Ubongo

Има специален кръг в Ада за хора, които измислят неща като Ubongo.  Сериозно – това е една от най-фрустриращите игри, които са ми попадали, и най-лошото е, че всъщност си струва да се опита и може да се окаже доста забавна по един ужасяващ начин.

Истината е, че тази подобна на тетрис шарения е в особена love-hate връзка с мен. От една страна носи бурна радост, ако успееш да си наредиш проклетото пъзелче, от друга – поражда трудно преодолимо желание да обърнеш масата, когато се провалиш. (Второто се случва значително по-често, нашепва хейт частта).

Ubongo в своята същност е тетрис, претворен в картонени фигурки, които трябва да се заключат в шаблони. Сега ще стане и по-ясно.

Разиграването се случва в 9 рунда. В началото получавате шаблон, на който са изброени 6 комбинации от тетрис-елементи и празно място, в което трябва да ги подредите плътно.

Хвърля се зар, който определя коя комбинация ще правите и се обръща пясъчен часовник (1 мин). В рамките на това време вие трябва: да вземете необходимите ви за тази комбинация елементи, да подредите пъзела си, да си преместите пионката на състезателната дъска и да си отмъкнете камъчета (различен брой в зависимост кой поред сте си приключили играта). Предизвикателството е, разбира се, да успеете навреме с подреждането на елементите.

Тук доброто пространствено мислене не е единственото, което ви трябва. Има известна доза заучаване на конфигурации и използването им. Просто с практиката започваш по-лесно да виждаш различни приложения на дадена фигурка. Понякога чистият късмет в началото на трескавото  редене  случайно да поставите ключов елемент на мястото му също играе своята роля.

Времето за пъзела е малко и играта изисква да сте съсредоточени и внимателни в действията си.  От една страна това превръща Ubongo в динамична и бърза игра с много емоция, но от друга, поради необходимата концентрация в пъзелчето, орязва социалната интеракция между играчите. С думи прости – твърде сте заети със собствените си главоболия, че да се интересувате от това, което вършат останалите. Събирането на камъчетата също е предизвикателство – толкова си замаян от факта, че си успял с подреждането, че решението кои цветни късчета ще вземеш е често погрешно и удавено в еуфория.

Горното важи най-вече за хора, които са равностойни в непознаването на играта, тъй като определено дългата практика в нея има значение.

След изтичането на 9 рунда се определя победителят – играчът събрал най-оптималната комбинация от брой камъни от определен цвят. (Пример: 5 сини камъчета ви носят повече точки от 5 разноцветни).

Плюсове:

+ Лесна за научаване и непретенциозна откъм играчи.

+ Бърза (около 25 мин).

+ Трудността ѝ може да варира (всяко шаблонче има лесна и трудна страна).

+ Някои хора я намират за забавна (поне така се говори).

+ Приятен, шарен арт.

Минуси:

– Нареждането на пъзелчето може да е влудяващо преживяване.

– Трябва да се играе на тежки, стабилни маси, трудни за обръщане…

– Твърде много късмет се иска, в игра, претендираща за сериозни умения като пространствено мислене, ориентация и съобразителност.

В крайна сметка смятам, че ключът към намирането на златната среда е да играете Ubongo, без да се впрягате, заради самото забавление. Сядането на маса точно на тази игра със запалени състезатели – индивидуалисти и стратези – не е добра идея. Ще я вземат насериозно, а лазенето по пода в търсене на разпилени камъчета и фигурки не е особено забавно занимание. Ubongo определено не е моята игра, но спокойно може да стане любима на доста хора. Съветът ми е да я опитате, преди да прецените за себе си.

P.S. Ако сте изчели този текст и мира не ви дава мисълта каква е ролята на името, „Ubongo“, няма да ви мъча – това изкрещявате, когато приключите с пъзелчето си. Така сигнализирате на останалите играчи, че са безнадеждно бавни на фона на бляскавата ви находчивост.