Режисьор: Брадли Купър

Сценарий: Ерик Рот, Брадли Купър, Уил Фетърс

В ролите: Брадли Купър, Лейди Гага, Дейв Шапел, Сам Елиът

Историята е до болка позната. Звезда, затънала в саморазрушителни тенденции, среща талантлива млада жена, те се влюбват, той се оказва разкошен ментор, но все така непоправим алкохолик и в крайна сметка личните му вътрешни демони го съсипват. Да, точно толкова мелодраматично е, колкото звучи. Докато сюжетът не може да се похвали с нещо оригинално и иновативно, то начинът, по който е поднесен, ще ви смае още от първия кадър. Голяма рядкост е за дебютен режисьор да демонстрира такава самоувереност и умение. Още по-голяма е за дебют на актьор-режисьор. А да чуете от мен суперлатив по адрес на Брадли Купър е направо стъписващо. Колкото и зрителската ми връзка с него да е била доказано трънлива открай време, длъжна съм да призная, че неговият Роди се звезда е ужасно увлекателен, стилен и дори на моменти рядко интелигентен за романтична мелодрама.

В четвъртото си превъплъщение на голям екран историята все пак успява да въведе някои нови елементи, които гарантират силна доза индивидуализъм спрямо предшествениците. Филмът от 2018-а съдържа чувствително повече реализъм – както в интимните сцени, така и в музикалните. Чудесно постижение на Купър е пресъздаването на концертно преживяване. Благодарение на много гъвкавата камера и изключително старателната режисура, тези кадри изтръгват зрителя от киносалона и го поставят в центъра на пулсираща тълпа, съпреживяващ изцяло изпълнение на живо. Още по-забележително е, че сходен натурализъм Купър ползва и при някои от романтичните сцени между героя си Джаксън и Али (героинята, изиграна от Лейди Гага). Именно това се явява и много печеливша карта. Опознаването между двамата, искрите флирт, сближаването им – важните мигове между Джаксън и Али в първата половина на филма помагат на зрителите много лесно да съпреживяват и истински да желаят нещата между тази двойка да сработят. Допълнителен принос, разбира се, има и извънредно леката химия между Купър и Гага – нещо, което е видно още от първата им съвместна сцена.

Въпреки заглавието си и въпреки силните думи от страна на критици, изказани по адрес на Лейди Гага, Роди се звезда за мен е в естеството си история за Мъж. Това е и една от фундаменталните разлики между тази версия и останалите. Докато в предните филми мъжката роля беше схематична и по-скоро аксесоар, служещ да разкрие аспекти от личността на женския образ, Джаксън тук е центърът. Именно мъжът с неговите силни страни, с провалите в живота му, с успехите и грешките, натоварва филма с лека доза мачизъм, която напълно отсъства в предшествениците. Всички други образи, всички ситуации и неща от Роди се звезда са в услуга на историята на Джаксън. Научаваме много за вътрешния му свят, за хората, които го вдъхновяват, за алкохолизма и болестното му състояние, свързано с увреден слух, за сложната връзка с брат му, за родителите му, депресията и опита за самоубийство. Получаваме пълна многоизмерна картина, която предлага интересен и сложен за изиграване образ. Тук е мястото да отбележа, че бях възхитена от този подход на Купър в ролята на сценарист. Да, адекватно е, когато пишеш нещо за себе си, да желаеш да се докажеш като страхотен актьор и е донякъде суетно и обяснимо да си напишеш готина роля, но също е и хитро измъкване да не натоварваш женския образ с твърде много вариации и емоционални нюанси, имайки предвид че в ролята взимаш звезда без особен актьорски опит и жена, която ще бъде разглеждана под лупа от критици и публика. Центрирането на историята около мъжкия образ поставя много по-голямо актьорско напрежение там. Зрителите не успяват да научат кой знае колко за емоционалния вътрешен свят на Али, или по-скоро частите от него са важни само доколкото подпомагат мъжката история. Нейните лични преживявания биват разкрити само ако имат някаква пряка връзка с Джаксън. Дори финалната сцена и заключителната песен са за него. По този начин Купър като сценарист взима решение, че вместо да постави товара върху Гага, е по-далновидно да го сложи върху себе си и да се надява на най-доброто.

А то всъщност е доста добро. Бях стъписана колко променен и старателен беше в изпълнението си. Никога не съм взимала Купър твърде на сериозно като актьор, при все безчет опитите му да се доказва, но тук той напълно ме опроверга. Доста се изписа по адрес на Гага. За разлика от огромните възхвали на изпълнението ѝ, аз не бях чак толкова впечатлена, но не мога да отрека две неща. Химията между нея и Купър, както споменах по-горе, е завидна и зареждаща, а присъствието ѝ на голям екран по време на музикално изпълнение – страхотно. Това, което ми липсваше, беше гъвкавост при сцените ѝ с Купър във втората половина на филма при по-тежките, сериозни разговори. Смятам, че тя се справя много по-добре и убедително в първата половина, когато флиртува, отколкото когато трябва да покаже някаква нюансираност и двойственост в образа след брака си. Но в крайна сметка това е очаквано за доста по-слабо развит образ. Бих казала, че има да измине още доста път, преди да се превърне в това, което беше Шер през 80-те. Дали ще вземе Оскар? Несъмнено. Дуетът ѝ с Купър е една от най-разкошните и качествени песни във филм през изминалото десетилетие и вярвам, че безпроблемно ще грабне приза в категория най-добра песен.

Звездното изпълнение в Роди се звезда принадлежи на Сам Елиът в ролята на брата на Джаксън. Всяка една от сцените между Купър и Елиът е конструирана с много внимание и изиграна майсторски, а Елиът е с една идея над Купър, защото съумява да превърне съвсем схематично маркиран образ в много пълнокръвен и интересен. Ако трябва да градирам актьорския екип, твърдо бих сложила Елиът на номер 1, следван от Купър. Гага и кучето на Купър се нареждат веднага след тях…

Роди се звезда е чудесен, визуално красив романтичен филм с разкошен саундтрак, особено в първата половина. Ако сте почитатели на Walk the Line и Crazy Heart, няма как да не ви допадне. Продукцията е огромно постижение за Брадли Купър, който успява да спечели публиката на четири нива: актьорско, режисьорско, продуцентско и сценарно, и с това доказва, че успехът му през последните няколко години не е случаен. На свой ред Али на Лейди Гага е толкова очарователна, че сломява и най-заклетия циник, твърдо решен да докаже на себе си и кино-света, че решението да ѝ бъде поверена толкова важна роля, е малоумно. Въпреки че повторното гледане на филма в кино-салон надали е оправдано, той е великолепен представител на жанра си и заглавие, което трябва да се види на голям екран тази есен.

Оценка: 8/10