Seikatsu A Game of Perspectives

Харесвате ли цветята? Мечтали ли сте си да имате прекрасна градина, огласяна от песента на пъстри птици, с малки езерца, в които плуват златни рибки? Обичате ли абстрактни стратегически игри? Ако отговорът на поне един от тези въпроси е положителен, то Seikatsu може да се окаже вашата игра.

Когато за пръв път видях творението на Мат Луумис и Исаак Шалев бях заинтригуван от японската тематика, стилния арт на игралното поле и красивите акрилни плочки с илюстрации на птици и цветя. На ниво компоненти и арт IDW Games са дали всичко от себе си и са създали прекрасен продукт. След две игри буквално се влюбих в елегантните правила и хитрата механика на точкуването и мога спокойно да заявя, че освен привлекателната опаковка получаваме и страхотна игра.

Подзаглавието на Seikatsu e „Игра на перспективи“ и именно този елемент я отличава от морето заглавия с поставяне на плочки. Игралното поле е под формата на шестоъгълник, а на три от ъглите има по една пагода (розова, синя и зелена). Мястото ви край игралната маса и пред съответната пагода определя начина, по който гледате игралното поле и редиците с плочки, които ще ви носят точки, когато градината бъде завършена. Всеки играч започва с две плочки в ръка, като в рамките на хода си трябва да постави едната на игралното табло, така че да се намира поне до една друга предишно поставена плочка. Ако я постави до плочка или плочки с илюстрация на птица със същия цвят, веднага получава по 1 точка за всяка птица в групата (т.е. ако поставите червена птица в съседство с други две червени птици, получавате 3 точки). След като се точкувате, си теглите нова плочка от платнетата торбичка, така че в края на хода си отново да имате две, и е ред на следващия играч. Той прави същото и играта продължава, докато бъде поставена последната плочка и градината бъде завършена.

Накрая идва финалното точкуване, което е черешката на тортата в Seikatsu. В играта има четири цвята птици и четири вида цветя. Всяка плочка е комбинация от тези два елемента. Има и четири плочки, със златни рибки (koi ponds), които са нещо като жокери. В процеса на изграждане на градината, точки ви носят групите от еднакви птици, но за крайното точкуване се гледа броят на еднакви цветя във всяка от редиците, които тръгват от вашата пагода, т.е. всеки играч гледа седемте редици право пред него и броя на преобладаващите цветя. Едно цвете носи само 1 точка, за две получавате 3, за три – 6, за четири – 10, за пет – 15, а ако сте съумели да подредите шест еднакви цветя – цели 21 точки. Играчът с най-много точки печели.

Именно тези два различни метода на точкуване придават на Seikatsu стратегическа дълбочина и ще ви накарат да си поразмърдате сивото вещество. Привидно добър ход, който ще ви донесе 3-4 точки от птици, може да се окаже ходът, който ще помогне на противника ви да направи 10-15, а понякога дори и 21 точки. Често по време на игра ще сте принудени да жертвате на пръв поглед лесни точки, за да попречите на другите играчи да подредят плочките така, че да ви разбият в края на играта. След първите 4-5 хода Seikatsu се превръща в игра на надлъгване и дългосрочно планиране. При все състезателния елемент обаче, Seikatsu съумява да е приятна и даже релаксираща. Красивите плочки, изящните илюстрации и бързият геймплей носят достатъчно удоволствие дори когато победата се изплъзне за малко.

Разбира се, както повечето игри (с изключение на Катан, естествено) и Seikatsu има някои дребни несъвършенства. Когато някой дизайнер напише 1-4 играчи, в повечето случаи това означава, че играта е супер с четирима, ок с трима и компромисна с по-малък брой. В случая с творението на Мат Луумис и Исаак Шалев нещата стоят наопаки. Играта е страхотна с двама, става една идея по-трудна с трима (всеки ход помага на някой от противниците) и е доста компромисна с четирима. Проблемът идва от това, че вариантът с 4-ма реално е разделяне на два отбора, което намалява броя на ходовете на всеки играч наполовина и отваря сериозна възможност за изява на алфа играчите, което пък може да убие удоволствието за някой от участниците. Соловият вариант също не е кой знае колко впечатляващ. Има го и елементът на аналитичната парализа, когато някой се опита да планира 4-5 хода напред, но това е проблем на повечето стратегически игри. И трите неща обаче са бели кахъри и са абсолютно пренебрежими. Ако си търсите добра игра за двама или трима играчи и японската тематика ви допада, няма какво да се чудите – Seikatsu ще ви предложи много приятни моменти.  По родните ширини играта може да си поръчате от тук.