The Fox in the Forest

Когато става дума за настолни забавления, повечето хора си представят големи кутии, множество компоненти, (понякога) сложни правила и най-вече група от поне 3-4 приятели. Да, на кутиите на много игри често пише 2-X играчи, но тъжната истина е, че в доста случаи правилата за двама не съумяват да емулират пълното преживяване. Е, има и разни изключения, но те само потвърждават правилото – за големите игри си трябват повечко хора. За моя радост, има дизайнери, които са помислили за ситуацията, в която няма как да съберете 4 човека на едно място, защото а) не можете да си напаснете графиците, б) нямате достатъчно приятели/познати, в) шубе ви е да хванете някой случаен минувач или г) мързи ви да търсите.

The Fox in the Forest е trick-taking игра за двама играчи с лесни правила и достатъчно интересен и бърз геймплей, че да ви накара да направите няколко сесии една след друга. За незапознатите с термините, trick-taking е механика в игрите с карти, при която всеки от участниците изиграва една карта (или поредица от карти) и това е така нареченият трик. После в зависимост от конкретните правила някой печели трикa и прибира всички карти. В повечето случаи trick-taking игрите са за 3+ играчи, така че фактът, че е само за двама, е още един елемент, който прави The Fox in the Forest интересна.

Ако трябва да я сравнявам с някоя позната игра, то Сантасе, но с приказни елементи и специални умения е може би най-близкото, което ми хрумва. В The Fox in the Forest имаме три бои от по 11 карти – камбани, ключове и луни. Картите са номерирани от 1 до 11, като 1 е най-слаба, а 11-ката е съответно най-силна. В началото на играта тестето се разбърква и всеки от играчите получава по 13 карти, а най-горната от останалите се обръща с лице и се поставя до тестето. Тя е козът. Самото тесте не участва пряко в играта, което добавя известен елемент на изненада, защото никога не може да сте напълно сигурни какви карти има опонентът ви. Един игрален рунд протича по следният начин – първият играч избира и играе една от своите карти, а вторият е длъжен да отговори с карта от същата боя като, сам решава дали да е по-силна или по-слаба. В случай че не може да отговори на боята, може да играе каквато карта поиска (т.е. не е длъжен да цака както в Сантасето). В общия случай трикът се печели от изигралия по-силна карта и той го прибира пред себе си с лицето надолу. Дотук нищо кой знае колко различно от споменатото вече Сантасе. Но The Fox in the Forest все пак е игра с а) приказен елемент и б) специални умения.

Нечетните карти в тестето (1, 3, 5, 7, 9 и 11) са с илюстрации на приказни герои и всяка от тях има специални умения, които променят правилата при изиграване. Може да променят реда на игра, да сменят коза, да дадат точки на играча, който спечели трика, и т.н. Няма да навлизам в подробности, за да не ви развалям удоволствието, но от един момент насетне, ако искате да спечелите, ще трябва добре да обмисляте коя от картите си да изиграете и с коя да изчакате малко. Допълнителният стратегически елемент идва от  точкуването след изиграването на тринадесетия рунд. Точките са обвързани с броя на спечелените трикове и като цяло идеята е да имате повече от опонента си, но ако сте твърде алчни, ще се прецакате и вместо при вас лъвският пай от точки ще отиде при другия играч. Какво имам предвид – ако сте взели от 0 до 3 трика, сте „Скромни“ (а това, както знаем, е добродетел) и получавате 6 точки, а опонентът ви остава на сухо. Между 4 и 6 трика сте „Победени“ и точките са от 1 до 3. Ако сте спечелили между 7 и 9 трика, сте „Победители“ и взимате максимума от 6 точки, а от 10 до 13 сте „Алчни“ и оставате с пръст в уста. Понякога ще се случва умишлено да губите трикове с цел да прекарате опонента си и да го приближите до така нежеланите 10+ трика. Играта продължава, докато някой събере 21 точки, което рядко отнема повече от 30 минути.

В общи линии, ако обичате приказките и си търсите лека и приятна игра за двама, която все пак ще ви накара да поразмърдате сивото си вещество – The Fox in the Forest е добър избор. Като бонус от авторите на официалната страница има пълната версия на приказката, от която има няколко цитата в книжката с правилата.