Режисьор: Питър Бърг

Сценарий: Греъм Роланд

В ролите: Марк Уолбърг, Ико Уайс, Джон Малкович, Ронда Раузи, Лорън Кохан

Като фен на екшън филмите, когато видях трейлъра на 22-ра миля, веднага реших да го гледам. Все пак Марк Уолбърг е приличен екшън актьор, а Ико Уайс демонстрира феноменални умения в двата филма Операцията. Историята пък загатва нещо подобно на Секретна квартира и предполага трескави престрелки по улиците в стил Жега. Т.е. всичко необходимо да накара екшън феновете да започнат обилно слюноотделяне.

Сюжетът ни разказва за поредната американска топ секретна и супер ефективна група за война чрез специални методи – Overwatch, водена от Джеймс Силва (Марк Уолбърг). Тренирани до съвършенство, с най-съвременната техника на разположение и наглеждани от цял екип компютърни спецове, те надвиват противника със светкавична и свирепа атака, превъзхождащи тактика и огнева мощ, както и безкомпромисност и жестокост в действията. Общо взето стандартните неща. В текущия момент се намират в неназована страна в южна Азия, където търсят откраднат радиоактивен материал, който може да бъде използван за създаването на атомно оръжие. За да го открият обаче се налага да ескортират мистериозен агент от посолството в страната до самолет, който да го отведе до безопасността на САЩ. Присъстват още няколко по-заплетени момента, които обаче не превръщат историята в нещо повече от просто причина героите да се бият. Това е напълно нормално за този жанр. По-големият проблем е, че филмът се опитва да ни запознае по-надълбоко с някои от членовете на екипа, но всъщност ужасният характер на Джеймс и семейните драми на Алис (Лорън Кохан) не са интересни и само дразнят, понеже отлагат това, за което сме дошли – екшъна. Всъщност филмът отделя твърде голямо внимание на гневните и всезнайно философски монолози на Джеймс, отношенията на Алис с бившия и дъщеря ѝ, прекомерната употреба на ругатни, целяща да ни представи колко напечена е ситуацията, и диалози, които се опитват да направят филма поне частично политически трилър. В сюжета са хвърлени всички модерни клишета като атомни бомби, спец части и, най-новото, руски хакери, а това го прави напълно шаблонен и доста безинтересен. Поне в края имаше няколко нестандартни елемента.

Така стигаме и до основата на този жанр – екшъна. И за съжаление тук той не е достатъчно нито като количество, нито като качество. Съвсем по каноните, филмът започва със сцена от предишна мисия на спец групата. Тя е доста готина – динамична, напрегната и може би най-добрата част от 22-ра миля. В нея героите са по-малко, което я прави разбираема и лесно проследима. Докато стигнем до следващата екшън сцена обаче, минава около половин час, което за този тип филми е цяла вечност. И дори когато битките зачестяват, те не са достатъчно качествени и са прекъсвани от чести паузи, макар събитията на екрана да предполагат непрестанни престрелки в стил Блек Хоук.

Най-големият проблем обаче е, че екшън кадрите са твърде накъсани и зрителят трудно проследява случващото се. Това се отнася както за престрелките, така и за ръкопашните схватки. В повечето от първите в супер близък план някой от добрите вдига пушката и стреля, последвано от кадър с покосен противник на неизвестно ни място. Този монтаж не работи добре, защото зрителят няма усещане за позицията на персонажите, което е ключов елемент за създаването на напрежение и разбирането на случващото се – добрите обградени ли са, кой откъде заобикаля и дори кой по кого стреля. При ръкопашните сцени отново не се разбира кой къде се намира и как удря опонента си. Подобен тип монтаж обикновено цели да създаде усещане за голяма динамика и да представи главния герой като много умел боец, без да е необходимо самият актьор да е такъв (например Мат Деймън във филмите за Борн). Но в случая наблюдаваме основно Ико Уайс, за когото перфектно знаем, че е отличен майстор на бойните изкуства. Така талантът му бива пропилян в голяма степен (макар той да е участвал в хореографирането). Все пак първата битка с негово участие е добра – брутална и кървава, тя и още някои от изявите му на екрана ни напомнят за Операцията. Екшън-изпълненията на Уолбърг и останалите обаче не се запомнят с нищо, а Ронда Раузи има повече реплики, отколкото  удари.

Актьорите всъщност се справят добре в ролите си и представят някаква индивидуалност. Джеймс е неприятен особняк работохолик. Алис е амбициозен агент, която обаче се опитва да бъде и майка. Ли Нур е мистериозен и дава вид, че държи нещата под пълен контрол дори в най-напечените моменти, когато привидно нищо не зависи от него. Джон Малкович играе координатора на спец групата Бишъп и успява да създаде оригинален образ от него, при положение че единствената му роля е да говори. Самите персонажи обаче не са написани по начин, който да ни накара наистина да ни е грижа за тях така, както се вълнуваме за героите от Непобедимите или Смъртоносно оръжие, например.

Очаквах 22-ра миля да бъде класическият екшън филм, който не се свени да представи посредствен сюжет за сметка на почти непрекъснати бойни сцени в стила на Джон Уик, Операцията и Хардкор – нещо, което отдавна не съм гледал на голям екран. Той обаче не успява да бъде такъв. Донякъде заради грешки на създателите му, донякъде заради прекомерната им амбиция да направят от него екшън-драма и политически трилър. Все пак филмът не е лош, но просто исках да е много по-добър. Вместо това нищо в него не е запомнящо се и силно се съмнявам двете предвидени продължения да бъдат реализирани.

Оценка: 5/10