, където тя се намира от тридесет години. Скот Ланг (Пол Ръд) пък е под домашен арест в следствие на действията си от Капитан Америка: Войната на героите. Следват събиране на Ант-Мен и Осата (Еванджелин Лили) в един екип, среща с нов непознат супер злодей, поява на поредния търговец на оръжия и начало на едно постоянно надпреварване за технологиите, които се намират в лабораторията на д-р Пим, удобно смаляваща се до размерите на малък самолетен багаж. Междувременно Скот се опитва да бъде добър баща, да е винаги вкъщи при постоянните проверки на ФБР, както и да работи за фирмата си, заедно с бившия си съкилийник Луис (Майкъл Пена).

Сюжетът не звучи зле, но бързо се изтърква. Елементи от него се повтарят толкова много пъти в рамките на лентата, че след „пак ли стана така“ се нижат „сериозно ли се случи същото“, „това вече го гледах в този филм“ и т.н. Към края вече се молите за финалните надписи, защото макар да сте гледали много такива, поне те ще са нещо по-различно (за разлика от останалия филм). Финалът беше напълно ясен от поне средата на филма и до голяма степен обезсмисляше борбата между добрите и Призрака.

Новите герои са твърде нелогични и/или безинтересни. Търговецът на оръжия Сони Бърч (Уолтън Гогинс) е абсолютно клише. Супер злодеят Призрак (Хана Джон-Кеймън) се опитва едновременно да бъде заплашителен образ и да пробуди съчувствие у зрителя, като в крайна сметка се проваля и в двете начинания. Д-р Бил Фостър (Лоурънс Фишбърн) пък е напълно излишен за историята герой, който е там, само за да ни покаже арогантността на д-р Пим и да внесе една огромна зееща дупка в сюжета по отношение на мотивацията си да помогне на добрите герои.

Друг проблем на Ант-Мен и Осата е реализмът. Макар прекрасно да съзнавам, че това не е научна фантастика, когато летящите мравки и смалените колички се движат със скоростта на бясно каращ джип с нормални размери, имам лекото усещане, че някой се подиграва с интелекта ми. Изисква се по-силно потискане на недоверието дори в сравнение с първия филм, както и другите Марвел заглавия, още повече когато думата „квантов“ се лепи на всяко второ съществително, без да има почти никаква връзка с реалната физика. Вместо това се използва за обясняване на абсолютно всичко неясно или нереалистично, от смаляването до нивото на атом, през транссъзнателна комуникация и локализиране на квантово ниво, до магическо изцеляване чрез допир. Всичко това ме караше да се сещам за всевъзможните псевдо лечения, които разнообразни шарлатани пробутват на масовия потребител просто като слагат сложни думички в името.

От друга страна старите герои са на същото добро ниво като в първия филм. Скот Ланг и Еванджелин Лили са страхотна екранна двойка с много харизматично излъчване. Аби Райън Фостър, която е в ролята на дъщеричката на Скот – Каси, е страхотно хлапе и играе ролята си очарователно.

Трябва да отбележим като оригинална една забавно-неловка сцена между д-р Пим, Хоуп и Скот, в която последният се държи по доста нестандартен начин, а изпълнението на Пол Ръд е повече от отлично. За мое съжаление Луис има твърде малко сценично време, в което Майкъл Пена да блесне със своите комедийни умения, а те определено можеха да допринесат за по-доброто реализиране на филма.

Екшънът в Ант-Мен и Осата е динамичен и добре представен, като зрителят винаги разбира какво точно се случва на екрана, което е похвално предвид често сменящите се мащаби на действието. Въпреки това смятам, че първата част впечатляваше повече, дори причината за това да е, че там това бяха нови за големия екран неща. Дори порастването на Ант-Мен до гигантски размери вече го гледахме в Капитан Америка: Войната на героите, където беше по-интересно и смислено. Каскадите са добри, но не биха могли да се нарекат нещо блестящо и запомнящо се. Темпото на филма като че ли също беше неравномерно, с твърде много (мело)драматични моменти около средата и едно продължително преследване в края.

Във визуално отношение филмът също е доста добър. Костюмите на героите са готини и красиви. Ефектите, свързани със смаляването и уголемяването на Ант-Мен, Осата и други предмети, са добре направени, а тези, породени от постоянно намиращата се няколко места Призрак, са направо блестящи.

Музиката на филма беше приятна и в унисон със случващото се на екрана, без да разсейва от действието. Забавен момент е, когато Скот свири на барабани, а в една от сцените след  това същото  прави и гигантска мравка.

Ако не е станало ясно досега – Ант-Мен и Осата ме разочарова. Липсваха ми оригиналността на сюжета и екшън сцените на първия филм. Героите като че ли минаваха през същото развитие като в оригинала. Сюжетът се повтаряше многократно, опитвайки се да ни даде „още от същото“ и добрата игра на главните герои не успява да го спаси. Ако не сте заклет фен на Ант-Мен и героите на Марвел, спокойно може да пропуснете това заглавие. Една от малкото причини да го изгледате е да проследите историята на кино-вселената на Марвел, която обаче сериозно се нуждае от ново силно заглавие, за да осмисли тази отдаденост.